Колин Грийнланд
Всичко от начало (28)

28.

„Алис Лидъл“ беше в стихията си.

За разлика от ченгетата. Колкото и лъскави и внушителни да изглеждаха, планерите не бяха пригодени да се отдалечават много от атмосферната обвивка на Изобилие. Когато станцията започна да се смалява до познатата коруба на костенурка зад тях, Табита видя на скенерите на кърмата, че триъгълните хвърчила примирено изостават и синята светлинна примка между антените им угасва. По радиостанцията виеха тревоги, предупреждения, взаимни обвинения и призиви, но „Алис“ неумолимо напредваше към безбрежните космически морета.

Колко романтично звучи. Навремето бе всичко друго, но не и романтично, разбира се. Очарованието, което има за мен, за всеки от нас споменът за малкия „Таласъм“ от онези дни, е само носталгия. Макар че искрено обичаше баржата си, дори Табита никога не допускаше грешката да я смята за особена в каквото и да е отношение. Мисълта, че някой ден някой ще опише историята на „Алис Лидъл“, би накарала мнозина пилоти да се усмихнат, включително самата Табита Джут.

При нормална гравитация Таласъмите изглеждаха тежки и тромави. На пръв поглед много от тях като че ли никога не биха могли да се издигнат цели от земята. Естествено, обикновено това не се дължеше толкова на конструкцията им. Тези машини са толкова здрави, че хората ги използват, докато не започнат да се разпадат, а понякога и след това. Няма да споменавам имена.

В космоса обаче „Алис“ изглеждаше съвсем различна. В космоса незабавно преставаше да е тромава. Превръщаше се в компактен, стабилен малък кораб.

С известна предпазливост бих отбелязала сходството между дъщерите и синовете на серафимите и Кстаска. Тъй като са безноги, при най-слабата гравитация те се нуждаят от постоянна опора, когато легнат, не могат да се изправят. Плешиви и голи в прозрачните си костюми, те изглеждат ужасно уязвими. И все пак в космоса са същински делфини. През призматичните полета на защитната им обвивка кожата им отразява всички небесни съзвездия. Когато плуват из космоса, звездните лъчи се плъзгат по гърба им като вода.

Подобно на повечето хора, Табита Джут вярваше, че ако капеланите не вдигнат бариерата, която са поставили около слънчевата система, някой ден херувимите ще се опълчат срещу им. Всъщност някой предполагаха, че капеланите тъкмо това и чакат, също както бяха пратили брат Амброуз на Луната да чака Армстронг и Олдрик. Капеланите очакваха човешка инициатива.

Отново подобно на повечето хора, Табита Джут не беше сигурна дали херувимите все още са хора.

Самите херувими не хранеха никакви съмнения, че не са. Тяхната анатомия далеч надхвърляше резултатите от генните проучвания дори в най-скъпите биолаборатории. Те не страдаха от физическите ограничения, които човечеството носеше със себе си от свят на свят, или ако страдаха, съвсем скоро щяха да ги преодолеят, може би само след още едно поколение. Бяха наследили това убеждение от серафимите, които ги бяха създали и го бяха вписали в клетъчната им плазма.

Изглежда Кстаска представляваше изключение от вида си. Нашият разказ не съобщава къде я е открила Хана Су, но при каквито и обстоятелства да се е случило това, тя я е наела с основание дори само заради стойността й като ново явление. Отново можем единствено да гадаем какво е било мнението на себеподобните й за това, че забавлява публиката в качеството си на нещо, което през предишните векове биха нарекли екзотично или уродливо. Никой не я беше чувал да говори против тях, нито против серафимите.

Кои са серафимите? По-добре попитайте съществува ли дума, с която да бъдат описани: Те са организация, култ, независима държава — серафимите са това, което са. Според архивите, серафимите се появили преди деветнайсет години след сливането на Храма на Абраксас с дискредитираната фирма за хирургичен софтуер „Фриуин Майсан Тобърмори“.

Направила състояние с козметични ампутации и примитивни модерни протези, ФМТ агресивно изплува от мрачния облак на полицейското разследване, като внезапно се обяви за месианска, евангелизаторска и елитистка организация. Като се възползва от някои проницателни бизнес съвети, Кайса Тобърмори (чиято юридическа самоличност също беше съмнителна след програма за селективни замени, оставила личността й в две тела, едното в Ню Цюрих, другото в Хонконг) реорганизира фирмата на основата на принципа за „автопластична трансцендентност“. „ЗАЩО ДА ПРОМЕНЯТЕ РАЗУМА СИ? ПРОМЕНЕТЕ СВОЕТО ТЯЛО“ — гласи рекламата в една от малкото оцелели брошури от началната фаза на новата кампания.

