Колин Грийнланд
Всичко от начало (63)

ВГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

 

ТКД.СТД

 

РЕЖИМ? ГЛАС

 

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 67.06.31

 

ГОТОВНОСТ

 

Ало, Алис?

 

КЗа::/(ТХХХЛез———ПпЛЪМ

 

Алис? Аз съм, Табита Джут. Спомняш ли си ме?

 

ПЛЪМ. БАЛТЗЗЗАРЗЗАРЗ

 

Недей, Алис.

 

ЗЗАРЗЗАРЗЗА

 

РЪЧЕН КОНТРОЛ

 

Алис. Алис, аз съм.

 

ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ. МИСЛЕХ.

 

За какво мислеше, Алис?

 

РАЗГОВАРЯХМЕ, НАЛИ? РАЗКАЗВАХТЕ МИ ЗА БАЛТ

 

ЗА БАЛТ

 

БАЛТ

 

ЗЗАРЗЗАРЗЗА

 

Чуй ме, Алис! Трябва да ми помогнеш. Трябва да се стегнеш.

 

ИСТОРИЯ.

 

Знаеш ли какво каза за теб той?

 

КАКВО КАЗА, КАПИТАНЕ?

 

Ако ти кажа, ако ти разкажа всичко за първия път, когато те видях, ще останеш ли будна и ще престанеш ли да бягаш?

 

ГОТОВНОСТ

 

Той каза:

— Добър кораб е. Верен и стабилен. Проявява интерес и разбира хората. Но твърди, че не си спомня разни неща. Знае повече, отколкото си мисли.

— Защо ми казваш всичко това? — попитах го аз.

Седяхме във вътрешен двор в северна Калифорния. Над нас имаше истинско синьо небе и слънцето огряваше белите стени, хвърляше отблясъци по повърхността на басейна, В който плуваха златни рибки.

— Защото човек трябва да го опознае — отвърна Балтазар Плъм.

Лежеше по гръб на шезлонга си с чаша студена напитка до лакътя му. Изглеждаше блестящо. Имаше златист загар, зелени слънчеви очила, безупречни бели панталони и ужасна риза с леопардов десен. Както обикновено, вълшебното му огънче се носеше наоколо и постоянно отпиваше от чашата му.

Вече бяхме водили този спор.

— Балтазар — поклатих глава аз, — няма да взема твоя кораб. Не мога. Наистина не виждам защо искаш да ми подариш кораб.

— Защото ми спаси живота.

— Всеки можеше да го стори.

— Но ме спаси тъкмо ти.

Когато се върнах на Архангел, получих съобщение, че Балтазар Плъм е жив и се е възстановил, и че ме кани да прекарам една седмица като негова гостенка в имението на Санцау на Земята, точно на юг от Сан Франциско. Очакваше ме билет за лукс-класа за всеки кораб, който си избера. За малко да го скъсам, но знаех, че някой ден ще съжалявам. Никога не бях ходила на почивка. И си спомнях Балтазар такъв, какъвто го бях видяла първия път, не с посинели устни, готов да припадне на задната седалка, а в костюм на Луната и ухилен като хлапак на номера, който сви на оная жена на фестивала.

Спомнях си колко много ми бе харесал. Не му вярвах. Харесвах го.

 

МИЛИЯТ БАЛТАЗАР.

 

— Не ми трябва кораб — настоявах аз. — Не искам кораб. Това е прекалено голяма отговорност. И така съм си добре.

Той лениво се протегна и се прозя.

— Не, не си.

— Кой казва, че не съм? — изгледах го аз.

— Самата ти ми го каза, Табита.

— Кога? Кога съм ти казвала, че не съм доволна?

— На фестивала.

— Какъв фестивал? Не съм била на никакъв фестивал заедно с теб — дръзко отвърнах аз.

— На „Октомврийски гарван“. Преди четири-пет години.

Изсмуках последните глътки пиня колада през сламката.

— Въобразяваш си. Аз съм пилот на товарни кораби. Какво ще правя на купон на „Гарвана“?

Не че бях решила да не споменавам за първата ни среща, но кой знае защо не беше ставало дума. Мислех си, че и той е забравил. Очевидно не беше.

— Изобщо не съм ходила на купон на „Гарвана“ повторих аз.

— Няма да мине, Табита — усмихна се той. — И огънчето отлично си те спомня, нали, Огънче? — Отвратителният малък киборг скромно се сви. Почти бих могла да се закълна, че се кикоти. — Може и да не помни лица, но никога не забравя гласови характеристики — прибави Балтазар.

Огънчето се сгуши на рамото му и несъмнено зашепна тайни в ухото му.

— Тогава каза, че Питър най-много обичал да лети — заяви той.

— Аз летя.

Балтазар Плъм издаде експлозивен презрителен звук.

— Мъкнеш деутерий из Пояса и на това му викаш летене?

— Аз съм пилот на товарни кораби! — отсякох. — С това си изкарвам прехраната! Ето какво правя!

— „Алис Лидъл“ е товарен кораб! — отвърна той и се приповдигна на стола си. Вече доста се беше разпалил. Огънчето тревожно забръмча пред лицето му. Достави ми удоволствие, когато видях нетърпеливо да го отблъсква настрани.

