Крис Бънч
Светът на мошениците (8)

8.

— Каква отвратителна дупка — намръщи се Чес Гуднайт.

— Надявам се, че поне има танцувален салон.

— Има — потвърди Джасмин Кинг.

— Чудесно — промърмори Гуднайт. — Значи ще бъдем застреляни от някой маскиран убиец в разгара на бала.

— В полилеите на залата — продължи обясненията Кинг — са разположени два снайперски поста, има и две картечни гнезда, които покриват парадното стълбище.

— И кой е бил гордият собственик на този палат? — поинтересува се Мшел Рис.

— Бившият началник на тайната полиция — отвърна Кинг.

— Трябва да е бил доста предпазлив човек?

— Много — кимна Джасмин и ги поведе нагоре по каменната стълба към двукрилата порта.

Намираха се пред каменна къща, построена на една тиха странична уличка в жилищен квартал и заобиколена от висока ограда, която бе опасана отгоре с алармена инсталация и натрошено стъкло. В двора бяха монтирани прожектори, разположени така, че да не оставят тъмни местенца.

Стилът на къщата беше рококо, общо четири етажа и три крила, с богата украса на первазите и стрехата.

— Много предпазлив наистина — повтори тя, докато петимата влизаха.

Фон Балдур кимна.

— Тези огледала във фоайето сигурно са прозрачни от другата страна?

— Точно така, зад тях също има постове, а вътрешната врата е снабдена с аварийна ключалка.

— Какво е положението отзад? — поинтересува се Грок.

— Роботизирани охранителни постове — отговори Кинг. — Всяка от стаите в къщата може да бъде изолирана от останалите, както и сервизното крило. Има и тунел, който отвежда в подземен паркинг на съседната улица. Спалните са общо двайсет на брой, всяка от тях е обзаведена като малък апартамент и се свързва с останалите по тайни коридори.

— Двайсет спални — повтори Гуднайт. — Толкова ли е било голямо семейството на този тип… или е имал много любовници?

— Колко души ще ни трябват за охраната? — попита Балдур, без да обръща внимание на загадките на Гуднайт. — Не бих искал да изразходвам парите на Рейнард за повече от най-необходимото.

— Даваш му малко отдих, преди да го оберем до шушка? — подхвърли Гуднайт.

Балдур изхъмка.

— Не много — отвърна на въпроса му Кинг. — Както казах, повечето постове са роботизирани. Предполагам, че ще ни стигнат двайсетина души, които бихме могли да използваме и за операции. Най-добре да ги наемем на друга планета, както и прислугата. Но първо ще поискам да минират двора с газови гранати, да сменят ключалките и да монтират радар на покрива.

— Трябва да положим малко усилия, преди да наречем това уютно местенце наш дом — заяви усмихнато Рис.

— Нима предпочиташ да отседнем в хотел, където ще сме като подвижни мишени? — учуди се Кинг.

— Ни най-малко — каза Мшел.

— Голяма, грозна и внушителна сграда, но ми харесва — обяви Гуднайт. — Предлагам да останем тук.

— Аз също — присъедини се Грок. Другите двама кимнаха в знак, че са съгласни. — Между другото — продължи той, — какво е станало с човека от тайната полиция?

— Гръмнали са го тъкмо когато е излизал през портала с лимузината си — обясни Кинг. — Така че, в края на краищата не е бил чак толкова предпазлив. Все още се виждат следите от взрива.

Рис се засмя и тъкмо се готвеше да каже нещо, когато зад оградата отекнаха два изстрела.

Всички изтичаха обратно към вратата, посягайки към скритите си бластери. Дори Кинг извади своя.

На улицата пред високата стена цареше истинска суматоха. Мъже и жени се налагаха енергично с тояги. Някои от тях размахваха плакати с надписи „Свобода за Маен“, „Искаме справедливост“ и „Открийте истинските шпиони“.

Мшел забеляза една млада жена да хвърля камък. Проехтя изстрел и тя падна на земята.

Чуха се писъци, отекнаха нови изстрели, после тълпата се разпръсна.

Бяха подгонени от петнайсетина маскирани мъже и жени. Нападателите бяха облечени различно от демонстрантите, носеха къси предпазни жилетки, наколенки и налакътници и бяха въоръжени с пистолети, тояги и ножове.

Служителите на „Звезден риск“ се прикриха зад балюстрадите.

Един маскиран мъж надзърна през отворената порта на къщата, видя петте насочени към него дула и реши, че ще е по-добре да продължи с преследването на по-лесната плячка. Маската му беше доста странна — черно домино на очите, от което до брадичката се спускаше парче плат.

Три полицейски коли се рееха във въздуха зад въоръжените нападатели. Полицаите бяха облечени в специални бронирани униформи за потушаване на безредици, но не се намесваха, а само следяха какво става долу. Не направиха никакъв опит да спрат клането.

— Много хубаво — подхвърли Грок. — Ей от такива бъркотии се прехранваме.

— Така е — потвърди Гуднайт. — Обречени сме да живеем сред разбойници и убийци.

— Дали не е време да се захващаме за работа и да си изкараме прехраната? — предложи Балдур.