Крис Бънч
Светът на мошениците (4)

4.

— Даваш ли си сметка — попита Рис, — че след като в серията ще спечели този с най-добър резултат, а Уорик вече има два мача, ако днес настъпи неочакван поврат, играта ще загрубее?

— Давам си, давам си — закима Гуднайт. — Затова държа бластер в ботуша си и още един под това грозно сако. Да не говорим за гранатите — истински фрагментиращи, не от онези газовите, дето им пусна оная дебелана.

— В сепарето съм скрила и пушки — съобщи Рис. — Напъхах ги под аптечката.

Рис позна, играта наистина загрубя.

Гуднайт видя своя приятел да се завърта във въздуха и после уж случайно да се стоварва върху един от черните дяволи, при което се чу хрущене от строшени ребра.

Съдията гледаше право към Дов, но извърна поглед, без да включва сигнала за нарушение.

Уорик поведе в края на първата четвъртина.

Докато играчите напускаха терена, клокоченето на тълпата се усилваше. Рис зърна десетина запалянковци да сключват ръце, оформяйки нещо като фаланга, след което щурмуваха заграждението при вратите към терена. Зад тях подскачаха двайсетина хулигани, повечето пияни, размахващи тояги, които по някакъв начин бяха прокарали през проверките на охраната.

— Тази няма да стане — промърмори Рис на себе си и хукна право срещу тълпата.

Джасмин Кинг вече беше там и притискаше вратата.

Един от запалянковците замахна да я удари, тя приклекна, изрита го в коляното и го събори върху неговия съсед. После фрасна и него с юмрук в слепоочието.

— По дяволите! — извика Рис. — Не с ръце!

Джасмин я чу, озърна се и в този миг нечий пестник се товари върху челюстта й. Тя се олюля, падна и мъжът вдигна крак да я изрита.

— О, това вече е прекалено! — не издържа Рис, извади бластера и пръсна черепа на негодника. Кръв опръска тълпата, чуха се писъци и околните се отдръпнаха ужасени.

Мшел простреля още двама в лицата, отдели пет секунди да послуша със задоволство болезнените им стенания, после прескочи телата им и дръпна Джасмин настрани.

Мачът завърши 8:6 за Чеслеа.

— Как е? — попита Балдур.

Джасмин опипа внимателно челюстта си. Колегите й се бяха скупчили около нея в хотелския апартамент.

— Май няма счупено — отбеляза тя.

— Ами зъбите? — попита Рис.

— Няколко са разклатени — рече Кинг. — Но ще се задържат.

— Наистина ли не искаш да отидем на лекар?

— Не — отвърна Джасмин. — Ще се оправя.

„Естествено — помисли си Рис. — Ако е андроид, не би искала да я разкрият точно сега, нали?“

— Това никак не ми харесва — заяви Гуднайт. — Ами съвсем никак. Не мога да позволя да постъпват по този начин с хората ми.

— Ей, Чес — засмя се Кинг. — Май ставаш сантиментален.

Гуднайт изсумтя и си наля питие.

— Щом ще играят така, предлагам да зарежем тази работа и да си вървим.

— Не — възрази Балдур. — Няма да е професионално.

— Какво толкова? — повдигна рамене Мшел Рис. — Нали никога вече няма да се връщаме тук. Нито ще се занимаваме със спорт.

— Лично аз си научих урока — присъедини се Грок.

— Чудесно! — В гласа на Рис се доловиха решителни нотки. — А щом тези типове искат да играем грубичко, намерили са когото трябва.

— Ние с Джасмин вече минахме по този път — посочи Грок. — Ако ни трябва нещо повече, ето какво е подходящо.

Той се зае да им обяснява.

Когато приключи, на лицата на Гуднайт и Кинг трепкаха малко напрегнати усмивки. Тези на Балдур и Рис бяха изопнати.

— Налага ли се да гласуваме? — попита Рис.

— Не виждам причина — отвърна Балдур. — Планът осигурява точно това, което ни е нужно.

— Пък и разполагаме с един дълъг уикенд преди следващия мач — добави Гуднайт. — Достатъчно време, за да може Джасмин да задвижи нещата.

— Чудесно — рече Джасмин и се надигна от кушетката. — Стига да не ми падне ченето. Отивам да набера няколко номера.