Крис Бънч
Светът на мошениците (35)

35.

— Първото, което трябва да направим — обясняваше Джасмин Кинг, — ако ще се изправяме срещу „Цербер“, е да ги ударим толкова силно, че да захленчат и да се приберат с подвита опашка у дома. Което означава не един, а няколко удара, тъй като в „Цербер“ много се гордеят с тактиката си да създават резервни екипи и резервни копия от събраната информация. Така че ще трябва да проверим адресите, до които се добра Мшел, за да разберем на кой от тях се помещава щабът. Той ще е първостепенната ни цел. Няма да е трудно, защото, ако предположим, че Новотни ръководи тази операция, достатъчно е само да го открием.

Тя едва сега забеляза, с лека изненада и нарастващо удоволствие, че останалите четирима членове на „Звезден риск“ я слушат внимателно. За първи път организираше въоръжено нападение.

— Малко съм разочарован — призна Грок. — Никой не предложи да се възползваме от моята двойна игра с Новотни. Не бихме ли могли да се върнем към идеята с предполагаемото ми предателство?

Фон Балдур помисли, сетне поклати глава.

— Няма да се получи, приятелю — рече той. — Положението е такова, че Новотни лесно ще заподозре клопка, и тогава нищо чудно да се опита да те премахне.

— Няма да е първият, който се е опитал — наежи се Грок — и който не е успял.

— Намерете Новотни — подхвърли Гуднайт, — ступайте лошите и тогава аз ще ида на моята любовна мисия, стига Рис да проследи дирята на онзи парфюм. — Той се изкиска.

— Не се смей — скастри го Рис. — Това е сериозна работа.

— Ами аз не се смея — оправда се Гуднайт. — По-скоро се възхищавам.

— И съвсем правилно — озъби му се Мшел.

 

 

Първата стъпка бе да открият щаба на „Цербер“.

Не беше трудно. Поставиха наблюдатели пред всички квартири, за които знаеха, и скоро установиха коя Новотни посещава най-често.

След това я подложиха на денонощно наблюдение и не след дълго вече имаха данни за шестима агенти на „Цербер“. Към всеки един от тях бе прикрепена опашка.

Агентите на „Цербер“, естествено, бяха далеч по-опитни от войниците, наети от „Звезден риск“ — те бяха обучени да откриват и да се отървават от преследвачите си. Но е почти невъзможно да се освободиш от опашка, когато имаш поне десетина преследвачи, сменящи се през две преки.

Когато някой агент на „Цербер“ влезеше в магазин с два изхода, обикновено на другия изход го чакаше следващият човек на „Звезден риск“.

Отне им три дена, за да съставят карта за движението на хората от „Цербер“ и да засекат още две тайни квартири, за една от които бившият премиер не знаеше нищо.

В „Цербер“ бяха привикнали да играят на сигурно и да не се доверяват никому.

Едната квартира бе в небостъргач, другите две в магазини, включително и тази, за която Кинг и Балдур подозираха, че е главната. Последната бе през няколко врати от полицейски участък.

— Тази ще е за теб — обяви Балдур.

— Няма проблеми — измърка доволно Гуднайт. — Вие гответе пиршеството след успеха.

 

 

Джасмин Кинг се бе притаила под една улична стълба, зад Фридрих фон Балдур. И двамата носеха незапомнящи се сиви комбинезони с надпис „Улична поддръжка“.

Под комбинезоните криеха пистолети и бластерни гранати. Бяха взели тръби, дълги почти метър, с диаметър дванайсет сантиметра.

От другата страна на улицата се намираше квартирата, за която „Звезден риск“ подозираше, че е щаб на операциите на „Цербер“. Пред нея бе паркирана луксозна лимузина, модел сикорски-бентли.

— Бих дал мило и драго да разбера за какво си говорят Новотни и шефът на разузнаването Каранис — прошепна Балдур. Кинг не отговори, само намести тръбата под мишницата си. — Добре, добре — кимна той. — Зная, друг път. Наведи се. Ето го, идва.

Вратата се отвори и Новотни излезе, куцукайки, навън, погълнат от оживен разговор с Каранис. Началникът на IIа се качи в своя антиграв и отлетя. Новотни се прибра вътре, но излезе след няколко минути, придружен от двама мъже, вероятно негови телохранители.

Кинг и Балдур забелязаха някакво движение вътре.

— Оставили са пазач — рече Балдур. — Ще се опитам да го подплаша, за да очисти терена. Не ни трябват ненужни жертви.

Той изчака още пет минути, сетне кимна на Кинг. Тя преговори мислено последователността на действията от упътването. Развинтваш капачката… разгъваш тръбата до пълната й дължина… отваряш оптичния мерник отгоре… издърпваш предпазната скоба от задната страна… поставяш пръст на спусъка…

Фон Балдур направи същото с неговата тръба.

