Крис Бънч
Светът на мошениците (28)

28.

Снайперистът откри огън по здрач, тъкмо когато се сменяха часовите. Един от тях бе повален с рикоширал от стената куршум, който попадна в горната част на крака. Болката беше ужасяваща.

Вторият часови успя да задейства алармата и всички от дневната смяна наизлязоха с оръжие в ръка, готови за битка.

Транспортният антиграв, в който се криеше стрелецът, вече беше във въздуха и само Рис и Гуднайт успяха да пуснат няколко изстрела, които не причиниха особено сериозни щети.

След това антигравът изчезна.

Внесоха ранения войник вътре. Беше в съзнание, държеше се мъжки, шегуваше се и твърдеше на всеослушание, че съвсем скоро ще е на крака, за да открие нападателя и да му срита задника.

Рис и Кинг, с най-голям опит в лечението на подобни рани, спряха кървенето, дадоха на ранения обезболяващо и го откараха в болницата.

— Е? — попита ги Балдур, когато се прибраха.

— Положението не е никак розово — докладва потиснатата Рис. — Ще му трябва доста време да оздравее, вероятно ще се наложи имплантиране на тъкан, така че след като го стабилизират, ще го качат на първия кораб и ще го откарат у дома. Не мисля, че ще изгуби крака си, но нещата са на косъм. Най-вероятно ще накуцва до края на дните си. Дявол да го вземе! — изруга тя неочаквано.

— Защо не е като по филмите, в които ранените герои стискат зъби и продължават напред, рецитирайки патриотични лозунги!

— Сега вече са ни длъжници — заяви мрачно Гуднайт. — Мисля, че трябва да обмислим въпроса с възмездието.

— Преди това обаче трябва да разберем кои са били — посочи спокойно Грок.