Крис Бънч
Светът на мошениците (20)

20.

Рис и Гуднайт прегледаха списъка на Фра Дяволо, в който бяха изброени всички свърталища и лагери за подготовка на маскираните. Откриха един, който отговаряше на изискванията им.

Ставаше въпрос за луксозна къща в някога елитна част на Тюлетия, която напоследък бе западнала.

— Първо, бедните хора не викат полицията, ако се вдигне шумотевица — обясни Гуднайт на Джасмин. — Второ, само през две улици има площадка с търговски павилиони. Шумът от нея също ще заглуши виковете и изстрелите.

— Какво… по-точно сте намислили да направим? — попита Джасмин.

— Е, как какво, миличка? — каза Гуднайт с нежен гласец. — Да им дадем един хубав урок по маниери, ето какво.

Но усмивката му… и тази на Мшел не бяха добронамерени.

Рис се натъкна на обява в един от холовестниците.

— Струва ми се, че е идеално за нас — посочи тя. — Готвят се да изнесат лекция недалече от местенцето на нашите приятели — ще обсъждат необходимостта от равенство в обществото и ограничаване правата на тайното правосъдие. Обзалагам се, че маскираните биха възразили срещу подобни възгледи. След две вечери.

— Ха-ха — засмя се Гуднайт. — Отличен избор.

Тази и следващата нощ, облечени с черни костюми под уличните дрехи, Рис и Гуднайт обиколиха околностите на избраната къща.

Те внимателно проследиха хората, които влизаха и излизаха, и направиха снимки със специална камера.

— Трябва да спипаме тези негодници — обяви Гуднайт — тъкмо когато са си нахлузили маските, преди да започнат да тероризират вдовици и сирачета, както и всички останали, решили да посетят срещата.

— С други думи — каза Рис, — ако срещата е назначена за седем, ще навестим приятелчетата в шест, дори малко по-рано, преди да са се нахвърлили върху невъоръжени и невинни хорица.

— Сигурни ли сте, че е необходимо? — попита Балдур. — Зная как стоят нещата и че рано или късно ще се изправим очи в очи с Л’Пелерин, но трябва ли да се конфронтираме толкова рано в играта?

— Мисля, че да — заяви Мшел. — Единственото нещо, от което разбира едно ченге, е по-голямата сила.

— Вярно е — съгласи се Балдур.

— Освен това — обади се Грок — в тези смутни времена един урок за това как да се прилага насилието е повече от необходим.

— Що се отнася до теб — изгледа го Балдур, — обзалагам се, че нямаш търпение да сриташ нечий задник. И къде, за бога, научи тази дума „смутни“?

— За задниците си прав — съгласи се Грок. — Истината е, че се опитвам да придам морален облик на стаения в мен садизъм — нещо, което правите и вие, хората. Колкото до речника ми, не бива да завиждате на някого, който е осъзнал, че образованието е постоянен процес.

Следобедът преди лекцията Гуднайт остави бележка на вратата на крилото, където бе разположена охраната. В нея се казваше, че всеки, който е свободен от нощна смяна и желае да изкара няколкостотин кредита, като не върши нищо незаконно, трябва да се подпише в долния край. Всички свободни пазачи се подписаха.

— Това, което искаме от вас — обясни им Гуднайт, — е да отцепите двата края на улицата. Дръжте любопитните настрана и ако се появи полицейска кола, което едва ли ще стане, тъй като най-вероятно полицаите са инструктирани да не се вясват в този район, вдигате тревога и се омитате. Това не е учение по честен бой.

Пазачите получиха храна отрано, след това им бяха раздадени черни комбинезони, бластери, газови и шрапнелни гранати и полицейски палки.

Служителите от „Звезден риск“ се въоръжиха по-тежко. Грок избра един полуавтоматичен, полусгъваем гранатомет.

Рис преметна през рамо малък огнемет.

Джасмин потрепери при вида му, провери своя бластер и дребнокалибрения резервен пистолет, прибра ги в кобурите и обяви, че е готова.

Останалите носеха бластерни пушки, пистолети и гранати. Всички се бяха обзавели с леки предпазни шлемове.

На двора бяха паркирани няколко товарни антиграва и мъжете и жените се натовариха мълчаливо в тях.

Платформите излетяха и се отправиха на запад, далече от избрания квартал. Бяха разпространили слуха, че ще ходят на учение сред хълмовете, за да се убедят в подготовката на служителите си.

След като напуснаха очертанията на Тюлетия, антигравите описаха широк кръг около града, летейки ниско, под радарния обхват, след това навлязоха отново в градската зона. Те се приземиха в двора на изоставена товарна рампа, на пресечка и половина от леговището на маскираните, оставиха часови при антигравите и се насочиха към къщата в спускащия се здрач.

С настъпването на вечерта по улиците към къщата на маскираните започнаха да се стичат млади мъже с нехаен вид.

Малко след шест настъпи мрак и последните членове на бандата се прибраха вътре.

В шест и петнайсет Мшел Рис се промъкна в задния двор и отвори клапите на огнепръскачката.

Тя насочи огнения сноп към единия край на вратата, сетне към другия и при третия опит пламъците я обгърнаха цялата.

Огънят се разгоря бързо и отвътре долетяха първите изплашени викове.

Мшел заобиколи къщата от едната страна, излезе на улицата отпред и се прикри зад една изоставена платформа.

Гуднайт и Балдур се подадоха от скривалищата си, стиснали гранати в ръце. Те хвърлиха по една към къщата, сетне втора. Гранатите паднаха на верандата и избухнаха. Чу се звън на строшено стъкло и сега вече виковете не бяха само от страх.

