Крис Бънч
Светът на мошениците (17)

17.

Противно на очакванията на Мшел Фра Дяволо не се оказа женкар.

Дяволо — изглежда, никой не знаеше истинското му име — беше мъж на средна възраст, с изпито лице, навъсен и неприветлив като Христос от картина на Греко. Той разведе със сериозно изражение Рис из имението си, което бе в покрайнините на град Тюлетия.

Обясни й, че бил писател, но преди двайсетина години открил „истинския път към сърцата на моите сънародници“, както сам се изрази, а това включвало непрестанно излагане на показ недъзите и злото на обществото, примесени с достатъчно секс и насилие в неговите произведения, за да държи читателя в напрежение.

— И тогава един ден — продължи той — осъзнах, че повече не изпитвам интерес към литературата, във всеки случай не и докато хората страдат под гнета на богатите.

Сега пишел кратки произведения, екранирани като холопиески, с които се борел срещу несправедливостите.

— Ето например нещастния Суфиерд, човек, обречен да умре заради религиозните си вярвания, изкупителна жертва на истинските виновници.

— Виновници? — повтори Рис. — В множествено число?

— Разбира се — сви рамене Фра Дяволо. — Сам мъж… или жена… не би могъл да открадне плановете и да ги предаде на Торгут. Трябва да има сподвижници и аз съм твърдо решен да ги разкрия, да ги накарам да си признаят и не само да освободя бедния Суфиерд, но и да му помогна да възстанови репутацията си. Жалко само, че не зная как да го направя — призна той. — Тъкмо затова се зарадвах, когато научих, че Рейнард е докарал специалисти отвън, макар че очаквах групата да е по-многобройна.

— Мисля, че сме достатъчно, освен това докарахме и подкрепление — заяви Рис. — Няма смисъл да прахосваме напразно парите на нашия клиент.

Дяволо кимна.

— Имате ли планове?

Рис се засмя.

— И да е така, няма да ги споделяме с когото и да било, пък бил той и поддръжник на Суфиерд.

Дяволо пак кимна.

— Права сте. В края на краищата всеки трябва да следва собствен път.

Рис изхъмка неопределено.

— Да опитам по друг начин. С какво мога да ви бъда полезен?

— Вие лично?

— Да… както и един определен брой хора, посветили се на каузата ми.

Той я отведе до прозореца и й посочи с ръка. Долу имаше няколко бараки, подредени в права линия, като в казарма. Около стотина души в кафяви униформи тренираха край тях.

— Моята организация няма собствено име. Не ни е необходимо, пък и едва ли някога ще се строяваме за церемония по връчване на медали. Това са част от хората, които се съгласиха да постъпят на служба при мен. Хора, на които помогнах, и сега са готови да ми отвърнат със същото — хора от най-ниското съсловие и от средната класа, които смятат, че на тази планета най-сетне трябва да настъпи някаква промяна. Или дори богаташи, които не живеят със затворени очи в самодоволство.

— Не мисля, че проблемите могат да се решат с въоръжени до зъби частни армии — заяви Рис.

— Има и други, които ни служат тайно и анонимно, без да се афишират.

— Много добре — кимна успокояващо Рис. — А разполагате ли със свои хора на Торгут? Да речем, сред техния шпионски апарат?

— Имам даже два източника — отвърна Фра Дяволо. — Наемници, за които не бих се учудил, ако се окажат двойни, дори тройни агенти. Услугите им са доста скъпи.

— Аз или някои от моите колеги бихме искали да разговаряме с тях по един въпрос. Естествено, ще си платим.

— Може ли да ви попитам нещо?

Рис се засмя, но не отговори, защото не знаеше каква информация очакват от нея.

— Готова ли сте да отидете на Торгут? Тамошното правителство е наложило доста сериозни ограничения за пътуване.

— Готова съм — отвърна Мшел. — Аз или някой от колегите ми. Ще го направим така, че да не ви излагаме на опасност.

— В такъв случай ще пратя информация, но не гарантирам нищо — заяви Дяволо. — Друго има ли?

— Снощи двама от партньорите ми са имали… среща с така наречените маскирани — обясни Рис. — С доста драматични последици за тях.

— Чух, че е станала престрелка в „Льо Монтаняр“ — рече Дяволо.

— Бих искала да узная адреса или адресите, на които бихме могли да се срещнем с тези хора.

— А мога ли да попитам… всъщност не. Май ще е най-добре да си затварям устата. Добре, ще ви осигуря тези адреси. Но първо искам да ви предупредя нещо. Трябва да знаете, че маскираните са в тесни връзки с ДИБ на Л’Пелерин, също както и с някои от по-малко популярните десни групировки.

— Чух, че някои от тях дори работят в Дампиерското информационно бюро — кимна Рис.

— Ах — въздъхна Дяволо. — И това не ви плаши?

Рис поклати глава.

— Не се страхуваме от ченгета. Особено от такива, които не смеят да си подадат носа на открито.

Дяволо я погледна с нескрито уважение.

— Бих очаквал подобна напереност от някой неопитен младок. Но от зряла жена… вие наистина представлявате сила, която човек трябва да зачита.

— Надявам се — подсмихна се Мшел. — Но мисля, че на тази планета има и други хора, които влизат в същата категория.

— Ще ви дам списъка след вечеря — обеща Дяволо. — Моето разузнаване едва ли може да се сравнява с вашето, но също си върши добре работата. За разлика от Л’Пелерин, който е дълбоко убеден, че държи всеки торгутски шпионин под постоянно наблюдение, и е готов да арестува всичките, ако ситуацията рязко се влоши. — Той се засмя мрачно. — Мисля, че го очаква неприятна изненада. Защото аз… тоест ние, знаем за поне още десетина шпиони. Да не говорим за онези, които са откраднали плановете на Белфортската отбранителна система, а след това са накиснали Суфиерд. А сега, ще бъдете ли така добра да ми правите компания по време на вечеря? Нямам търпение да взема малката доза алкохол, която докторът ми е позволил. Знаете ли, госпожице Рис — допълни той с хищна усмивка, — радвам с, че се запознах с вас и че ще мога да бъда полезен на делото ви. Дошло е време този ленив народ да бъде хванат за яката и разтърсен така, че да му изтракат зъбите!