Пропагандата на ФМТ проникваше във всеки бар и обществена чакалня, рекламните й материали задръстваха електронната поща. Посланието се появяваше навсякъде, където имаше недоволни. Не че някой друг, освен извънредно богатите, можеше да си позволи предлаганите от ФМТ услуги. Политиката на рекламиране сред финансово непълноценните представляваше интегрална част от корпоративната козметика. Изключителността не струва нищо, без завистта на околните.

Слуховете, че процедурите на ФМТ включват използване на жлези от нищо неподозиращи донори от Третия свят може да са били елемент от коварната кампания, възможно е и да са истина. Във всеки случай, те изобщо не бяха доказани, защото в този момент ФМТ привлече вниманието на ендокринните барони на Абраксас и цялата история се завъртя на по-бързи обороти.

Храмът на Абраксас нямаше нужда да се саморекламира, да набира вярващи или дори да експлоатира онеправданите. Той просто изискваше жертви и неговите последователи се тълпяха като овце пред олтарите му. Въпреки това, когато видяха какво става във ФМТ, йерарсите му решиха, че подаянията на вярващите не са им достатъчни.

И на двете страни им хрумна, че имат какво да предложат на другата, за да спечелят още повече. Бяха разменени писма. До този момент бяха обещавали на богатите и доверчивите инженерството на самоусъвършенстването или услугите на древен бог. Оттам оставаше съвсем малка крачка да им обещаят неограничено физическо съвършенство. Ловко използвайки чадъра на нестопанския статус и данъчните облекчения на орбиталната църква, ФМТ безследно изчезна и Храмът на Абраксас се попълни с нов висш ешелон: серафимите.

И оттам нататък не се знае нищо. Докато бизнес експертите и медийните теолози спореха за времевото и пространственото значение на сливането, докато биоархитектите и специалистите по евгеника избирателно и тайно бяха примамвани нависоко с удивителни, да не кажем отвратителни обещания, портите на храма останаха здраво затворени за очите на неверниците. Не бе разгласено нито изявление, нито комюнике. Акциите на Абраксас държаха високи позиции по световните борси, но серафимите мълчаха.

Капела също не се намеси.

Оттогава няма почти никаква информация. Отначало масовото преобразяване на вярващите предотврати обичайното изтичане на дезертьори, разказващи сензационни истории. Малкото, известно ни за преливането на Висшата кабала на Абраксас и повечето от бившия директорски борд на ФМТ в Серафимски съвет, състоящ се главно от аватари на Кайса Тобърмори, дължим на група побъркани инфокомандоси от „Шу Джин Нетуърк Нюз“. Труповете им никога не бяха открити. Абраксас и ФМТ създадоха серафимите, а серафимите създадоха херувимите, които живееха в космоса, homo ulterior, космическите сърфисти.

Всеки знае как изглеждат херувимите, макар че никой не очаква да ги види. Металически черни, с тъмночервени очи и голяма глава, малцина от тях са по-дълги от метър. Без окосмяване, безкраки и безполови, те се носят из космоса или предизвикват гравитацията с малките си летящи чинии и приличат на бебета демони, рожба на въображението на по-емоционалните ръководители на испанската Инквизиция. Винаги носят прозрачни найлонови костюми, чиято оптична микроелектрическа верига постоянно блести във всички цветове на дъгата. С вдигнати качулки те могат да престояват значителни периоди от време във вакуума. На планетите се чувстват по-неспокойно и повечето ги презират. Самите те рожба на биоинженерството, херувимите имат склонност към всякаква електроника и, използват разнообразни инструменти и машини с помощта на протезни опашки, които включват в основата на гръбначния си стълб.

Именно (такова беше създанието, което Табита завари на собствената си седалка пред пулта на „Алис Лидъл“, докато баржата се отдалечаваше от Изобилие, като нарушаваше правилата за движение й бълваше яростни пламъци.

Изпълнена е негодувание, тя го изгледа отстрани. Приличаше на огромен зародиш от черен хром и бе пъхнал опашката си в командното табло на „Алис“. Кстаска и нейните ужасни спътници бяха спасили кораба й, навярно и живота й, ала това ги хвърляше в още по-страшна беда.

Въпреки цялата драматичност на момента, Табита се зачуди как херувимът изобщо се е озовал на Изобилие с тази долнопробна кабаретна трупа. Защо не си беше у дома, при другите в храма, защо не живееше, работеше и планираше следващия етап от тяхната апокалиптична еволюция? Дали не бе отхвърлен прототип? Дали нямаше някакъв ужасен дефект, някакъв генетичен недостатък? Едва ли. Те със сигурност щяха да го ремонтират, препрограмират или разглобят за резервни части. Може би просто беше избягал, както все още правят децата в повечето съвременни земни общества в търсене на по-автентичен, по-първичен начин на живот сред трудностите на космоса. Или пък беше шпионин?

Преди Табита да успее да се извърне, херувимът внезапно се завъртя към нея. Червените му очички проблеснаха. Съществото разтвори лъскавите си черни устни и тя видя малките му, съвършени черни зъби.

Кстаска й се усмихна.