Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сломанная кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

7

Майката и дъщерята, две големи жени, все едно се срещнаха след дълги години раздяла и се оказа, че и двете живееха в изолирани концлагери, заградени с достатъчно бодлива тел, макар и разположени в толкова близко съседство, че често се виждаха една с друга и почти всичко знаеха за себе си.

Почти, но не всичко. И сега двете плуваха една в друга. Нищо, никаква тел не ги разделяше — те говореха, говореха, говореха…

Дъщерята каза с безцветен, без интонация глас:

— Всичко, което се случи, е чудовищно, мамо. И главното чудовище съм аз. Наговорих на Мася, че не й вярвам това да се е случило, а самата не само вярвам, но знам със сигурност. Не пощадих момичето… Каква майка съм? А ето че отново съм на път, искам да стана майка на още едно човече… Какъв смисъл има?

След пауза продължи:

— Та така. Случилото се е случило. И всички сме в капана. Ние с Мася нямаме свое жилище. Само това. Разводът ни заплашва с обикновеното: да нямаме дом, защото старият апартамент е продаден, а няма да разрешат да бъде делено това огромно луксозно жилище — в съда той бързо ще докаже, че нямам право върху него. Да се преместим при вас? Не искам! Пък и на теб не ти трябва. По-нататък. Обвинение за изнасилване на малолетна — чисто престъпление. Но сега може всичко да се купи, да се преобърне. Той пред нищо няма да се спре. Той е страшен, мамо, ако сериозно бъде засегнат. Той има толкова пари, че няма да го осъдят, мамо! Ще се измъкне! Най-после помисли за позора. Него не го и засяга! А Мася — ще живее с това! Представи си да разберат в училище? Ще й остане петно за цял живот! Като гербова марка ще й се лепне завинаги, до дълбока старост! Най-накрая, няма да скрия, ние живеем в конкретни условия и конкретни обстоятелства. Аз вече свикнах на този живот. Обратно към бедността — благодаря! Не искам! Бързо се свиква с хубавото, а аз какво — да не съм по-лоша от другите? И аз свикнах! Най-после, мамче, погледни ме! Какъв търбух! Какво ще стане с него или с нея? Бащата в затвора? Издръжка? Двустайна панелка за тримата с опозорена дъщеря? Мисли, мисли, мамо, та ти си доктор на зъбестите науки. Готова ли си веднага да поведеш Мася вместо към училище към доктор гинеколог — нека да е познат — за унизително изследване? Особено ако е познат — след денонощие ще тръгнат клюки за теб, ще ти съчувстват твоите тотални доктори на науките, воглаве с милозливия Мосешвили. И ти ще бъдеш съпричастна! И ти ще се окажеш под подозрение, мамо, ето това е положението.

Мапа слушаше това излияние и възхищението от ума на дъщеря й — все пак си оставаше отличничка — се смесваше с тъга. Истината беше сурова, дори жестока, защото нямаше изход. Наистина приличаше на капан, в него се беше хванала — не, там я натикаха — тяхната дъщеря и внучка, най-слабата и неразумната и съвсем очевидно е, че те самите помогнаха да я вкарат в капана, те, двете глупави Маши — по-старата и по-младата.

Всичките им старания да променят живота си към по-добро и да се променят те самите, бяха приети от съдбата не за сведение, а за изпълнение — мечтите и надеждите се изпълниха и ето сега — ако обичате! — платете сметката — и не със себе си, със своите лишения и своите кожи, а с вашето собствено любимо и беззащитно имущество — дъщерята и внучката.

Само веднъж с някаква глупава и напразна надежда Мария Павловна попита, по-точно изписка:

— Но ти поне обичаш ли го?

Дъщерята не остави надежда. Отличничката беше в добра умствена форма. Отговори:

— Да не си откачила? Това е сделка. Най-обикновена. И от самото начало. Той получи онова, което искаше — а аз, което аз исках. И сега да губя това? Глупаво!

Мапа изохка вътрешно, все едно пропадна под леда. Но веднага изплува, попита се: а ти по-добра ли си? С какво се занимаваш всичките тези години? Към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш? Лично благополучие! Пари! Успех в постигането на целта! И нали знаеш: утре да те изхвърлят заради старост тези твои прехвалени доктори на науките и ти майчице, си на сухо, както се казваше преди.

Цялата ти надежда е в това, че прекалено много вложиха в теб, а и ти в тях. Без теб ще изгубят връзките, а това не е евтина работа, ще се наложи отново да трупат стоматологична репутация, а нали и старата жена на билборда донася процент от вложения в нея капитал: доверието на пациента — то струва пари! — обвързването на внушаващо доверие лице с името на фирмата — единството на видимо и съдържание изобщо не е безплатна ценност! Пък и тя самата! Нима е толкова беззащитна мишка? Умът и практиката й стигнаха да стане този търговски образ, но още и истинска грижовничка, свързочничка, разузнавачка, професионална съблазнителка, разбира се, в преносния смисъл на думата — съблазнителка на клиентите и макар да е добър Мосешвили с неговите грузински кръчми и невиждани връзки, Мапа не само завладя много от тези връзки, но ги изпълни с ново съдържание, интереси, деликатност, внимание, цветя за именния ден, спектакли, бонбони, телефонни обаждания — това преди, в съветските времена се наричаше просто дружба, а сега се смята за репутация, връзки, престиж и — да, пиар, пъблик рилейшън, обществен образ.

Така че и ти, Мария Павловна, Мапа фамилиарно, не си невинна пеперудка, а си същият бръмбар, и ти, както и дъщеря ти, сте сключили сделка с тази нова действителност.

А за сделките се плаща. В брой и по сметка.

Но ето че се плаща и така — с невинната внучка. С нейното достойнство и съдба.

Струва ти се, че е много хубаво, когато плащането не е от твоя джоб! Каква глупост! По-ужасно плащане не може да се измисли!