Ричард Чайлд
Ръката на пророка (41)

40.

Катлийн си свали очилата, разтърка очи и подаде поредния лист ръкописен превод на Касиди. Докато милиардерът го четеше, изражението му й напомни за пироман при вида на пожар.

Предсказанието за откриването на книгата още я измъчваше. Най-много я смущаваше това, че монахът конкретно я посочваше като ръководител на експедицията.

… ще ги води жена от могъщото

западно кралство ще прекоси тя

голямото бурно море…

Фактът, че за нея се говори в кодекс на близо хиляда и двеста години, някак си я караше да се чувства разголена. Защитен от светлинни години разстояние, от цели епохи и от физическите закони на вселената, нейният свят сякаш се разкриваше пред очите на времето. Винаги беше смятала живота си за нещо съвсем лично, ала сега се оказваше, че той е неразгадаемо свързан с предопределен път, установен много преди да съществуват звезди и записан в тази дяволска книга от отдавна умрял непознат.

Искаше й се колкото може по-бързо да се отдалечи от 2005-а. Протегна ръка и премести листа на първия запис за следващата година. Както правеше още от първия си превод, отначало прочете откъса бавно и записа всички непознати хиберно-латински думи. После ги въведе в компютъра и остави изключителната програма на д-р Кериган да си свърши работата. Само от време на време й се налагаше да прибягва до речника за по-цялостен превод или за да изясни някой двусмислен израз.

Преведе първото пророчество за следващата година и дъхът й секна.

… хиляда и двеста години след тази тъмна нощ

отново тежест на сърца ни ще легне преди

петел да изкукурига в леденото утро на деня

на светата мъченица агнеса…

Катлийн записа датата на един лист: 21 януари 2006-а, денят на св. Агнеса.

Вече не се смяташе за католичка, нито за особено религиозна, ала кой знае защо, не искаше предсказанието да попадне в ръцете на Касиди. Това щеше да се случи след няколко месеца и ако го знаеше, копелето със сигурност щеше да се опита да го използва, за да извлече печалба. Археоложката пъхна листа в джоба си и продължи нататък.

— Обяснете ми, професоре. — Ъгълчето на устата на Касиди леко трепереше. — В превода, който ми дадохте, ясно се говори за война, но… — Той вдигна листа и прочете преведеното предсказание на глас:

… хиляда двеста и една година след моята

смърт от ръцете на безмилостни мъже от

лотландия земята на тавърските планини що

като крепостна стена разделят христовите

люде и абасидския халифат велики битки ще

води със земята на гърците за кипърския остров

Той я погледна намръщено.

— Какъв е пък сега този Абасидски халифат?

— Не забравяйте, че Броихан пише от гледна точка на знанията в началото на девети век — отвърна Катлийн. — През осемстотин и шеста година империята на Абасидите е обхващала Северна Африка и Близкия изток. Северните граници на техните владения са се простирали до най-източния край на Източната римска империя. Тавърските планини в днешна Източна Турция.

Очите на Касиди проблеснаха.

— Разбира се! Монахът с имал предвид нова война между Гърция и Турция за Кипър. Само че годината… „Хиляда двеста и една години след моята смърт от ръцете на безмилостни мъже от Лотландия…“ Какво иска да…

— Мислите да се облагодетелствате, а?

— Защо не? — Милиардерът повдигна вежди. — Войната винаги е била доходен бизнес за онези, които са на съответното място в съответното време. — Той посочи книгата. — А ей това тук гарантира, че аз винаги ще съм на съответното място в съответното време. Ако обичате — годината?

— Броихан е виждал бъдещето, следователно трябва да е видял собствената си смърт от ръцете на викингите през осемстотин и шеста година, когато е написал и предсказанията си. Датите на всички пророчества се смятат от тази година. Изразени са по различен начин: еди-колко си лета след единайсетата година от понтификата на папа Лъв Трети, еди-колко си лета след нощта на моята смърт и така нататък. Но отправната точка винаги е тази година, осемстотин и шеста.

— Значи войната между гърци и турци ще започне след три години, през две хиляди и седма, така ли?

— Точно така.

Касиди скептично повдигна вежди. През целия ден се колебаеше между подозрителността и вярата.

По-любопитни й се струваха собствените й реакции. Понякога изпитваше желание да защитава достоверността на предсказанията на Броихан дори пред своя похитител, като че ли монахът бе неин обичан и уважаван колега. В следващия момент й се приискваше да запрати книгата в огъня и да я изгори на пепел.

