Крис Бънч
Светът на мошениците (9)

9.

Мшел Рис се влюби в Тюлетия, столицата на системата Дампиер.

Широка река описваше завои из метрополиса, отдавна усмирена с високо бетонно корито. От двете страни на реката бяха построени изложбени зали, музеи, галерии и дори няколко църкви на различни местни божества.

Имаше широки булеварди за скоростен транспорт, макар че според циничния Гуднайт предназначението им било да вкарат тежковъоръжени армейски части и артилерия в центъра на града, ако възникне подобна необходимост. Мъжете и жените по улиците бяха добре облечени, сякаш очакваха всеки миг зад ъгъла да изскочи някой моден дизайнер и да поиска да му позират. Многобройните паркове бяха украсени с красиви статуи.

Но от всичко най-много й хареса храната. Рис не можеше да си спомни да е опитала и едно лошо ядене, независимо дали в луксозен ресторант, или в някоя малка, уютна кръчмичка.

Торгутци имаха един странен израз — „щастлив като бог в Монтроа“. Но той също бе доста показателен за тях.

Единственият недостатък бяха самите хора — в едни случаи приятни, в други сприхави. Един от великите философи на планетата бе казал: „Ние, дампиерци, притежаваме уникалната способност да спорим за някаква пълна безсмислица, а после да излезем и да умрем за нея“.

Така е, съгласи се мислено Мшел. След като се скара с един келнер, който бе дълбоко уверен, че трябва да получи бакшиш, въпреки че ги обслужваше доста лениво, тя започна да се пита на какво може да се дължат страните им нрави…

 

 

Фон Балдур поиска среща с Джен Рейнард, за да ги запознае с подробностите около случая на Суфиерд. Срещата трябваше да се състои по обяд в ресторант „Турнел“, за който Джасмин прочете в справочника, че е „истински дворец, място за сбирки на висши чиновници, културния елит на страната и най-богатите хора“.

— Това е нещо като затворено общество — отбеляза Гуднайт. — Където не допускат простосмъртните.

Петимата пристигнаха там навреме. Колата им беше най-незабележимата от дългата редица лъскави лимузини.

— Тук наистина не е за простосмъртни — промърмори Гуднайт.

Възрастни мъже и жени, облечени с вкус и с уверени движения, по-млади, които вероятно бяха тук, за да ги пазят и обслужват.

Централната зала беше украсена с барокови картини и гоблени, масите бяха подредени на голямо разстояние една от друга. Но Рис не пропусна да забележи, че най-богатите бяха отвеждани в отделни стаи, както стана и с тях, когато Балдур съобщи имената им на помпозния и надут оберкелнер.

Рейнард вече ги очакваше.

— Добър ден, приятели — посрещна ги той. — Радвам се да ви видя.

— Ние също — отвърна Гуднайт. — Но това място не е ли твърде многолюдно, за да се срещате със своите наемни главорези?

— Хм — подсмихна се Рейнард. — Първо, на Монтроа вече знаят за вас, известно им е дори за какво съм ви наел.

— И въпреки това — настоя Рис. — Не ми се нрави, че противникът е известен за намеренията ви.

— Те са глупаци! — възкликна ядосано Рейнард. — Нищо не разбират!

— Сигурен ли сте, че тази стая не се подслушва? — попита Балдур.

— Разбира се, че съм сигурен! Идвам в „Турнел“ от съвсем малък. Тук ме познават, за мен те са като близки приятели.

— Приятелите — вметна Гуднайт — може да бъдат подкупени. Или да се случват разни неща зад гърбовете им.

— Грешите, господин Гуднайт — възрази Рейнард. — Можем да говорим за каквото си пожелаем в тези стаи. Пък и миналата седмица помолих мои верни другари да претърсят помещението.

— И все пак… — Балдур погледна многозначително Грок.

Огромният извънземен смъкна от рамото си неголяма раница и извади отвътре сивкава кутия с прикрепена за нея слушалка. Включи механизма под критичния поглед на Рейнард и започна да обикаля стаята.

