Крис Бънч
Светът на мошениците (48)

48.

— Изглежда, ще се наложи да направим едно кратко посещение на Белфортските светове — заяви Грок. — За да разговаряме с този Абиезер.

— Да, едва ли ще се сдобием с нещо полезно, ако се опитаме да разговаряме по междупланетна връзка — съгласи се Рис. — Пък и със сигурност тя се подслушва за ключови думи като „Маскирани“, „Торгут“ или „Съвет“.

— Не бих имал нищо против една разходка до Белфортските светове — обади се Фридрих. — Още повече, че тук сега не се случва нищо интересно.

— Аз също — присъедини се Кинг. — Така ще определим от първа ръка чия пропаганда е по-близо до истината — дали торгутската, според която техните имигранти са преследвани и избивани, или дампиерската, която е на точно обратното мнение.

— Значи предлагате да се разходим до Белфортските светове, да открием споменатия Джуда Абиезер, да оставим на Мшел да го омае с хубавите си зелени очички и да изслушаме песента му? — попита Чес Гуднайт. — Какво пък.

— Звучи малко невероятно — подхвърли Кинг.

— Има и друга възможност — обади се Грок. — Можем да го отвлечем и да изтръгнем с бой от него това, което ни интересува.

— Боят не е проблем — каза Балдур. — Виж, отвличането на човек, който ръководи полувоенна организация, ми се струва малко рисковано. А и вероятно ще е трудно.

— Още малко и ще кажеш невъзможно? — подсмихна се Гуднайт.

— Можем да отидем при него и да го помолим за помощ.

— Още по-невероятно — отряза Гуднайт. — Този човек е обвързан с маскираните. Ако Л’Пелерин е техният предводител и наистина е двоен агент, опитващ се да продаде Дампиер — или най-малкото Белфортските светове, — това едва ли ще се понрави на Абиезер. Мечтите умират трудно. Особено мечтите на някой фанатик.

— Тоест приятелското убеждаване няма да помогне — съгласи се Балдур.

Докато ги слушаше, Рис клатеше тъжно глава.

— А аз си мислех, че работя с група мошеници — рече тя. — Трябва да започнете да проповядвате в някоя църква.

— Което означава, че имаш друга идея — отбеляза Балдур.

— Именно — кимна Рис. — В една стара книга четох, че навремето лекували хората с омекотен вариант на това, от което страдат. Правели кръвопускане, ако имаш вътрешен кръвоизлив, или ги ваксинирали с вариант на болестта, от която страдат.

— Какво варварство — въздъхна Грок.

— Такива сме си — призна Рис. — Истински варвари. Джасмин, как мислиш, твоята приятелка Асамия ще може ли да прати тук няколко товарни контейнера?

— Зависи какво ти трябва — отвърна Джасмин. — Ако не е нещо специално и платим за спешна доставка — до една земна седмица.

Мшел обясни своя план. Кинг я изгледа малко стреснато, Грок кимаше в знак на съгласие, а Балдур се чешеше замислено по брадичката.

— Проклет да съм — обади се Гуднайт. — Не мислех, че си способна на подобна изобретателност.

— Ей — погледна го Рис. — Когато трябва да свършиш нещо, свърши го както трябва.