Тя скръсти ръце, отпусна се назад и погледна Касиди.

— Сега пък какво има?

— Щом този Броихан е можел да предскаже собствената си смърт от ръцете на викингите и съответно да предотврати избиването на събратята си… — Милиардерът обвинително насочи показалец към нея. — Защо го е допуснал?

— Нямам представа. Да, Броихан е писал преди Калвиновата доктрина за предопределението, но може да не е искал да се намесва в божествено установения ход на нещата, в чието съществуване е вярвал.

— Обаче не разбирам…

— Какво? Безплатен урок по теология ли искате да ви изнеса?

Той свъси вежди, върна се до камината и попита през рамо:

— Как свършва тази книга, доктор Филипс?

— Казах ви вече, до днес не бях чела нищо по-късно от осемнайсети век. Вие поискахте да ви преведа кодекса последователно и изрично ми забранихте да прескачам, за да видя какъв ще е краят. Защо?

— Ами защото… — Касиди пъхна ръце в джобовете на панталона си, отиде при витражните прозорци и впери поглед в морето.

Катлийн се усмихна.

— Защото и вас ви е страх как свършва всичко.

Милиардерът се обърна да й възрази, но тя вдигна ръка.

— Вижте, Касиди, аз ви разбирам. Този монах може да е предсказал края на света. Епидемия. Ядрена война. Катастрофална промяна на климата… Кой знае какво може да се случи? Така или иначе, краят на кодекса спокойно може да е внезапен и трагичен. Окончателното пророчество, така да се каже.

Видя страха в очите му и реакцията му й достави удоволствие.

— От друга страна, последното предсказание може да е като всички останали — продължи тя. — Виденията на Броихан може да са били прекъснати от викингското нашествие. Ако викингите не бяха нападнали манастира, книгата можеше да съдържа пророчества за следващите пет милиона години.

Археоложката плъзна показалец по ръба на чашата си.

— Напълно е възможно Броихан да не е предупредил другите йонски монаси, защото не е имал време. Когато викингите нападали манастирите по британското и ирландското крайбрежие, техните плитко газещи дракари безшумно се плъзгали по пясъка на брега, нашествениците изскачали и връхлитали беззащитните монаси с невероятна бързина и почти невъобразима жестокост. — Тя махна с ръка. — Никога няма да научим точно какво се е случило в онзи ден през осемстотин и шеста година. Със сигурност ни е известно само, че викингите избили шейсет и осем от безпомощните монаси на Йона.

При мисълта за такова ужасно клане огромната библиотека потъна в мълчание. Катлийн се взираше в бумтящата камина, а Касиди съзерцаваше смрачаващия се океан зад скалите. Накрая тя наруши тишината.

— Знаете ли, когато викингите са ги нападнали, Броихан може да се с намирал в състояние на екстаз и да не е осъзнавал действителността. Просто са му отсекли главата и са продължили да убиват останалите монаси и да плячкосват манастира. Може да е бил в толкова дълбок религиозен транс, че изобщо да не е разбрал какво му се случва. Да напишеш толкова голям кодекс, при това с толкова миниатюрно курсивно писмо, меко казано, е удивително, ако не и свръхчовешко постижение.

Касиди погледна над рамото й почти микроскопичните букви, толкова малки, че за невъоръжено око изреченията приличаха на бледи линии.

— Как изобщо го е направил, по дяволите?

— Когато са в транс, хората са способни на изумителни неща — отвърна Катлийн. — Например нестинарите, които ходят по толкова горещи въглени, че краката им би трябвало моментално да изгорят чак до коленете. Змиярите в Петдесятната църква, които понасят ухапвания от изключително отровни змии и пият цианкалий и арсеник, но остават живи. Хората, които се подлагат на тежки хирургически операции без никаква анестезия и преодоляват болката единствено със силата на волята си. Ясновидците, които са способни да пренасят съзнанието си в пространството и времето и виждат събития, за които не биха могли да знаят. Науката регистрира тези неща, Касиди, но не може да ги обясни.

За известно време в стаята отново се възцари тишина. Чуваше се само тиктакането на големия часовник в ъгъла и пращенето на огъня в грамадната камина.

След малко Катлийн прибави:

— Освен това трябва да се има предвид възможността Броихан наистина да е имал божествена подкрепа… Тоест че всъщност е бил Божие оръдие.

Милиардерът безмълвно впери очи в нея, после се обърна и отново се загледа в огъня.

