Метаданни
Данни
- Серия
- Звезден риск (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Scoundrel Worlds, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2018 г.)
Издание:
Автор: Крис Бънч
Заглавие: Светът на мошениците
Преводач: Юлиян Стойнов
Година на превод: 2009
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 08.09.2014
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-522-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/840
История
- — Добавяне
17.
Противно на очакванията на Мшел Фра Дяволо не се оказа женкар.
Дяволо — изглежда, никой не знаеше истинското му име — беше мъж на средна възраст, с изпито лице, навъсен и неприветлив като Христос от картина на Греко. Той разведе със сериозно изражение Рис из имението си, което бе в покрайнините на град Тюлетия.
Обясни й, че бил писател, но преди двайсетина години открил „истинския път към сърцата на моите сънародници“, както сам се изрази, а това включвало непрестанно излагане на показ недъзите и злото на обществото, примесени с достатъчно секс и насилие в неговите произведения, за да държи читателя в напрежение.
— И тогава един ден — продължи той — осъзнах, че повече не изпитвам интерес към литературата, във всеки случай не и докато хората страдат под гнета на богатите.
Сега пишел кратки произведения, екранирани като холопиески, с които се борел срещу несправедливостите.
— Ето например нещастния Суфиерд, човек, обречен да умре заради религиозните си вярвания, изкупителна жертва на истинските виновници.
— Виновници? — повтори Рис. — В множествено число?
— Разбира се — сви рамене Фра Дяволо. — Сам мъж… или жена… не би могъл да открадне плановете и да ги предаде на Торгут. Трябва да има сподвижници и аз съм твърдо решен да ги разкрия, да ги накарам да си признаят и не само да освободя бедния Суфиерд, но и да му помогна да възстанови репутацията си. Жалко само, че не зная как да го направя — призна той. — Тъкмо затова се зарадвах, когато научих, че Рейнард е докарал специалисти отвън, макар че очаквах групата да е по-многобройна.
— Мисля, че сме достатъчно, освен това докарахме и подкрепление — заяви Рис. — Няма смисъл да прахосваме напразно парите на нашия клиент.
Дяволо кимна.
— Имате ли планове?
Рис се засмя.
— И да е така, няма да ги споделяме с когото и да било, пък бил той и поддръжник на Суфиерд.
Дяволо пак кимна.
— Права сте. В края на краищата всеки трябва да следва собствен път.
Рис изхъмка неопределено.
— Да опитам по друг начин. С какво мога да ви бъда полезен?
— Вие лично?
— Да… както и един определен брой хора, посветили се на каузата ми.
Той я отведе до прозореца и й посочи с ръка. Долу имаше няколко бараки, подредени в права линия, като в казарма. Около стотина души в кафяви униформи тренираха край тях.
— Моята организация няма собствено име. Не ни е необходимо, пък и едва ли някога ще се строяваме за церемония по връчване на медали. Това са част от хората, които се съгласиха да постъпят на служба при мен. Хора, на които помогнах, и сега са готови да ми отвърнат със същото — хора от най-ниското съсловие и от средната класа, които смятат, че на тази планета най-сетне трябва да настъпи някаква промяна. Или дори богаташи, които не живеят със затворени очи в самодоволство.
— Не мисля, че проблемите могат да се решат с въоръжени до зъби частни армии — заяви Рис.
— Има и други, които ни служат тайно и анонимно, без да се афишират.
— Много добре — кимна успокояващо Рис. — А разполагате ли със свои хора на Торгут? Да речем, сред техния шпионски апарат?
— Имам даже два източника — отвърна Фра Дяволо. — Наемници, за които не бих се учудил, ако се окажат двойни, дори тройни агенти. Услугите им са доста скъпи.
— Аз или някои от моите колеги бихме искали да разговаряме с тях по един въпрос. Естествено, ще си платим.
— Може ли да ви попитам нещо?
Рис се засмя, но не отговори, защото не знаеше каква информация очакват от нея.
— Готова ли сте да отидете на Торгут? Тамошното правителство е наложило доста сериозни ограничения за пътуване.
— Готова съм — отвърна Мшел. — Аз или някой от колегите ми. Ще го направим така, че да не ви излагаме на опасност.
— В такъв случай ще пратя информация, но не гарантирам нищо — заяви Дяволо. — Друго има ли?
— Снощи двама от партньорите ми са имали… среща с така наречените маскирани — обясни Рис. — С доста драматични последици за тях.
— Чух, че е станала престрелка в „Льо Монтаняр“ — рече Дяволо.
— Бих искала да узная адреса или адресите, на които бихме могли да се срещнем с тези хора.
— А мога ли да попитам… всъщност не. Май ще е най-добре да си затварям устата. Добре, ще ви осигуря тези адреси. Но първо искам да ви предупредя нещо. Трябва да знаете, че маскираните са в тесни връзки с ДИБ на Л’Пелерин, също както и с някои от по-малко популярните десни групировки.
— Чух, че някои от тях дори работят в Дампиерското информационно бюро — кимна Рис.
— Ах — въздъхна Дяволо. — И това не ви плаши?
Рис поклати глава.
— Не се страхуваме от ченгета. Особено от такива, които не смеят да си подадат носа на открито.
Дяволо я погледна с нескрито уважение.
— Бих очаквал подобна напереност от някой неопитен младок. Но от зряла жена… вие наистина представлявате сила, която човек трябва да зачита.
— Надявам се — подсмихна се Мшел. — Но мисля, че на тази планета има и други хора, които влизат в същата категория.
— Ще ви дам списъка след вечеря — обеща Дяволо. — Моето разузнаване едва ли може да се сравнява с вашето, но също си върши добре работата. За разлика от Л’Пелерин, който е дълбоко убеден, че държи всеки торгутски шпионин под постоянно наблюдение, и е готов да арестува всичките, ако ситуацията рязко се влоши. — Той се засмя мрачно. — Мисля, че го очаква неприятна изненада. Защото аз… тоест ние, знаем за поне още десетина шпиони. Да не говорим за онези, които са откраднали плановете на Белфортската отбранителна система, а след това са накиснали Суфиерд. А сега, ще бъдете ли така добра да ми правите компания по време на вечеря? Нямам търпение да взема малката доза алкохол, която докторът ми е позволил. Знаете ли, госпожице Рис — допълни той с хищна усмивка, — радвам с, че се запознах с вас и че ще мога да бъда полезен на делото ви. Дошло е време този ленив народ да бъде хванат за яката и разтърсен така, че да му изтракат зъбите!