Крис Бънч
Светът на мошениците (18)

18.

Грок напусна къщата, издавайки тихи гъргорещи звуци — маниер, който съответстваше на тананикането при хората. Въпреки че вечерта бе мека и приятна, той носеше дълго до земята наметало и бе нахлузил на четинестата си глава червена вълнена барета.

Под наметалото бе скрил карабина със сгъваем приклад, колан с гранати и обичайния набор от кинжали и бластери за близък бой.

Той също не бе останал очарован от случката предната вечер. Три трупа за едно излизане в града бяха малко прекалено за противника. Грок реши, че ако се помотае по улиците, маскираните може да потърсят повод за реванш.

Тъкмо пресичаше улицата в посока към крайбрежната алея, когато от една пейка се надигна мъж. Ръката на Грок се плъзна под наметалото.

Мъжът разпери длани, за да покаже, че намеренията му са съвсем миролюбиви, и закуцука към Грок. Беше много слаб, с хърбави, но широки рамене. Едната страна на лицето му бе лъскава и неподвижна, резултат от скъпа пластична хирургия.

Завладян от обичайната си подозрителност към непознат, Грок извади наполовина бластера от кобура и свали предпазителя.

— Аманандрала Грок, приветствам те — заговори шепнешком непознатият на езика на Грок, с доловим акцент.

— И аз те приветствам — отвърна Грок.

— Аз съм Валтер Новотни от компанията „Цербер“ — продължи мъжът, като премина на галактически. — Бих искал да си поговорим.

— Съгласен. Но ако си намислил да ме отведеш до някоя засада, може да ти излезе скъпо.

— Бих могъл да ти дам думата си, че нямам подобни намерения, но знам, че тя не се цени в „Звезден риск“.

— И си напълно прав. Върви на крачка пред мен към реката и там ще избера някое място, където да разговаряме.

— Както наредиш — кимна Новотни.

Те закрачиха мълчаливо към реката. Грок спря при една спирка на градския транспорт и посочи пейката.

Новотни седна.

— Дойдох да те предупредя — поде той без предисловие.

— Или да ме заплашиш? — изсумтя в отговор Грок.

— Ни най-малко — увери го Новотни. — Защо да те плаша, след като в момента не представлявате никаква заплаха за моята компания? — Той въздъхна. — Разбирам, че причината ти и госпожица Кинг да имате подобно отношение към нашата компания се корени в начина, по който ви третирахме, докато работехте за нас. Страхувам се, че с нищо не бих могъл да повлияя на мнението ви, и тъкмо затова те уверявам, че мотивите ми са напълно добронамерени. Предупреждението ми е да не вярвате на никого в тази система. Нямате достатъчно възможност дори да пазите гърбовете си, какво остава да помагате на онзи нещастен глупак Рейнард, докато се опитва да спаси Суфиерд.

— Тук всички не само ни отрупват с предупреждения, но и явно знаят твърде добре с какво се занимаваме — оплака се Грок.

— Защо това те учудва? Рейнард от месеци разправя наляво-надясно, че е твърдо решен да докара някого, който ще докаже правотата му. Лесно е да събереш едно и едно… — Грок изсумтя. — Първо, не вярвам, че ще постигнете нещо повече, освен да пропилеете парите му. И второ, сигурен съм, че ако ви предложа солиден подкуп, за да се откажете от тази задача, няма да се съгласите. Вашият Фон Балдур се придържа към абсурдни морални принципи, като се има предвид занаята, с който се прехранват нашата и вашата компания.

— Той е много романтичен човек — съгласи се Грок.

Новотни едва успя да прикрие внезапно пламналия си интерес.

— Трябва да сте наясно, че ситуацията в тази система в момента е крайно опасна. Торгут е твърдо решен да възстанови неправдата и ще се опита да го постигне в най-скоро време.

— С други думи, ще нападне Белфорт? — уточни Грок. — И те ли ви плащат за услугите?

— И да отрека, едва ли ще ми повярваш. Но не работим за тях.

— Е, значи вече съм предупреден — кимна Грок. — Нещо против да продължа с храносмилателната си разходка?

Новотни го изгледа втренчено.

— Само за миг. Одеве спомена нещо, което ми привлече интереса.

— А именно?

— Останах с впечатлението, че намираш настойчивостта на Фридрих фон Балдур да държи докрай на изпълнението на поетите към някой клиент ангажименти за… да речем, не особено реалистична?

— Твърдението не е далече от истината, като имам предвид света, в който живеем — отвърна Грок. — Поправка, галактиката.

— И все пак защо не помислиш дали да не приемете нашето предложение?

— С каква цел?

— На първо място, за да не излагаш партньорите си на опасност — заговори припряно Новотни. — И второ, ако споделяме информация, всеки от нас ще може да осъществи намеренията си по-лесно.

Грок изръмжа и приседна на края на пейката.

— Да поговорим.

Грок изкатери стълбището пред къщата и бутна вратата. Стовари малкия си арсенал на една от масите и тръгна да търси с кого да сподели новината.

Гуднайт се бе изтегнал на един диван в хола и прелистваше холосписание.

— Нещо си се ухилил — посрещна го той. — Да не си забил някое гадже, или нещо от тоя род?

— Не, затова пък продадох „Звезден риск“ с лихвите, ако мога така да се изразя.

— На някого, когото познавам? — попита нехайно Гуднайт.

— На „Цербер“! — отвърна натъртено Грок. — Техният агент Новотни се свърза с мен и ме подкупи да го снабдявам с всичката информация, до която се доберем.

— И ти прие?

— И още как!

— За колко?

— Десет хиляди кредита на среща. Мисля, че така ще можем да си покрием разходите.

Гуднайт скочи в миг и положи ръце на раменете му.

— Браво. Много добре. Започвах да си мисля, че си твърде праволинеен за пасмина като нас. Получи ли първия хонорар?

— Новотни каза, че ще ми го даде при следващата среща.

Гуднайт седна и поклати глава.

— Все още имаш да учиш, млади Грок. Пропаднал тип като мен например винаги, ама винаги, прибира парите предварително.