Крис Бънч
Светът на мошениците (6)

6.

— Ето това вече — обяви Фридрих фон Балдур — наричам място за истинска почивка.

Джасмин и Гуднайт погледнаха към увисналата над бюрото му холограма. Виждаше се пясъчен бряг с приведени борови дървета отзад и стилизирана романтична колиба. Океанът беше спокоен, синьо-зеленикав.

— Никакви видеофони, никакви компютри и поща — подхвърли скептично Чес.

— Нито суматоха, шумотевица, залагания и купони до зори? — добави Рис.

— Именно — кимна Балдур. — Нищо, освен един пуст, ленив бряг и една хубава книга. Може би — добави той замечтано — най-сетне ще мога да прочета Пруст.

— Фреди — повика го Гуднайт. — За три дена ще пощурееш. И кой е този Пруст? Някой, който е писал прочути видеопиеси?

Балдур го погледна обидено.

— Един човек — обясни Джасмин. — От древни времена. С много интересни теми. От него можеш да се научиш на търпение.

— Аз пък ви казвам, че ще се побърка — заяви троснато Чес.

— Вие, хора, нямате никаква вяра във вътрешните си сили — изгледа ги строго Балдур.

— Истина е — усмихна се Джасмин. — Готова съм да се обзаложа, но на страната на Чес. — Интеркомът зазвъня. — Да? — обади се тя.

— Тук имам потенциален клиент — обяви Рис. — Мога ли да го доведа?

— Заповядай — каза Джасмин. — Ще бъдеш ли така добра да повикаш Грок?

— Той вече идва — отвърна Мшел.

Рис и Грок въведоха строен, напрегнат мъж, леко оплешивял, на видима възраст около четирийсет.

— Това — представи го Грок — е господин Джен Рейнард.

Мъжът пристъпи напред и ги огледа с проницателен поглед.

— Добре дошли в „Звезден риск“ — посрещна го Балдур, представи останалите и посочи едно кресло.

— Не бих искал да ви обиждам — поде Рейнард, — но репутацията ви далеч надхвърля впечатлението, което създава вашият офис. Освен ако имате и други филиали — добави обнадеждено той.

— Тук разполагаме с всичко, от което би могъл да се нуждае един клиент — отбеляза Кинг. — От шперцове до джобни космически флотилии.

— Тъй ли? — попита скептично Рейнард. — Предполагам, че е оправдано от финансова гледна точка. Имам предвид да не държите много главорези на постоянен щат.

Фон Балдур кимна едва забележимо.

— С какво можем да ви бъдем полезни? — попита той.

— Аз съм бившият премиер на Дампиер — отвърна Рейнард и продължи с драматичен тон. — Нужна ми е помощта ви, за да измъкнем един човек, гниещ в килия за смъртници, като докажем невинността му и заловим истинските виновници.

— Чудесно — изръмжа Грок. — Започнаха да ми писват тези задачи, които не изискват нищо повече от блъскане по нечия глава.

— Възможно е и в този случай да се стигне до нещо подобно — каза Рейнард. — Зависи как се обърнат нещата.

— Слава на небесата — прошепна Рис. — Защото нямаме опит в потайните, лишени от шумотевица и предсказуеми дела.

— И кой е невинният субект? — попита Кинг.

— Бивш офицер от армията на Дампиер, погрешно обвинен в продаване на свръхсекретни държавни тайни на нашия древен враг Торгут.

— За какви тайни става дума? — попита Фон Балдур. — Защото за някои сведения, като например какъв е броят на държавната администрация, едва ли се дава смъртно наказание.

— Престъплението, заради което този нещастник бе съден и осъден, е държавна измяна — натърти Рейнард. — Наказанието е смърт.

— Да, изглежда ми доста сериозно — вметна Мшел.

— Нека ви обясня — продължи Рейнард. — Системата на Дампиер е близо до Торгут. Ние сме традиционни врагове, още от времето на първата колонизация. Помежду ни се разполагат Белфортските светове, три интензивно заселени планети с приблизително земна големина. По всички правила на морала и закона тези светове принадлежат на Дампиер. Но Торгут, където се вихри корупция, а моралът е забравено понятие, също предявява претенции към тях. Водили сме три войни, най-вече заради Белфорт, макар че е имало и други причини. Те спечелиха първата, а ние другите две. Торгут обаче не се примири с поражението и подготвя нова война, поне според докладите на нашето разузнаване. Въпреки че настоящото правителство на Дампиер е проядено от корупция, има хора, които осъзнават надвисналата заплаха, макар да не смятат, че е съвсем непосредствена. Те предложиха да бъде изградена нова отбранителна система за Белфортските светове. По някакъв начин плановете на тази система са попаднали при торгутците. Легат Маен Суфиерд, служител с безупречна кариера в отдел на Стратегическото разузнаване на главната ни планета Монтроа, бе обвинен, че е откраднал плановете и ги е продал на Торгут.

— Казвате, че е в килия за осъдени на смърт? — попита Гуднайт. — Значи процесът е приключил?

