Колин Грийнланд
Всичко от начало (3)

3.

Табита допусна грешка. Допусна грешката да се опита да се спусне надолу по стъпалата през изкачващите се перки.

— Хей, жено! Внимава, жено!

Точно пред нея изникна мъжкар с мазна козина и пронизващи зелени очи. Табита се просна по задник на цимента.

Внезапно всички я наобиколиха, изправени на задните си крака като мършави видри с черни кожени дрехи и хромирани ленти на ушите.

Без никакво желание да се кара с перките, тя понечи да се изправи.

Те се вкопчиха в нея. Двайсет бодливи лапки я хванаха за якето, панталоните и ръцете. Задърпаха чантата й.

— Хей! Чупката!

Отново я повалиха по гръб. Слабата гравитация я обезсилваше. Докато се мъчеше да намери опора, първият мъжкар скочи върху хълбока й, после между краката й и остана там, като се олюляваше наляво-надясно, наврял плоската си главичка в лицето й.

— Чииииииии!

Табита светкавично седна и се отдръпна от ръмжащия перк. Неколцина от неговите братя и братовчеди отлетяха настрани. Тя отскубна ръката си от други двама и насочи показалец към дребничкия извънземен.

— Разкарайте се от пътя ми!

— Ти на наш път, жено.

— Чиии! — извикаха всички. — Чииииии!

Перата по тила и по мускулестите им пищяли, които изпъкваха под крачолите на бричовете им, бяха настръхнали. Те стискаха с лапки медальоните си и плъзгаха нагоре-надолу циповете на елечетата си. Онези, които бе съборила, отново бяха на крака и скачаха по стъпалата наоколо. Някои носеха кутии бира и бутилки кианти. Мъжкарите бяха подчертали черните си очници с тъмни сенки и грим. Те ръмжаха и оголваха зъбки. Дъхът им смърдеше на вмирисана риба.

— Бързала, жено? — подразни я перкът между краката й. — Пропусне парад!

Табита разбра, че е пиян като тараба и се поуспокои. Нямаше време да се бие. Стиснала чантата си, тя отново направи опит да се изправи, но те се увесиха на раменете й.

— Разкарайте се от мен!

— Стреля, жено? Забавлява, жено?

Перкът я нападна. Табита замахна с ръка да го отблъсне.

После друг, по-възрастен. Бодливите върхове на перата му бяха започнали да омекват и поддадоха под вдигнатата й ръка.

— Ти ни тъпче! Ти ни събаря!

— Добре де, извинявам се! Това задоволява ли ви? Извинявам се. А сега просто ме оставете да мина.

Табита за трети път се помъчи да се изправи. Когато жилестите гадинки отново й попречиха, тя ги събори с ръка.

— Чиии! Чиии! — разпищяха се те.

От „Мьобиусов лист“ излязоха две жени: жълтокожа с видеоочила и чернокожа с манто и вплетени в косата зъби от василиск. Те погледнаха към Табита, която стоеше на един крак и се опитваше да се отскубне от вкопчилите се в ръцете и глезена й перки. После предпазливо я заобиколиха. Жълтокожата прошепна нещо на спътничката си, която се засмя и дръпна от цигарата си.

След тях се появи висок мъж с платнена шапка, който бързаше да ги настигне. Тракането на токовете на обувките му постепенно заглъхна зад Табита. Тя потръпна, когато в плътта над лакътя й се впиха дълги черни нокти. Все едно глутница фокстериери да те увие в бодлива тел.

После чу, че нещо се разкъсва.

Перките произхождат от третата планета в слънчева система клас G в района на Орион, където живеят в подземни бърлоги. Навярно тъкмо затова толкова лесно бяха привикнали с тунелите на Изобилие. Подозрителността, агресивността, стадният инстинкт и абсолютната враждебност към всеки външен трябваше да е присъща на по-свирепия подземен обитател. Напуснал родния си дом поради глад, дълг или сексуални императиви, ти търчиш по мрачните, разклонени коридори на подземния лабиринт, заобиколен от миризмата на собствения ти вид. Внезапно чуваш дращене на нокти, което се носи от противоположната посока. Приятел, враг, роднина, съперник? Зад теб са братята ти, навярно децата ти, сгушени и мяукащи в топлия мрак. Каква друга възможност ти остава в момент на социална несигурност, освен да оголиш зъби и да протегнеш нокти?

Във всеки случай, за перките изглежда е така. Те не обичат нищо повече от добрата битка. Когато на тяхната планета дошло време за цивилизация, перките построили бойни влакове, подривни машини, мини. Не е ясно какво е накарало Капела да дари космическия двигател на дребните гризачи. По всяка вероятност перките просто са се промъкнали на неуловимите им кораби, следвайки инстинкта си да се заравят във всяка срещната дупка.

Търпението на Табита се изчерпа. Виждаше целта пред себе си, толкова близо, че почти беше вътре. За да дойде тук, бе пресякла половин Скиапарели. Нямаше намерение да позволи да я задържат на самия праг на бара. Нито пък да остави якето си на шайка навлечени хулигани. Тя нададе вик и се хвърли срещу водача им.

Перките имат много дълга шия. Това обяснява странния, извънредно комичен начин, по който стоят съвършено изправени и неподвижни, докато се оглеждат наоколо на 240 градуса като космат перископ. Табита стисна врага си за гърлото с две ръце. Докато продължаваше да лети напред по инерция, тя разблъскваше с рамене останалите перки.

Всичко можеше да свърши добре. Или зле, в зависимост от гледната ви точка за онова, което се случи впоследствие. Но кръвта й кипеше. Табита блъсна задушаващото се, драпащо с нокти създание в Гранд канал.

— Чиииииии…!

Перкът инстинктивно се сви на кълбо и полетя през ръба на стълбището като космат камък в кожен елек. За миг поразени от удивление, другарите му яростно запищяха. Зрителите и зяпачите покрай канала се завъртяха натам, без да разберат какво е префучало покрай тях и се носи към водата. Към мръсната, тъмночервена, мазна вода. Към водата, в която всъщност не падна.

Защото в този момент точно под стълбището, което се спускаше надолу към „Мьобиусов лист“, бавно минаваше платформата на капеланите.

Табита с ужас видя как перкът разкъсва задимения въздух и се стоварва право върху главата на една от огромните статуи. С трясък, който заглуши ахването на тълпата, ударът отвори голяма дупка в белия купол. Изместена от невидимата си стойка от тънки като игли опорни лъчи, фигурата се олюля. Тя сведе разбитата си глава към гърдите си, сякаш за да погледне към надаващия крясъци нападател, сега отчаяно забил нокти в токата на рамото й. Статуята продължи да се олюлява. Ръката й се отчупи и се сгромоляса на платформата, заедно с все още вкопчилия се в нея перк. Благосклонно усмихнатата глава падна, с отвратително изхрущяване отскочи от прожектора върху друга статуя и я събори в канала. Междувременно тялото й се срути върху трета фигура, която при падането си повдигна ръка, сякаш искаше да се спаси, като се хване за някой от все още изправените си спътници.

Нямаше никаква надежда да се спаси. Табита също. Вторачена в предизвиканото от самата нея опустошение, тя осъзна, че перките не са я нападнали, за да отмъстят за позорното поражение на водача си. Всъщност, те се бяха стопили в тълпата. Ръката, стоварила се на рамото й, наистина бе лапа, но не мъничка и с черни нокти, а здрава и с копринена синя козина, която стърчеше от ръкава на черна униформа.

Бяха ченгетата.