Крис Бънч
Светът на мошениците (60)

60.

Изборите бяха истинско бедствие за универсалистите.

Движен от известно чувство за справедливост, Рейнард бе спестил подробностите за предателството на Л’Пелерин, но Фра Дяволо нямаше подобни скрупули. Той насъска своите журналисти да хапят до кръв.

Изпадналият във всеобща немилост Ладиер бе издигнат отново като представител на умереното универсалистко движение и гвоздеят на неговата кампания бе твърдението, че богаташите винаги се грижат повече за банковите си сметки, отколкото за доброто на нацията.

Изборите завършиха със 70 на 22 процента в полза на партията на Рейнард, като останалите проценти бяха разпределени сред някои дребни партии.

С такъв силен мандат Рейнард трябваше да действа по-бързо от планираното.

Той обяви, че предстои приемане на системата Белфорт под централно дампиерско управление и че оттук нататък „всякакви враждебни действия спрямо Белфорт ще се разглеждат като атака срещу метрополията и ще бъдат отблъсквани с цялата отбранителна мощ“.

Освен това заяви желанието си за разпускането на ДИБ, въпреки че според Балдур агентите на това учреждение щяха да прекарат само няколко дена на улицата, преди да се създаде нова шпионска централа.

Маен Суфиерд и семейството му бяха изведени от скривалището, осигурено им от Дяволо, и колкото и да бе странно, холорепортажите превърнаха Суфиерд в герой.

Сякаш други журналисти го бяха обвинявали в шпионаж и предателство.

„Звезден риск“ се разплати с пилотите на патрулните кораби и с повечето наемници и остави само шепа от тях да подсилват охраната, докато напуснат планетата.

Маен Суфиерд настояваше да им благодари лично. Рейнард повика медиите, макар че наемниците все пак успяха да задържат журналистите вън от пределите на къщата.

Имаше сълзи и смях, а дъщерята на Суфиерд Абиху обяви, че има нови планове за кариерата си и възнамерява да изучава военната професия по примера на Мшел Рис. С леко недоволство в гласа Рис отвърна, че идеята е интересна, но заслужава да бъде обмислена внимателно, когато Абиху порасне.

Суфиерд я доближи с усмивка на лице и я отведе встрани от тълпата.

— Всичко стана, както го бях замислил в началото — поде той с тих глас. — Няма да има война, въпреки че пътят към мира бе различен от този в представите ми.

Мшел го погледна учудено и понечи да каже нещо.

— Искам да знаете, че винаги съм вярвал в успеха на „Звезден риск“, и си давам сметка, че ви дължа живота си.

— Ами… да… — промърмори смутено Рис. — Макар че… не е голяма работа…

Суфиерд се усмихна отново като истински светец и се върна при жена си.