Ричард Чайлд
Ръката на пророка (39)

38.

Катлийн оглеждаше просторната библиотека на замъка Бейра. Украсените с изящна дърворезба шкафове стигаха почти до тавана и изцяло покриваха едната стена. Подредените по цвят томове явно отразяваха вдъхновението на някой интериорен дизайнер, а не на учен. Между двата огромни витражни прозореца пламтеше грамадна камина. В центъра на помещението имаше дълга дъбова маса, на която имаше лаптоп, няколко книги, бинокулярен микроскоп, голяма лупа, бележници… всъщност всичко, каквото й трябваше.

Тя се обърна към Даниъл Касиди, който стоеше облегнат на каменната плоча над камината. Тъмните му проницателни очи прогаряха дупки в нея още откакто беше влязла в библиотеката.

Катлийн скръсти ръце и го погледна гневно.

— Какво искате от мен?

Той пъхна ръце в джобовете на вълнената си жилетка, сви рамене и леко се усмихна.

— Струва ми се странно, че учен като вас няма желание да прочете древните писания на един ирландски монах. Страх ли ви е, докторе?

— Да, страх ме е. От осемстотин и шеста година насам предсказанията на монаха са абсолютно безпогрешни. Логично е да заключим, че и останалата част от книгата е също толкова точна. Прецизно датирани и верни пророчества, които стигат до двайсет и втори век, а сигурно и по-нататък… Доста плашеща перспектива, не мислите ли?

Катлийн се отпусна на стола.

— През следващите години може да има прекрасни неща, но и истински кошмари. Преди да открием тази книга, нямахме представа какво ще се случи. Сега обаче…

Милиардерът се засмя.

— Започвайте да превеждате, докторе. Ще видим дали страховете ви ще се оправдаят.

— Целият кодекс ли очаквате да ви преведа? Това са месеци…

— Не, разбира се. Какво ме интересуват събития, за които мога да прочета в историческите книги? Започнете някъде от края на миналия век. В лаптопа е качена програма за превод, тъй че не би трябвало да ви отнеме чак толкова много време.

Обърна й гръб и протегна ръце към огъня.

— Почвайте работа, докторе — каза през рамо. — Разговорът с вас ме отегчава.

— И вие не сте особено интересен. — Катлийн си сложи хирургически ръкавици, разтвори огромния том и внимателно започна да разлиства древните пергаментови страници. Накрая спря, завъртя рамото на микроскопа над кодекса и включи лампата.

Въведе в компютъра някои по-необичайни хиберно-латински думи и преведе предсказание, което потвърждаваше точността на монаха.

хиляда сто деветдесет и три лета след

като перото запише тия думи земята

ще разтърси като в родилни мъки

сърцето на империята на източната църква

в центъра на труса ще е град никомидия и

константинопол също ще трепери от страх

от лудостта на земята хиляди ще погинат

под развалините

— Господи! — промълви археоложката.

— Какво има? — попита Касиди и се приближи.

Тя го погледна и бавно протегна ръка за чашата си с чай.

Милиардерът тропна с крак.

— Казвайте!

Катлийн отпи глътка чай.

— Спомняте ли си земетресението, което разтърси Турция в края на деветдесетте години? Имаше хиляди жертви.

Касиди се ококори.

— И монахът го е предсказал?!

— Даже посочва епицентъра. — Тя посочи листа с увитата в марля показалка. — Нарича Измит и Истанбул с древните им имена Никомидия и Константинопол, но иначе всичко е точно.

Катлийн записа пророчеството и датата в бележника си, пак се наведе над окуляра и леко премести стойката.

Беше стигнала до единственото разстояние, оставено между отделни блокове текст, на което се натъкваше досега. Това показваше, че й предстои да навлезе в двайсет и първия век.

Първото предсказание се отнасяше за 2000-та година.

… на погубването на хора зароди тяхната

кръв ще отговорят с метални птици що

огън сипят от небето от гнездата на

цивилизованите народи те ще излетят…

Археоложката кимна. Войната на Балканите.

Следваше подобно пророчество.

… есенното равноденствие гневът на народа

ще изригне и той ще прогони свинята от града

що римляните наричаха сингидунум^[1] град от

сърби обитаван защото народът глас ще

надигне за свобода…

Катлийн се подсмихна. Старият Броихан отново беше познал. Милошевич определено бе свиня!

Тя продължи нататък във времето…

хиляда сто деветдесет и пет лета след

осемстотин и шестото лято от

възкресението на господ бог птиците

на войната връз най-долните от злите хора ще

се спуснат в земята на изток от

пустинята каракум и на юг от река окс^[2]

в древни времена наричана бактрия понеже

омраза намериха там где търсиха бог ала ето

великото западно кралство и неговите братски

народи ще вдигнат могъщи мечове и ще съсекат

злото що мъжете на омразата свято наричат

Афганистан, помисли си Катлийн, и войната срещу джихадистите и талибаните, „най-долните от злите хора“. Зае се да превежда поредното предсказание. 2003-та година. Въведе в компютърната програма няколко неясни хиберно-латински думи, премести курсора върху командата „Превод“ и натисна ентър.

… ще поразят злия крал западните войни железни

коне яздят те и бронзови птици ще поведат

към града на река тигър в сърцето на абасидския

халифат злия цар ще пленят ала земята размирна

ще остане и много герои от западното кралство

ще загинат от ръцете на убийци

Катлийн сви устни. Онази проклета война в Ирак. „Земята размирна ще остане…“ Страхотно!

Натъжена от многото преведени пророчества, които се бяха сбъднали, тя продължи към 2005-а година. Започна да чете следващото предсказание и веднага я обзе паника. Сега знаеше какво изпитва сърна, попаднала под лъчи на автомобилни фарове.

Препрочете откъса, отмести рамото на микроскопа, отдръпна се от книгата и обгърна тялото си с ръце, сякаш иначе имаше опасност да се разпадне на парчета.

— Какъв е бил този Броихан? — промълви тихо. — Какъв е бил, по дяволите?!

— Моля? — попита Касиди, който се разхождаше пред бумтящата камина, и дойде при нея. — Изплюйте камъчето, докторе. Какво прочетохте току-що?

— Не… не съм сигурна. — Тя се прокашля и го погледна. — Монахът предрича откриването на тази книга.

— Господи, тъкмо за това говореше Пами… — Касиди отиде при камината и впери поглед в пламъците. После, без да се обръща към нея, нареди: — Прочетете ми текста дума по дума.

Катлийн отмести стола си назад.

— Коя е тази Пами, по дяволите?

— Просто ми прочетете текста.

— Хайде, Касиди. Коя е тя?

— Не е ваша работа, мамка му!

— Няма да ви преведа нито ред, докато не ми кажете.

Милиардерът рязко се обърна и щракна с пръсти.

— Като нищо можете да се превърнете в сочна плячка за ония наемници, награда задето ми донесоха книгата! Благоразумно обмислете положението, в което се намирате, професоре, преди да ми поставяте каквито и да е условия.

Пред очите й се мярна руснакът с татуираната сълза.

— Да не би тази Пами да поставя под съмнение достоверността на книгата? — доста по-кротко попита тя.

— Напротив, потвърждава я. — Устните му отново се разтеглиха в ледена усмивка. — Но какво значение има това за вас?

Той се ухили и оголи идеалните си, неестествено бели зъби — предупреждение, което Катлийн схвана с пронизваща сърцето й яснота. Никога нямаше да напусне замъка Бейра жива.