— Процес на марионетки — изтъкна Рейнард и гласът му се извиси. — Подигравка за правосъдието. Подхвърлени улики, некадърен адвокат, предубедени съдебни заседатели.

— Защо предубедени? — попита Рис.

— Защото, без да изглежда като рошав фанатик, Суфиерд членува в една древна секта, която предизвиква презрението на управляващата върхушка на Дампиер, и се е борил срещу тези предубеждения през цялата си кариера.

— Хммм — изсумтя Гуднайт.

— Но въпросът не е само в споменатите предубеждения — продължи Рейнард. — Аз искам да бъде открит истинският виновник. В този опасен момент не ни е нужен предател по високите постове!

Рис се поколеба дали да не предупреди Рейнард, че не се намира в лекционна зала пред студенти, но премълча.

— И защо дойдохте при нас? — попита Грок. — Нямате ли частни детективски агенции на вашата планета?

— Имаме — призна Рейнард. — Но аз не им вярвам, особено след като противниковата страна нае една от най-големите и мощни агенции, за да вкара Суфиерд в затвора. Може би сте чували за тях, тъй като те са междупланетна организация. Наричат се компания „Цербер“.

При споменаването на техния главен конкурент всички служители на „Звезден риск“ не можаха да прикрият реакцията си — Гуднайт се ококори, Балдур се престори на безразличен, Джасмин стисна устни, Рис се помъчи да изглежда равнодушна, но не успя, а лицето на Грок, както винаги, бе неразгадаемо.

— Ах — възкликна доволно Рейнард. — По израженията ви познах, че сте чували за тях. Аз също бях отвратен от тези типове, особено след като се съгласиха да работят за онези проклети универсалисти, партията, която сега е на власт. И така, сега всички козове са в ръцете на противника и аз и моите приятели от партията на независимите сме безсилни да спасим нещастния Суфиерд. Нашето правосъдие го обяви за виновен, военните, които той толкова много обича, го изоставиха, пресата не спира да тръби какъв престъпник е, да не говорим за тази междупланетна агенция. Няма никаква надежда за него. Усещам до дъното на душата си, че опозицията няма да се спре пред нищо — фалшификации, клевети, конспирация, дори убийство, — за да се увери, че случаят на Суфиерд е „решен“. — Никаква надежда — повтори Рейнард. — Освен ако една външна и независима компания като „Звезден риск“ не се съгласи да му помогне.

— Хмм — изсумтя Фон Балдур. — Какво пък, с радост ще се постараем да ви услужим…

— Един въпрос — прекъсна го Рис. — Откъде научихте за нас?

— Консултирах се със специалисти, които използвам, когато трябва да взема важно решение — отвърна Рейнард. — Те всички потвърдиха вашата честност по отношение на поетите задължения. Освен това добавиха, че имате доста оригинален стил в разрешаването на проблемите.

— Благодаря — кимна Гуднайт.

— Много интересно — рече Балдур. — Дайте ни номера на мястото, където сте отседнали, и ще ви отговорим до ден-два. Може би ще ви зададем няколко допълнителни въпроса.

— Е? — попита Балдур няколко минути след като придружи Рейнард до изхода.

— Знаеш предубежденията ми относно хора, на които предстои да се изпържат на електрическия стол — обади се Гуднайт. — Виновни или не — добави той.

— Защо не? — попита Рис. — Както Грок спомена, най-сетне една задача, в която не се налага да трошим глави.

— Моето мнение вече го знаете — рече Грок.

— Винаги имаме нужда от свежи финансови постъпления — вметна Кинг.

— Аз пък се надявах най-сетне да замина на почивка — въздъхна Балдур. — Но какво пък, почивката е по-приятна, когато си се изморил. Обичайната тарифа?

— Да… не — сепна се Рис. — Рейнард спомена, че е разговарял с някакви хора. Което означава, че на Дампиер вече знаят за нас. А това увеличава рисковете.

— Означава също така — добави Кинг, — че „Цербер“ ще научат за намесата ни, тъй като политиците имат обичая да си споделят информация.

— Вярно е — потвърди Балдур.

— А когато става въпрос за политици — рече Гуднайт, — играта няма да е двойна, а четворна, шесторна, осморна.

— Сигурно ще се зарадвате да научите — обади се Балдур по интеркома, — че бяхме потресени от разказа ви за проявената несправедливост към вашия приятел и единодушно сме готови да работим за вас. Тарифата е двайсет хиляди дневно плюс всички разходи.

Той се заслуша в думите на човека от другата страна.

— Съжалявам, господин Рейнард, ако са ви информирали погрешно относно цените на нашите услуги. Но тарифата е такава и мога само да съжалявам, ако ви се струва прекомерна. Налага се да добавя, че никога не се пазарим. Желая ви успех в търсенето на истината за нещастния легат Суфиерд. — Той се заслуша отново и на лицето му цъфна усмивка. — Много добре, господин Рейнард. Наистина се радвам, че променихте решението си. Очакваме с нетърпение да оправим това огромно недоразумение и ви обещавам, че ще посветим всички ресурси на нашата фирма в решаването на този въпрос. До една седмица ще пристигнем на Монтроа.