— Е, сега доволни ли сте? — попита домакинът им, след като Грок приключи.

— Напълно — каза Грок. — Четири бръмбара. Един тук, в крака на масата, втори горе в полилея, трети в обкова на вратата и четвъртият, вероятно предназначен да бъде открит, под това кресло.

Лицето на Рейнард стана виолетово. Грок не му обърна внимание. Той извади от джоба си четири малки топчета и ги постави непосредствено до разкритите обекти.

— Сега вече ще чуват само равномерен шум — обясни. — Ако разполагахме с повече време, бих могъл да синтезирам гласа ви, господин Рейнард, и да ви оставя да четете приказки на вашите слушатели.

— Ще се оплача на управата!

— Защо? — попита Рис. — Какво според вас могат да направят те?

— Вярно — поклати глава Рейнард. — Но бъдете сигурни, че ще разменя няколко думи с управителя.

— Най-добре да проверите банковите сметки на тези ваши доверени другари — подхвърли Рис.

Влезе един келнер и се поклони.

— Извинете ме, задето поръчвам за всички — заговори Рейнард. — Но тук поднасят някои особено изискани ястия, които трябва да опитате на всяка цена.

— Осланяме се на вашия избор — отвърна Балдур.

— Първият ми въпрос — поде Кинг и незабелязано включи записващото устройство — е…

— Не — прекъсна я Рейнард. — Нека първо се нахраним. Пълният стомах има своите преимущества.

Той поръча ястие с диви гъби, задушено месо в глинен гювеч със сос от лют пипер, пикантно дивечово със зеле и сос от червено вино, печени зеленчуци, печено с бял сос и сирене, салата от плодове и зеленчуци и за десерт шоколадова торта с кестени.

Рис се наведе към Кинг и прошепна:

— След всичко това едва ли ще мога някога повече да ям.

— Аз също — оплака се Кинг. — Ако това им е обядът, не искам да си помислям какво ще е на вечеря.

Дори Гуднайт, привикнал да поглъща огромно количество храна заради калориите, от които се нуждаеше в ускорен режим, се предаде на салатата.

Но Грок и Балдур успяха да издържат на темпото на Рейнард до последното ястие.

Най-сетне бившият премиер попи устата си със салфетка, въздъхна с нескрито съжаление и обяви:

— А сега, да се захванем за работа. Вашите противници… за мен, естествено, те са предатели, тези универсалисти, мръсни копелдаци… тези…

— Момент — спря го Грок. — Предатели? В какъв смисъл?

— Това би било очевидно за всеки достопочтен гражданин на Дампиер. Вместо да спазват традицията и да се борят срещу Торгут, те се интересуват единствено от банковите си сметки. С птичите си мозъци смятат, че щом богатите стават още по-богати, бедните също ще спечелят от това, което, разбира се, е пълна глупост. Колкото до външната политика, те предпочитат нещата да останат такива, каквито са, без да подхващаме нова война, да продължим с поддържане на напрежението между нас и Торгут, което им позволява да прахосват парите на данъкоплатците за безполезни оръжия. Те не си дават сметка, че дразнят тигъра и че Торгут ще даде мило и драго, за да се сдобие с отбранителните планове първо на системата Белфорт, а после и на Дампиер. В редиците им има висши военни и църковна аристокрация. Тъкмо те наеха вашите конкуренти „Цербер“.

— Ето една причина да ми станат неприятни — кимна Грок. — Но продължавайте.

Недоловил сарказма в гласа на Грок, Рейнард продължи:

— Суфиерд беше най-изтъкнатият ни пълководец, но армията се обърна срещу него и мнозина негови колеги с радост ще присъстват на екзекуцията му.

— Защо? — поинтересува се Рис.

— Заради позора от открадването на отбранителните планове. Надяват се този акт да го измие.

— Нали ни казахте — намеси се Кинг, — че мразели Суфиерд, защото членувал в една секта?

Рейнард въздъхна.

