Крис Бънч
Светът на мошениците (54)

54.

Клопката за Л’Пелерин трябваше да бъда поставена много внимателно.

Тя включваше едно странно културно събитие, наречено Бал на артистите, което нито беше бал, нито имаше артисти, освен ако не бяха много богати и поканени. Може би е имало в ранните дни на Дампиер, но отдавна вече не. Вместо това балът представляваше петдневен сбор на цялата дампиерска върхушка. Никакви журналисти, никакви външни лица и със сигурност без обществени критици.

Балът на артистите се организираше на далечен остров в Южна Монтроа. Тук имаше големи и малки вили, ресторанти, конферентни зали, плюс всякакви условия за отдих. Персоналът се набираше специално за този петдневен период. Той се състоеше от професионалисти, които същевременно трябваше да бъдат привлекателни на външен вид.

Шепа журналисти и популисти се бяха опитвали да проникнат на събитието през годините, но неизменно биваха залавяни от охраната на острова, за да бъдат ескортирани до материка, нерядко с подпухнали уши.

Вече цял век за бала се носеха какви ли не слухове: че там се планирало бъдещето на Дампиер, че богатите разпределяли интересите си и си обещавали да не се настъпват по палците, че там се създавали и разпускали съюзи.

И повечето от тези неща бяха верни.

Имаше и други истории: че никой не водел със себе си своя партньор в живота, че ако някой се изпуснел пред журналистите за ставащото там, щял да се прости с кариерата, че имало поне две потулени убийства, че някои богати индустриалци изгубили цялото си имущество на комар, че всяка нощ се организирали оргии.

Всяка година либералните движения обявяваха Бала на артистите за забавление на богати дегенерати и също всяка година къщите на богаташите и властимащите опустяваха през тези пет дена.

Два дена преди бала Мшел се срещна с Рейнард в щаба на неговата партия, където той разполагаше с огромен, луксозно обзаведен кабинет, какъвто подобаваше на всеки успешен политик.

В началото на разговора тя го запозна с подозренията им относно Л’Пелерин.

Рейнард бе искрено изненадан.

— В ръцете му е концентрирана такава неимоверна власт — бе коментарът му, — и да я използва по този начин! Веднъж вече ви казах, че е корумпиран, но не знаех, че може да стане предател. Нищо чудно, че настояваше да осъдят нещастния Суфиерд. Бях прав, за бога, но каква цена ще платим за всичко това!

Мшел добави, че Л’Пелерин е единственият водач на маскираните. Ръцете на Рейнард започнаха да треперят. Той се отпусна внезапно на стола.

— Да ви донеса ли нещо? — попита разтревожено Рис.

— Да… моля ви. Чаша бренди. Има едно шише в онова шкафче.

Мшел сподави усмивката си. Нещата се развиваха далеч по-добре, отколкото бе планирала. Тя отиде до шкафчето, намери бутилката и наля на Рейнард. Той изпи чашата на един дъх.

— Какво ще правим сега? Какво ще правим? Ако го обвиня публично… Това ще е истински разгром. Бедствие. Говори се, че притежавал деликатна информация за всички политици. Че можел да ги унищожи. Ако му се наложи да си спасява живота, не се и съмнявам, че ще я разпространи. Точно сега, в тези опасни времена, не ни трябва още едно бедствие.

Рис не попита дали Л’Пелерин може да има нещо и за Рейнард.

— Не се безпокойте — успокои го тя. — Във всеки случай още е рано. Нашите хора ще измислят някакъв начин да се справим с трудното положение. Но ще ни трябва помощта ви. — И обясни какво имаше предвид.

Рейнард кимна нервно.

— Не е трудно… сигурен съм, че ще мога да проверя дали Л’Пелерин ще ходи тази година на бала. Колкото до другото, също няма да е проблем, особено в светлината на сегашните ни отношения с Торгут. Но… ако трябва да бъда откровен, моя скъпа Рис, не смятам, че е редно да посещавам тазгодишния бал. Мисля, че имаме значителен превес за предстоящите избори и не бива да го излагаме по такъв лекомислен начин на ненужен риск.

Личното мнение на Мшел, естествено, бе, че Рейнард е страхливец, но тя се постара да го увери, че присъствието му на бала няма по никакъв начин да доведе до повдигането на неприятни въпроси.

Увери го, че за всичко това е помислено и са взети нужните мерки.

Гуднайт наблюдаваше с възхищение как Грок се справя със сложния и крехък набор от лабораторна стъклария.

— Интересни буламачи приготвяш — отбеляза той.

— Благодаря, Чес — отвърна Грок, вдигнал към светлината една епруветка. — Това е подсилен вариант на тритиопентал и ако всичко мине добре, ще се окаже точно лекарството чудо, от което се нуждаем.

— Чрез химията към по-добър живот — промърмори Гуднайт. — Интересно ми е какво ще се получи накрая… също както бих искал да видя какво ще стане, когато подейства онова лудо биле, което Мшел ще сипе в питието на Рейнард.