Ричард Чайлд
Ръката на пророка (26)

25.

Тренкавел чу хидроплана само секунди преди да попадне под яркия конус на прожекторите му.

Мамка му! Кой, по дяволите…

Рязко завъртя румпела и лъчите осветиха мрака наляво от него. Отново се почувства сигурен под покривалото на нощта, но лъчите се плъзнаха по черната вода и пак го откриха.

Раймон дръпна румпела. Зодиакът зави наляво и запори вълните в търсене на убежище в тъмнината.

Хидропланът описа тесен кръг и след малко прожекторите му го намериха пак. Тренкавел присви очи, за да се предпази от мощната им синьо-бяла светлина, извади пистолета си, свали предпазителя и стреля шест пъти по прожекторите. Може би щеше да има късмет и да ослепи преследвача си.

Катлийн извика и в същия момент чу свистенето на нахлуващия през дупката в предното стъкло въздух. Джейми се завъртя, зяпна втората дупка във вътрешната стена на сантиметри от главата си и викна:

— Аха! Сега вече определено го мразя тоя тип.

Изражението му омекна, когато видя изписалия се на лицето й ужас.

— Спокойно, Кат. — Погали я по бузата. — Улучи само стъклото.

Отново наклони хидроплана и описа тесен кръг, за да улови жертваха си с прожекторите. След това полетя след бягащия зодиак. Присви очи и изръмжа:

— Що се отнася до тебе, жалък задник такъв, спукана ти е работата.

— Ооо, мамка му! — изпищя Катлийн, когато се понесоха надолу към лодката. Падаха почти вертикално и й се струваше, че гравитацията ще изкара зъбите й през ушите. В последния момент, когато чернотата на светкавично приближаващия се към тях океан сякаш щеше да я погълне, Джейми изтегли щурвала и изравни хидроплана.

— Още съвсем малко — прошепна Тренкавел, щом забеляза черната гърбица на остров Орша. — Още съвсем малко.

Хидропланът го настигаше и скоро Раймон можеше едва ли не да протегне ръка назад и да потупа големия му заоблен нос. В мига, в който му се стори, че ще се забие в лодката, машината прелетя покрай него, зави наляво и се понесе на север.

Той си помисли, че преследвачът му се е отказал, и го обзе облекчение, но хидропланът отново описа кръг и се спусна към него.

Този път знаеше какво ще се случи. Тренкавел впери отчаян поглед в острова и се опита да надвика воя на извънбордовия двигател.

— Каосен! Отърви ме от това копеле! Каосен!!!

Хидропланът се приближаваше от лявата му страна и го принуждаваше да завие надясно. Летеше толкова ниско, че вдигаше с витлата си пелена от морски пръски. Раймон продължи да държи курс надясно — надеждата му бе да заобиколи Орша и да намери убежище на яхтата си.

Накрая чу далечния грохот на прибой и когато се обърна, видя скалистия бряг на Ардменах — грамадни мрачни силуети, очертаващи се на още по-черния фон на нощта. Хвана водонепроницаемата кутия с книгата и я притисна към себе си. Хидропланът пак го настигаше и вече наистина щеше да се забие в него.

Тренкавсл инстинктивно дръпна румпела, за да избегне сблъсъка, и със закъснение се сети, че е можел просто да намали мощността и да остави преследвача си да го задмине.

Тъкмо понечи да завърти ръчката и да изключи от скорост, когато носът на зодиака подскочи над една подводна скала и се издигна към мъртвешки сивото предутринно небе.

Ръката, с която стискаше румпела, се огъна, двигателят изрева с пълна мощност и изкара лодката още по-високо върху скалата. Носът й продължи да се издига, витлото изскочи от водата и моторът високо зави на празни обороти. След което зодиакът започна да се преобръща сякаш на забавен кадър.

В този момент Тренкавел чу остър лай на автомат. Успя да се завърти точно преди лодката да завърши преобръщането си и видя бързо приближаващата се „Жералда“. Каосен стоеше на мостика и стреляше по въздушния му преследвач.

Времето върна нормалния си ход. Раймон пропадна под преобърналия се зодиак и притисна водонепроницаемата кутия към гърдите си миг преди тялото му да се удари в подводната скала. Би трябвало да изпита болка, но всъщност усети само мирис на водорасли. После го обгърна мрак.

Няколко куршума се забиха в корпуса и Камерън рязко се спусна надолу.

— Господи! Тоя пък откъде изскочи, по дяволите?!

В този момент Катлийн видя бялата яхта да изплува като призрак от мъглата иззад сянката на Орша. Ставаше все по-голяма и накрая изпълни цялото предно стъкло.

— Джейми! — изкрещя Катлийн и скри лицето си в шепи.

Камерън светкавично вдигна задкрилките, увеличи скоростта и изтегли щурвала. Късно. Разнесе се трясък, последва рязко разтърсване и стържене на метал в метал.

Тя отвори очи и се опита да проумее защо още са във въздуха, а после зърна на мостика на яхтата някакъв мъж, сякаш замръзнал във времето под мощните лъчи на прожекторите. С вдигнат автомат. С широко отворена уста. С развяващо се около тялото му наметало.

