Ричард Чайлд
Ръката на пророка (36)

35.

Мъжът се изкачваше заднешком, заврял дулото на автомата си в устата на Катлийн. „Благоразумна предпазна мярка“, както се бе изразил. От вкуса на метал и барут й се гадеше, а и цевта изтракваше в зъбите й при всяка следваща крачка. Камерън вървеше след нея с ръце на кръста й, както му беше наредил непознатият.

— Простете за неудобството, професоре — каза мъжът и изкачи още едно стъпало. — На това вито стълбище няма друг начин да ви държа под око.

Лъчът на насоченото към тях фенерче я заслепяваше и очите й пареха.

— Още мъничко и приятната ни разходка ще свърши — заяви мъжът.

— Не се бой, Кат — каза Джейми. — Всичко ще бъде наред.

Всеки път, щом я връхлетеше пристъп на паника, той усещаше и леко я стисваше или й прошепваше няколко успокоителни думи.

Тя погледна нагоре и въпреки блясъка на фенерчето видя, че силуетът на непознатия се е очертал на фона на светлината от изхода.

— Дотук добре — рече непознатият. — А сега бавно ме последвайте навън. Не си пускай ръцете от нея, летецо.

Излязоха във вътрешния двор на замъка и на сивкавата светлина на утрото Катлийн най-после можеше да разгледа мъжа, който държеше дулото на автомата си в устата й.

Беше по-нисък от Джейми, най-много метър и осемдесет. Но под камуфлажната му канадка ясно личаха силните му ръце и плещи.

Той измъкна цевта от устата й и отстъпи назад.

— Оттук нататък…

Отекнаха изстрели и куршумите вдигнаха фонтани от пръст около краката им. От стената зад тях захвърчаха камъчета.

Камерън блъсна Катлийн на земята и легна отгоре й, а мъжът се претърколи надясно.

— Твоите конкуренти, несъмнено! — надвика гърмежите пилотът.

Приклекнал зад купчина камъни, онзи гневно го стрелна с поглед.

— Стрелят ей оттам. — Камерън посочи една широка пролука в древната стена.

Катлийн зърна жълти проблясъци на върха на нисък хълм стотина метра северно от замъка. В следващия миг изригнаха гейзери от пръст и камък и отново отекна автоматична стрелба.

— Да се махаме оттук! — извика Джейми.

— Какво?! — смая се тя. — Няма как да…

— Виж, Кат… — Пилотът доближи лицето си до нейното. — Тук все едно сме между пламъци и нажежена жарава! Тоя тип е откачен! Няма да имаме друг шанс. Просто…

Дъжд от куршуми обсипа тяхната позиция, последван от ответните изстрели на техния луд похитител.

Катлийн забеляза пластмасовата кутия на няма и метър и половина от дясната й страна. Пресегна се към нея и тъкмо щеше да я достигне, когато мъжът завъртя автомата си към нея. Ала от хълма отново откриха огън срещу него и го принудиха да залегне.

Тя грабна кутията, Джейми я прегърна през кръста и двамата затичаха към западната стена на замъка. Мъжът не им обърна внимание — продължаваше да стреля по своите съперници сред скалите, а те надлежно му отговаряха.

В момента, в който Катлийн и Камерън стигнаха до стената, онзи забеляза бягството им и насочи оръжието си към тях.

— Залегни! — изкрещя Джейми и успя да я притисне към земята точно преди куршумите да се забият в обраслия с мъх зид над главата й.

Запълзяха под неспиращата канонада към няколко големи гранитни блока и се вмъкнаха между тях. Катлийн надникна и видя, че сега крепостта ги скрива от стрелците на хълма. Те не виждаха тяхното убежище, но със сигурност не позволяваха на побъркания им похитител да напусне позицията си.

— Виждаш ли онази дупка в крепостната стена ей там? — Камерън посочи. — Мисля, че е достатъчно широка, за да се проврем.

— Добре — отвърна Катлийн. — Да опитаме.