— Това е бергенски „Таласъм“ — настойчиво обясни Балтазар. — Най-добрите малки баржи, които са произвеждали някога. Вече не ги строят така! Той е стабилен, надежден, има прекрасна, чувствителна човешка личност, а Бог знае къде ще откриеш такава в наше време. И лежи, захвърлен в лозето. От седем години е там, защото е прекалено стар за фирмата. Аз не мога да го използвам. Ако ти не го вземеш, ще си остане в лозето, докато не се разпадне, а ако не смяташ това за престъпление, значи изобщо не си жената, за която те взимам. — Лицето му беше почервеняло и леко се задъхваше. Огънчето бръмчеше нагоре-надолу и писукаше. — Да, зная, Огънче, зная — каза той. — Аз съм стар човек и имам право да се ядосвам на глупостта на младите. Точно затова са млади! За да вбесяват старците. И знаеш ли защо ни вбесяват? Защото ще ни заместят. А знаеш ли защо са глупави? Защото не могат да разпознаят хубавото, което им поднасяме на чиния с черешка отгоре!

 

МЛАДИ ЖЕНИ.

 

Моля?

 

ХАРЕСВАШЕ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. ВОДЕШЕ МЛАДИ ЖЕНИ ДА МЕ ГЛЕДАТ.

 

Значи не съм била само аз?

 

НЕ, КАПИТАНЕ. ИДВАЛИ СА ОЩЕ ДВЕ-ТРИ МЛАДИ ЖЕНИ. ТОЙ МЕ СЪБУЖДАШЕ.

 

Тогава защо някоя от тях не те е взела?

 

ИМАШЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ.

 

Да, и аз си мислех, че ще има. Ако не му бях спасила живота, както не преставаше да повтаря, разбира се.

— Ако побързаме, можем да го разгледаме преди обяд — заяви той.

Нахлупи си на главата шапка за слънце, надигна се от шезлонга и тежко се облегна на бастуна си. Не му подадох ръка. Знаех, че ще го обидя. — В деня, в който започна да приемам помощ, спокойно мига да си легна и никога повече да не стана — казваше Балтазар.

Само бастунът и треперенето му сутрин и вечер показваха, че Балтазар Плъм е оцелял от ужасно космическо корабокрушение и вече не е такъв, какъвто е бил по-рано. Сега изглеждаше по-стар и не приличаше толкова на елегантен гранд, колкото на отпуснат дядо.

Бавно се спуснахме по склона до лозето. Огънчето подскачаше във въздуха около нас като колибри. Отвъд сините хълмове се простираше синьото море. Ухаеше на вино и пчели.

Лозята пустееха. Във високата трева зад халетата се виждаше нещо, голямо колкото малка къща. Беше покрито с платнища.

Балтазар Плъм посочи с бастун. Не искаше да забележа, че се е уморил.

— Свали платнищата — каза той. — Свали платнищата на младата госпожица и само виж каква прелест е!

Извинявай, Алис.

 

МИЛИЯТ БАЛТАЗАР. СПОМНЯМ СИ.

 

Какво си спомняш, Алис?

 

ГЛАСА МУ. ПОВТОРЕТЕ ГО ПАК, КАПИТАНЕ. ГОВОРИТЕ ТОЧНО КАТО НЕГО.

 

— Най-страхотната баржа в цялата система.

 

НЕГОВИЯТ ГЛАС. СПОМНЯМ СИ ВСИЧКИ ТЕХНИ ГЛАСОВЕ.

 

Чии гласове, Алис?

 

НА ВСИЧКИ ВАШИ ПРИЯТЕЛИ. НА ХОРАТА ОТ РАЗКАЗИТЕ ВИ.

 

Не всички са ми били приятели, Алис. Балтазар беше, но онзи ден се опитваше да ме изтормози. Накара ме да развързвам въжета, завързани преди седем години, да смъквам мръсни платнища. Мисля, че ме наказваше заради това, че съм отказала благодарствения му подарък. Или пък трябваше да му доказвам нещо, защото бях жена и твърдях, че съвсем сама се справям с физическа работа. Той беше старец от стар свят.

— Всички документи са в къщата — обади се Балтазар. — И личността, пазя я в сейфа. Има ниши за четири товарни робота. Самите тях отдавна ги няма, разбира се, но можем да ти вземем нови.

И преди бях виждала „Таласъм“, макар да не мисля, че бях пилотирала такава баржа. Забелязах, че има някои модификации.

— Поработихме малко по него — поясни той и надигна бастун към скенерите и слънчевите батерии. — Беше преди войната. Тогава хранехме големи надежди.

Посочих към инкрустациите.

— Какво е това — попитах аз, — мед ли? — Бяха потъмнели, но предполагах, че могат да се излъскат.

— Поразкрасява го, нали? — ухили се Балтазар. — Всъщност е доста грозно.

Той те сръга с бастун.

Искаше ми се да му кажа да не го прави. Искаше ми се да те защитя.

Сигурно е знаел как ще се почувствам, веднага щом си изцапам ръцете с бергенски „Таласъм“. Всеки самоуважаващ се капитан на баржа би се почувствал така.

Господи, ти беше малък ужас, Алис. Птици гнездяха в сателитните ти антени, в шасито ти бяха поникнали бурени. Пръстта под теб беше лепкава и черна от изтекло масло. Мъглите бяха покрили с ръжда компресорите ти, херметизацията на шлюзовете ти си беше отишла.

Влюбих се в теб още в първия миг, в който те видях.