А после магията се развали, секундите отново затиктакаха и десният поплавък на хидроплана блъсна мъжа право в гърдите. Докато се отдалечаваха, Катлийн видя как безжизненото му тяло се премята през перилата, увисва върху тях за момент и после се свлича в сивото море.

— Направо да не повярваш! — извика Джейми, като продължаваше да изтегля щурвала, за да набере височина.

— Ти… май съвсем откачи! — с треперещ глас заяви тя. — До края на живота си няма да повярвам, че го направи. За нищо на света!

Джейми зави и полетя към Атлантика.

— Преди да кацнем в Лох на Кийл трябва да проверя дали не съм повредил корпуса — каза спокойно и разкопча предпазния си колан. — Предполагам, че още искаш да си върнеш оная проклета книга, нали?

— Ами онзи, когото преследвахме? Той се натресе в скалите.

— Видях, че зодиакът се преобръща — отвърна Джейми. — Не видях какво стана с човека. — Хвана ръцете й и ги постави върху щурвала. — Налага се ти да управляваш хидроплана, Катлийн. Така че…

— Никога през живота си не съм карала самолет! — възрази тя и се дръпна.

Камерън внимателно върна дланите й върху щурвала и посочи компаса.

— Просто дръж тази посока. — Показа й един от уредите. — Това тук се казва авиохоризонт. Тази черта трябва да е между тези двете и да е хоризонтална.

— Изтегли леко щурвала и хидропланът се издигна.

— Чертата отива нагоре, виждаш ли? — Върна щурвала обратно и самолетът се снижи. — Сега пада надолу. Ако завъртиш щурвала, единият й край ще се надигне. Дръж я хоризонтална, между другите две. Схващаш ли?

— Да, схващам. Схващам, че ти трябва да си управляваш проклетия хидроплан!

— Гледай да не натиснеш някой педал — прибави Джейми, след това отвори люка и се вмъкна в котвеното помещение.

Катлийн погледна празната пилотска седалка, после се вторачи напред в мрака, изгърби се над щурвала и се вкопчи в него. Мускулите на гърба започнаха да я болят от напрежение, задъха се.

Погледна компаса, после авио-еди-какво си, погледна и тъмнината навън и накрая към люка с надеждата, че Камерън всеки момент ще се появи. Видя обаче само краката му и подскачащия лъч на фенерчето му.

— Джейми, връщай се! Аз не…

Хидропланът внезапно попадна във въздушна дупка и зави надясно.

— Веднага се връщай! Чуваш ли ме?

— Вместо да ми крещиш, провери авиохоризонта и височината — викна той. — А и компаса.

— Ще ти кажа аз какво да провериш… — Тя се намръщи и насочи вниманието си към пулта. — Хмм… височината ни е четиристотин и деветдесет метра, малката черта още е между другите две и е хоризонтална. Движим се на… запад… общо взето.

— Ти да не си сестра на братя Райт?!

Катлийн изруга.

След секунди Камерън се върна при нея, настани се на седалката си и закопча колана.

— Джейми, какво…

— Понесли сме известни щети. Един куршум е минал през носа и се е забил в задната страна на контролното табло. — Джейми внимателно огледа датчиците. — Уредите като че ли са наред, обаче… — Той вдигна микрофона и натисна контактния бутон.

— Оубън, Оубън, тук Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео. Чувате ли ме? Край.

Не се чу дори прашене. Джейми завъртя няколко копчета и опита пак. Тишина. Радиостанцията все едно беше умряла.

— Сигурен ли си, че е включена? — попита Катлийн.

— Знаеш ли, не проверих. Какъв съм глупак!

— О, я млъквай. — Тя се наведе и погледна през отворения люк на котвеното помещение. — Някакви други повреди?

— Няколко дупки от куршум на носа. Запуших ги със силикон, а ако има дупки и отзад, помпата би трябвало да се справи, но…

— Какво?

— На кила има пукнатина.

— Пукнатина ли?

— Сигурно е от сблъсъка. Не се чува свистене на въздух и като се има предвид, че се движим с… — Камерън погледна скоростомера — двеста и трийсет километра в час, повредата едва ли е сериозна.

— Значи хидропланът е пропукан, така ли? Е, вече съм много по-спокойна. — Тя посочи с палец назад. — Ще обръщаш ли вече, или летим за Канада?

— Все още искаш да си върнеш онази книга, нали?

Тя сви рамене, погледна през десния прозорец и впери очи в мрака. Кой знае защо, в съзнанието й изскочиха всички глупави университетски събирания. Претенциозните научни разговори… Надутите пози… Чашите шардоне… Безмълвното прибиране вкъщи със синия им мерцедес. Дейвид, усамотен в собствения си свят. Тя, удовлетворена от спечелването на някаква отдавна забравена интелектуална схватка.

Обърна се към Джейми и го плесна по коляното.

— Добре. Да вървим да си върнем книгата.