— Сами виждате, че системата, в която живеем, не е съвършена. Да, джиланите са гонени и дискриминирани открай време. Това е един шумен, склонен към изпадане в екстаз, но иначе миролюбив култ, който не е сторил нищо лошо никому и се събира на свои тайни церемонии. Навремето, когато църквата ни беше лишена от власт, тя ги използваше за своите цели и нужди. Ала все още има невежи хора, които съзират в тях скрита заплаха.

— Казвате, че тези джилани са пацифисти — поде Гуднайт. — Но нали Суфиерд е в армията… офицер от кариерата.

— Зная — отвърна Рейнард. — Не ще отречете, че всеки от нас има своите противоречия.

— Може би — рече Балдур. — Продължавайте. И така, върховното командване на армията е в съюз с универсалистите?

— Именно. Защото универсалистите поддържат надпреварата във въоръжението. Не че ние, независимите — добави той, — омаловажаваме опасностите, произхождащи от Торгут. Просто смятаме, че разходите за отбрана трябва да са целенасочени.

Което сигурно означава, помисли си Рис, че имат свои доставчици и предпочитат тях, вместо тези на универсалистите.

— А как стои въпросът с тайната полиция?

Рейнард неволно погледна през рамо и снижи глас.

— Дампиерското информационно бюро твърди, че служи на държавата и настоящите й управници. Разбира се, това означава, че следва свои планове. ДИБ се управлява от един хитър и безочлив чакал на име Л’Пелерин, който, казват, бил такъв мошеник, че дори професионалните измамници в игралните зали можели да му завидят. Колкото до Суфиерд, той е само изкупителна жертва, след като не успяха да разкрият истинския шпионин в Стратегическото разузнаване, което накратко се нарича IIа. Всички искат въпросът да се разреши и потули бързо. Само че това едва ли ще е от полза за моя народ и моята родна планета.

Рис беше видимо впечатлена. Рейнард бе успял да прочете тази малка лекция, без да си поеме дъх.

— Ама че бъркотия — намръщи се Балдур. — Кой е на наша страна?

— Аз, разбира се. И онези независими, които останаха верни на клетвата пред Дампиер. — Рейнард се намръщи. — Да не забравяме, разбира се, Фра Дяволо и неговата банда умопобъркани, които според мен повече пречат, отколкото помагат. Дяволо — това, разбира се, не е истинското му име — е по малко писател, памфлетист, политик и революционер. Хората — имам предвид работниците — го обичат и са го направили богат. Той прахосва парите си основно за две неща — за разкошен живот и за поддържането на неголяма армия, която би изпълнила безпрекословно всяка негова заповед.

— Той защо подкрепя Суфиерд? — попита Балдур.

— Защото обича да се изправя срещу властта. Когато аз бях премиер и независимите управляваха, той беше мой враг. Сега, за момента, брат Дяволо е на моя страна. Но не зная дали да се радвам за това.

— Днес присъствахме на улични размирици — подхвърли Рис. — В подкрепа на Суфиерд. Тълпата бе разпръсната от една банда главорези, носещи маски. Полицията не направи никакъв опит да ги спре.

— Ах, маскираните — просъска Рейнард. — Биячи на универсалистите, за които се предполага, че са в таен съюз с Торгут. Твърдят, че защитават съкровените интереси на Дампиер, но всъщност са продажници и не биха се спрели пред никакви средства. Никой не знае кой ги командва. Според някои сред членовете им има и полицаи, затова самата полиция не им се пречка. Ето ви всички важни играчи в цялата тази трагедия.

— Списъкът е внушителен — рече Балдур. Той прегледа листчето с бележките. — Първо, бихме искали да разговаряме със Суфиерд и ще ни трябва достъп до Стратегическото разузнаване.

— Това няма да е никак лесно — поклати глава Рейнард. — Но ще потърся верни хора, които ми дължат услуги.

— Също така, рано или късно ще трябва да се срещнем с този Л’Пелерин.

— Ако той не ви потърси сам преди това — рече Рейнард.

— Имате ли представа кой може да е истинският виновник?

— В този момент — отвърна Балдур — подозираме всички на планетата освен вас, но не съм сигурен и в последното.

Рейнард реши да приеме думите му като шега.