Широката входна врата се разтвори и Грок изстреля три гранати вътре. Те избухнаха и в дима се мярнаха хвърчащи тела. Мъж с пистолет в ръка се показа отпред и изкрещя да повикат полиция, но Джасмин го повали с точен изстрел.

Мшел насочи огнената струя към един от предните прозорци. Той се разтопи, огънят нахлу вътре и тя пусна нова, по-силна струя към стаята. Натисна рязко ръчката на пръскачката и от дюзата се отдели огнена топка, която се удари в стената и заподскача по улицата.

Мшел почувства горещина на лицето си и реши да отстъпи малко назад. В този момент тя забеляза, че някой се опитва да скочи от страничния прозорец. Стреля по него, тялото се обгърна в пламъци и непознатият се залюля и падна.

Дочу шум наблизо и когато се извърна, видя пребледнялото лице на Кинг.

— Не го мисли — рече Рис. — Щеше да те застреля, ако му се беше удала възможност.

Кинг кимна неохотно и стиснала бластера здраво с ръце, повали две фигури, притаили се отстрани на къщата.

— Чудесно — одобри Рис, докато смъкваше празния резервоар на огнемета.

Фон Балдур бе превключил пушката на автоматична стрелба и пращаше къси откоси към прозорците.

Пламъци озаряваха нощта и се вдигаха нагоре към черното небе.

Гуднайт изпразни пълнителя си към къщата и тъй като не виждаше повече подходящи цели, изтича на улицата.

— Достатъчно! — извика той. — Да се махаме!

Изстрелите внезапно утихнаха, заменени от приглушения тропот на бягащи крака, пукот на пламъци и виковете на умиращите маскирани.

 

 

— Боже мили! — възкликна Рейнард. — Наех ви да докажете, че един човек е невинен, не да изтребите… — Той се надвеси над холограмата. — Между двайсет и четирийсет души.

— Маскирани — уточни Балдур. — Не са ваши приятели, нито наши.

— Не съм стигнал до този пост, като съм изгарял всички, които не са съгласни с мен — възрази Рейнард.

— Съжалявам, ако снощният инцидент ви е развалил настроението — заяви Балдур. — Но е излишно да уточнявам, че аз и всички мои сътрудници си бяхме у дома предната вечер.

— Където, без съмнение, осигурявате алиби един на друг.

— Именно — потвърди спокойно Балдур. — Както вие… така и ние нямаме нищо общо със случая.

Рейнард прехапа устни, но Балдур беше уверен, че се опитва да скрие смеха си.

— Снощи след… онази случка с мен се свърза Л’Пелерин — продължи Рейнард. — Опитах се веднага да ви потърся, но радиостанциите ви не отговаряха.

— Защото ги проверявахме за подслушвателни устройства — обясни Балдур. — Тъкмо по тази причина не чухме за този… злощастен инцидент.

— Бяха ми казвали — изгледа го Рейнард, — че методите на „Звезден риск“ понякога са прекалено твърди, но не очаквах да се стигне дотам.

— Правим каквото е необходимо — отвърна Балдур.

— Така и предполагам. И какво ще последва сега? Ядрен удар по парламента?

— Ако се наложи — засмя се Балдур. — Ще се опитаме да ви предупредим.

— Вие сте напълно неконтролируеми — промърмори недоволно Рейнард и прекъсна връзката.

— Проблеми? — попита Грок.

— Не мисля — успокои го Балдур. — По-скоро се готвеше за изявление пред медиите, в случай че играта загрубее прекалено.

— И кога ще стане това? — попита Рис.

— Когато му дойде времето — каза Гуднайт. — С какво ще продължим? Надявам се да е нещо, в което да включим и хората от охраната. Малко са сърдити, че снощи не са могли да си начешат крастата.

— Струва ми се — поде замислено Балдур, — че е време да посетя Торгут и да проверя доколко са верни истеричните обвинения относно плановете им за нападение. Ще замина аз, Мшел, защото имам планове за теб и останалите тук. Грок, ще ми се да посетите още веднъж легата Суфиерд като продължение на предишната среща. Има някои неща, за които пропуснахме да го попитаме. Ще ти дам бележките си. Мшел, на теб разчитам да опазиш крепостта. Джасмин…

— Бих искала — прекъсна го тя — да се заема с онази холостатия на „Пацифист“, да се добера до писмата на премиера Ладиер и да проверя дали в тях наистина се споменава Суфиерд.

— Чудесно — одобри Балдур.

— Ами аз? — попита Гуднайт.

— Чес, мисля, че е време да минеш в нелегалност. Може би скоро ще ни потрябват твоите по-специални способности.

— Чудесно — зарадва се Гуднайт. — Отново в зоната на здрача. Всъщност, вече имах подобна идея, но ми се щеше първо да пристигнат двата патрулни кораба. Интересува ме дали някой не ни подслушва и как стои въпросът със съюзниците. Ще ми трябва само един кораб и ако извадя късмет, няма да се наложи да премахвам никого.

— Действай — подкачи го Рис. — Загърни се в тайнственост.

— Благодаря ти — подсмихна се Гуднайт. — Ще го сторя.

— Грок — рече Джасмин, — ще бъдеш ли така добър да ме придружиш тази вечер до „Льо Монтаняр“, докато Балдур лети към своето неописуемо приключение? Не вярвам втори път да ни обезпокоят.

— С удоволствие, мила Джасмин. С огромно удоволствие.