— Аз ще стрелям пръв — обяви той със спокоен глас, от който Кинг леко се стресна. — Така ще отворя път за теб, за да можеш да причиниш по-големи щети.

Джасмин кимна усмихнато. Той се увери, че Кинг не стои зад задния край на неговата тръба, прицели се внимателно и натисна спусъка.

Ракетата изхвърча със силно свистене, преодоля в миг трийсетината метра и се удари във външната врата на квартирата. Тя избухна с трясък и настъпващият мрак се озари от лумналия огън.

Миг по-късно изплашеният и покрит с прах пазач подаде глава, озърна се и хукна в нощта.

— Късметлия — промърмори Балдур и кимна на Джасмин.

Тя се прицели във вътрешността на квартирата и натисна спусъка. Оръжието подскочи. Ракетата влетя право през разбитата врата и се взриви вътре.

Пожарът се усили още повече.

— Да продължим ли вечерната разходка? — предложи Балдур, докато си сваляше ръкавиците и ги пускаше в боклукчийската кофа. — Вечерта е толкова приятна.

 

 

Младата жена мина по коридора покрай затворените врати на офисите, докато стигна една без надпис. Натисна дръжката, намръщи се недоволно, за да даде израз на разочарованието си, че фирмата, която се помещава вътре, е затворила преди нейното пристигане, и подпря един дебел плик на вратата.

Без да бърза, Мшел Рис се върна до асансьора и се спусна долу.

Десет минути по-късно пликът избухна. Пластичният взрив изби вратата от пантите и превърна още един офис на компанията „Цербер“ в руини.

 

 

Чес Гуднайт кимна небрежно на двамата полицаи, които тъкмо бяха излезли от участъка, и подмина затворената врата на офиса, който „Цербер“ използваше като една от своите квартири. Той извади пакет изпод издутото си сако, натисна три издатини и го допря до стъклената врата, подсилена със стоманени решетки.

След това продължи по улицата и свърна зад ъгъла тъкмо когато бомбата взриви вратата на офиса.

„Обичам да правя големи неща от малки“ — помисли си Чес. Той премина в ускорен режим, прекоси улицата като стрела, с което изплаши до смърт двама шофьори, които не знаеха какво е размазаното сияние пред прозорците на колите им, и продължи към следващата пресечка.

Докато полицаите се окопитят, за да организират преследване Чес вече се бе качил в антиграва на Грок и се отдалечаваше от мястото на инцидента, предвкусвайки обещаното пиршество.

 

 

— Как сте посмели? — просъска злобно Валтер Новотни.

— Успокойте се, господин Новотни — отвърна Балдур. — Нямам никаква представа за какво говорите.

— Имате и още как!

— Уверявам ви, че нямам.

— Не сме ви обявявали война!

— Толкова по-странно е в такъв случай, че ви видях сред тълпата, която нападна нашата къща преди няколко дена — отвърна Балдур. — Ужасно съжалявам, ако сме ви сбъркали с друг.

— Копеле такова!

— Ще ви помоля да се овладеете, приятелю — заяви Балдур. — В края на краищата, помня добре какво направихте с мен неотдавна на един свят на име Глейс. Едва не ме взривихте. Но нима ви обвинявам?

Новотни облещи яден поглед от екрана, после трепна, дочул извън кадър тихия смях на Джасмин Кинг.

— Е, добре — поусмири се той. — Щом искате да играем така, ние също можем някои неща.

— Хм — завъртя глава Балдур. — Имах по-високо мнение за „Цербер“ и не съм предполагал, че ще копират от другите, макар че, кълна се в честа на майка си, все още не разбирам защо сте толкова сърдит.

Лицето на Новотни почервеня, после екранът изгасна.

— Трябваше да го подразниш още малко — подхвърли Джасмин. — Не съм виждала как някой получава сърдечен удар.

— Боя се, мила моя Джасмин, че Валтер Новотни е от хората, които карат други да получават сърдечни удари, а не страдат от тях — отвърна тъжно Фридрих фон Балдур.

 

 

— Фон Балдур — говореше тихо Л’Пелерин, — веднъж вече ви предупредих, че не е добре да ставате мой враг.

— Мисля, че се разбрахме, че нито аз, нито „Звезден риск“ сме ваши противници.

— Обстоятелствата се промениха — заяви шефът на тайната полиция и се усмихна любезно. След това прекъсна връзката.

— Не обичам хора, които дори не намират за нужно да отправят заплахи — заяви Балдур на Кинг. — Безпокоят ме.