Крис Бънч
Светът на мошениците (15)

15.

— Простено ти е за суровото месо — заяви Джасмин на Грок, докато попиваше устни със салфетката. — Този път поне месото беше сушено. Следващия месец ще се посветя изцяло на удоволствието от готвенето.

Грок забърса последните парченца сирене в сос от боровинки и ги преглътна с ликьор от сушени сливи, препоръчан от съдържателя на ресторанта.

— Много се радвам — изръмжа той. — Имам предвид, че ми прощаваш. Но и яденето си го биваше.

Бяха похапнали доста солидно — телешко „виан дьо грисон“, сирене, топено на огън и намазано равномерно на прясно изпечени хлебчета, накрая салата и десерт.

Джасмин успя да потисне едно оригване, загледа се в холовестника, забравен от някого на съседната маса, и прочете водещата новина. Заинтригувана, тя се приближи.

— „Тюлетиянски пацифист“, а?

Грок гледаше встрани, към един мъж, който току-що бе пресякъл ресторанта и бе влязъл в сервизното помещение. Виждаше го да го прави за втори път.

— Внимание — тревога! — обяви той с тих глас и се намести така, че по-лесно да достига прикрития отзад кобур.

Джасмин го погледна озадачено, но схвана какво има предвид и приближи ръка до своя пистолет.

Ала нищо не се случи. Мъжът излезе отзад. Джасмин се върна към вестника и продължи да чете:

— „… съвсем скоро… скандални подробности от «кухнята» на универсалистката партия… тайният живот на управляващите… Четете засекретените писма на премиера Ладиер. Загадката на невинния Суфиерд, откраднатите планове за отбранителна система на Белфорт… и още… и още…“ Дали някой от нас да не потърси редактора на вестника за повече сведения?

— Защо не забравиш поне за малко работата и не се концентрираш върху храносмилането? — попита раздразнено Грок.

— Нима очакваш да си изключа напълно ума?

— Разбира се, че не — отвърна високият чуждоземец. — Само да отклониш за малко мислите си, докато…

Трима мъже влязоха през вратата на „Дьо Монтаняр“. Единият носеше бластерна пушка, другите двама пистолети.

Джасмин Кинг реагира, както я бяха обучавали на тренировките. Пистолетът, прибран в малкия сребрист кобур, изскочи сякаш от само себе си и тя пусна един заряд в корема на мъжа с пушката.

Той изкрещя и падна върху мъжа до него, който се прицелваше в Грок. Нападателят стреля, но не уцели и изстрелът му попадна в една картина на стената, на която двама мъже с къси кожени гащи надуваха смешно закривени рогове.

Преди той да коригира мерника си, Джасмин го гръмна в главата. Мъжът тупна като камък.

Тежкокалибреният бластер на Грок избумтя и проби едра колкото юмрук дупка в гърдите на третия мъж. Той се свлече на колене и издъхна на пода.

Съдържателят на ресторанта нададе уплашен вик. Грок скочи на крака.

— Извикайте полиция! — нареди той. — Веднага!

Съдържателят млъкна, изгледа го тъпо, кимна машинално и изчезна отзад.

Джасмин Кинг се надигна и се приближи до мъжа, когото беше простреляла. Лицето й беше пребледняло.

Грок вече претършуваше джобовете на единия труп. Тя надви отвращението си и се зае с втория.

— Погледни — рече по някое време.

Държеше в ръката си странна маска, с домино около очите и парче плат, предназначено да скрие останалата част от лицето.

— Маскираните — произнесе тя.

— Именно — кимна Грок. — Но с какво сме привлекли вниманието на тези негодници? Ето това бих искал… — той млъкна, дочул воя на сирените — да разбера.