Крис Бънч
Светът на мошениците (13)

13.

С малко усилия и известно количество пари, които бързо смениха собственика си, Гуднайт успя да научи къде се провеждат срещите на джиланите. Беше в един малък склад, без надписи отвън.

Още едно доказателство според Рис, че на джиланите не се гледаше с добро око — като че ли не можеше да си спомни за някоя друга религия, която да не обича винаги да е във фокуса на общественото внимание.

Двамата агенти на „Звезден риск“ изчакаха в наетата кола, докато през вратата на склада се нижеха мъже, жени и деца.

Приличаха на най-обикновени граждани от работническите квартали.

Гуднайт и Рис се присъединиха към тях. Когато влязоха, забелязаха — Гуднайт с интерес, Рис с лека тревога, — че подът на склада е покрит с няколко пласта дебели килими и отпред имаше три-четири реда меки сгъваеми столове.

Гуднайт тъкмо се готвеше да прошепне нещо в смисъл, че килимите помагат да не си издраскаш коленете и лактите, докато се вихри оргията, когато до него застана слаб мъж на средна възраст с посивяла коса и спретнато подрязана брада.

— Добре дошли, странници.

— А, добре заварили — отвърна Гуднайт.

— Виждам, че не сте от нашите хора, защото се озъртате малко смутено.

— Не сме — призна Рис. — Но чухме за вашата… ъъъ… вяра и се заинтересувахме.

Мъжът се усмихна.

— Аз съм старейшината Бракен. Предполагам, че сте очаквали всичко да е по-пищно? — Усмивката му стана по-широка. — Но нищо чудно, след като ни наричат с думи като секта или култ.

— Не зная какъв ще е точният термин — оправда се Рис.

— А, наричайте ни както ви харесва — заяви Бракен. — Моля, седнете. След лекцията ще бъда на ваше разположение и ще отговоря на всичките ви въпроси.

На събора имаше около шейсет души. Бракен ръководеше службата, той започна с молитва, каквато можеше да се чуе във всяка църква по света. След това дойде време за обявленията.

Рис прикри прозявката си и се заслуша. Нещата придобиваха странен обрат. Едно дете стана и заяви, че би искало да бъде отгледано от друга семейна двойка. Родителите му бяха съгласни. Жена каза, че е готова да приеме втори съпруг за следващия Пролетен фестивал. Съобщиха за мирни протести пред един от затворите, където трябвало да се проведе екзекуция.

После мъж и жена от двата края на помещението започнаха да потропват върху малки барабани. Жената се изправи и разказа някаква история за жена, крачеща в дъжда, която видяла запушен канал. Тя коленичила и го разчистила с ръце, едно несъмнено добро дело, тъй като не мислела, че някой я вижда. Гуднайт завъртя очи, изпълнен с досада.

Двама или трима души се надигнаха и подхванаха бавен танц в ритъма на барабаните. Една жена започна да се съблича. Припомнил си думите на Рис за това кой ходи на подобни оргии, Гуднайт неволно трепна. Някой трябваше час по-скоро да посъветва тази достопочтена дама да се увие в покривка за маса. За доста голяма маса.

Един мъж стана, провикна се: „Слава на Бога!“ и се просна на пода. Други също се присъединиха към танца. Мъж, който се гърчеше като дервиш, запя на непознат за Рис език. Други го последваха, всеки на свой език.

Гуднайт не пропусна да забележи, че единствената хубава жена, освен Рис, седеше на стола и само леко помръдваше с устни.

Всичко това продължи доста дълго време. После, без никакъв знак, хората се върнаха по местата си. Голата дебела жена не си направи труда да се облече.

Старейшината Бракен произнесе поредната стандартна молитва, поклони се и хората се надигнаха и започнаха да се разотиват.

— Е, какво мислите? — попита той, като се приближи към тях.

— Какво трябва да мислим? — отвърна с въпрос Гуднайт.

— Може би, че приказките, че сме поклонници на дявола и богохулстваме, са малко пресилени?

Рис се засмя.

— И друг път сме имали гости — продължи Бракен. — За съжаление, малцина от тях се връщат повторно. А много си тръгват разочаровани.

— Защо? — попита Гуднайт.

— Защото очакват нещо различно — предположи Бракен. — Имаме врагове — стари врагове, от поколения насам, — които разпространяват какви ли не небивалици за нас. Сега, след нещастния случай с брат Суфиерд, същите лъжи повтарят и медиите. Някой ден току-виж заявят, че извършваме човешки жертвоприношения с малки деца — той поклати печално глава.

— Ние не сме от тази планета — обясни Рис. — Но също се питахме защо толкова много хулят джиланите.

— Защото живеем отделно от другите и същевременно сме част от дампиерската култура, също както и от всички останали светове. Не гласуваме, плащаме данъци с неохота, избягваме военната служба и практикуваме пацифизъм. Не подкрепяме предателството, нито дори пасивната съпротива на властта.

— Но този Суфиерд… — поде Гуднайт.

— Някои вярват, че брат Суфиерд е станал изменник, но истината е, че не само той, но и други наши изтъкнати мислители смятат, че е време да се отворим към обществото. — Той поклати тъжно глава. — Боя се, че настоящото му положение подсказва до какво могат да доведат подобни идеи, въпреки че се срещат още хора, убедени в това. От друга страна, в редовете ни има и такива, която вярват, че пацифизмът е отживелица в общество, което ни се подиграва и ни преследва. Те прокламират, че е дошло време да вдигнем оръжие срещу враговете ни. Аз — и много други джилани — изразяваме несъгласие с подобни идеи и твърдо заявяваме, че най-добрият начин да спрем гоненията е като живеем праведно.

— Колкото и отегчително да е това? — попита Рис.

— Колкото и да е отегчително — потвърди Бракен. — Разбира се, мога само да съжалявам, че идеите ни не са разпространени достатъчно широко. Но ние не дирим привърженици, нито пропагандираме вярванията си. Мечтата ни е някой ден да ни оставят на мира, както ние не закачаме другите.

— Искам да ви попитам нещо — поде Гуднайт. — Колко от непознатите, които са ви посещавали, подозирахте, че са полицейски агенти или сътрудници на разузнаването?

— Като вас ли? — отвърна с въпрос Бракен и се засмя, забелязал израженията им. — Казах го само за да видя как ще реагирате. Никога не ме е бивало да разкривам тайни полицаи, каквито, както твърдят, престъпното управление използва доста често. Но забелязах, че понякога идват хора, които записват всичко, което става тук. Без съмнение събират материал за и против нас заради съдебния процес срещу бедния брат Суфиерд.

— И защо се спират точно на вашия събор… ако това е правилната дума? — попита Рис.

— Брат Суфиерд и семейството му са ни посещавали няколко пъти — обясни Бракен. — Най-интересното за тези тайни агенти е, че не спряха да ни навестяват и след като бе произнесена присъдата.

— Така ли? — попита Рис с нескрит интерес.

— Да — потвърди Бракен. — От процеса насам сме имали поне шестима гости, което мога да обясня с факта, че службата ни се провежда редовно. Питам се обаче какво ли могат да търсят?

— Аз също — каза замислено Гуднайт.

— И така — въздъхна Бракен. — Трябва да се връщам към задълженията си. Но пак ще повторя, които и да сте вие, смятайте се за поканени на следващите ни служби. Дори шпионите могат да се поучат от нашето мирно съзерцание.