— Защо викингите не са откраднали книгата? — все още с гръб към нея попита той. — Тъй де, подвързията й е украсена със злато и аметисти. Защо не са…

— Някой може да я е скрил. А може и да ги е било страх от нея. Тя наистина излъчва някаква свръхестественост… или нещо подобно.

Касиди кимна.

— Знам. И аз го усетих.

Той заобиколи масата и като поглаждаше брадичката си, дълго се взира в книгата, после отново се върна пред прозореца.

— Скоро ще се стъмни — втренчен в морето, каза милиардерът. — Остава ви още много работа по превода. — Посочи кодекса. — Хайде, залавяйте се.

— А ти върви по дяволите — измърмори Катлийн, докато наместваше лампата на микроскопа. Фокусира го и пред очите й се появи нов пасаж.

хиляда двеста и две лета след единайсетата

година от понтификата на негово светейшество

лъв III владетелят на западното кралство отвъд

голямото море на залязващото слънце ранен ще

бъде ала ще оцелее от плюещите огън и сипещи

гръм железни пръчки на мъже от земята от

която извират реките на рая обезумели от

омраза задето страната им е била покорена

Катлийн въздъхна.

— Какво има? — Касиди придърпа един стол и седна до нея.

— Чакайте — отвърна тя. — Оставете ме да помисля… „мъже, обезумели от омраза… земята, от която извират реките на рая…“

Докато размишляваше, си водеше бележки.

— Според мен тук Броихан предсказва, че през две хиляди и осма иракски терористи ще извършат опит за покушение срещу президента — каза накрая.

— Иракски терористи ли? — Касиди повдигна сивите си вежди. — Та Ирак още не е съществувал през осемстотин и шеста година!

— Тук е казано „мъже от земята, от която извират реките на рая“. Това са Тигър и Ефрат. Сигурна съм, че се говори за Ирак.

Касиди замислено кимна, обърна се и се вторачи в огъня. След малко отново я погледна.

— Наистина ли сте убедена в автентичността на тази книга, докторе? Смятате ли, че всичките предсказания действително ще се сбъднат?

Защо трябваше да го потвърждава пред този човек?

— Всъщност е доста фантастична — отвърна Катлийн. — Нали разбирате, книга за бъдещето?! Археолозите и по-рано са били подвеждани от фалшификати. В края на седемдесетте години…

— Спестете ми подробностите, доктор Филипс. Имам цялата документация от Йона и…

— Как…

— Плащах на човек от „Сейнтс Ландинг“.

— Кой?

— Няма значение. Важното е, че резултатите от анализите и експертните оценки на вашия екип потвърждават автентичността на този кодекс от девети век.

След като известно време се разхожда из библиотеката, Касиди се пльосна на един кожен фотьойл пред камината и гневно я стрелна с поглед.

— Даже и не намеквайте, че проклетата книга е фалшификат!

Катлийн се изправи, протегна се и отиде при витражните прозорци.

— Касиди, имате ли нещо общо с изчезването на Иън Макгрегър? — загледана в сивия Атлантик, попита тя, после се обърна и настойчиво впери очи в него.

Милиардерът се поизправи на стола си.

— Категорично не! В това може да има пръст онзи, който уби моя наемник.

— Тогава този човек, този ваш шпионин… От моя екип ли е?

Касиди се отпусна назад и се подсмихна.

— Безстрашната предводителка май се е загрижила за верността на войската си, а?

Катлийн стисна устни, изгледа го гневно и се извърна.

— Стъмва се. Не съм яла нищо от закуска.

На лицето му се изписа озадачено изражение.

— Уморена съм, Касиди. Цели седем часа вися над тази проклета книга! Повикайте прислужницата, когото и да е, и ми дайте нещо за ядене!

Той почервеня от ярост и после също толкова бързо се успокои.

— Имате право, докторе. Идете в голямата зала и ще наредя да ви донесат някаква храна. Починете си час и половина и след това пак се залавяйте за работа.

— Ами ако откажа да преведа и дума повече?

Няколко секунди Касиди я гледа безизразно, почти безжизнено. После тихо каза:

— Просто ще помоля полковник Деджагър да ви строши лявата ръка точно над китката. — Стана от креслото и се приближи към нея. — За да можете да пишете с дясната, разбира се.

Отговорът му толкова я шокира, че тя за миг онемя. — Досега си мислех, че просто сте безмилостен магнат, но вие сте истинско чудовище, Касиди — заяви тя.

— Хайде. — Милиардерът посочи към голямата зала. — Хапнете нещо и след това довършете превода на моята книга.