Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сломанная кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

6

Промените във външния живот съвпаднаха точно с революцията на онова, което ставаше зад кулисите, тайно от другите, играещо не по-малка и не просто важна, а определяща всичко роля.

Става дума за интимния живот.

В предишните времена частното обиталище на човека си оставаше храна за психолозите, а най-вече — на психоаналитиците, сега то стана бойно поле, свят на чужди страсти, тресящ се в нощните часове от екрана на телевизора. Уви, по необходимост ще трябва да се потопя в тази сфера, която ще обясни много, ако не всичко, ненапразно Мася така обичаше да разгадава скрития смисъл, тайните причини.

Впрочем, скритото от чужди очи не е само повод за отгатване и учудване, а много важен фактор за твърде сериозни постъпки. Ненапразно така обяснява много неща австриецът на име Зигмунд Фройд, основателят на анализа на човешките действия, скривани, но не скрити…

Маня още преди женитбата се хвърли в интимна връзка с Вячик — като в бездна — със страх, без много да му мисли. Преди това имаше разпивка, тя се наля с водка като със сънотворно, за да изпадне в анестезия, да не мисли за нищо — нали цели пет години тя нямаше връзки с мъже. Смяташе това за главно условие на вярност към загиналия Льоха.

Букетите с рози, изпращането до дома и срещите в Бауманка, поканата на работа за нечувана заплата — всичко това беше примамка към истинската съблазън и не трябваше да се прави на премъдрата Касандра, за да е наясно за непроизнесените думи и неизявените желания. Нито тя, нито той бяха деца, тийнейджъри — обратно, бяха възрастни хора, доста видели и цялото това ухажорско було на тайнственост означаваше повече или по-малко прилична опаковка, непозната, но ясна. Поръчката беше съвсем очевидна и Маня откровено бе поразена, когато още след първите им интимни срещи последва предложението на Вячик да се оженят.

И така, пийнала, уплашена, затворила очи от бъдещия ужас на изкушението и предателството, Маня неочаквано, без големи преходи усети — отначало облекчаващо я освобождаване и веднага след него — радост от удоволствието. Мъжът, постигнал от нея и най-последното, се оказа необикновено силен, неуморим, енергичен, стабилен — всички определения за активност му подхождаха.

По искане на Маня работата ставаше в пълна тъмнина и макар че това е странност на начинаещите, то й помогна да се ориентира в дъгата от връхлетелите я плътски радости.

Ако честно трябва да си признае докрай, ставащото й напомняше нейния дебют в горичката в предпоследния курс с Альошка, но се различаваше по това, че първият й мъж беше млад и неопитен, както и тя — впрочем тя отблъскваше, изхвърляше от съзнанието си този спомен, или по-точно сравнението — а новият мъж, втори по ред, беше просто виртуоз, ако можем така да се изразим.

В главата й като мълния, тутакси угасена, просветна: буйството, с което осъществява близостта, не може да бъде руско, то е като нещо необяснимо източно, но е поразително силно, изпълващо, високо.

Тя се разпадна, отпусна се както се отпускат човешките тела на хирургическата маса под влиянието на малка доза отрова кураре — за да бъде по-удобно на доктора да реже и шие човешката плът и този чуден хирург режеше и шиеше, вкарвайки в съзнанието й блестящи, многоцветни, мъчително срамни картини.

По време на първата им близост Вячик просто я измъчи. В същото време и я разкри: отвори всички прозорчета на женската плът.

Както е известно, женските радости са разнообразни. Но, уви, не на всички е дадено дори просто да се събудят, ако става дума за интимния живот. Всъщност утрото на самопознанието прилича на печеливш билет от лотарията — не всеки го получава и милиони си отиват от живота, така и не изпитали пълноценна радост. Фройд беше нарекъл това либидо, но наплашените от постоянни нападки, преуморени от работа, готвене, пране, гладене прекрасни и нещастни жени в държавата, славеща се със собственото си величие, милиони така и не са дарени с обикновената радост от пълното усещане на собствената си плът.

Но помните ли? Мария Николаевна винаги е била отличничка. Докато се мотаеше из магазините и избираше мебели, докато се отпускаше във фитнеса, посещаваше галантерийните магазини и фризьорски салони, тя посвещаваше доста мисли на онова, което я очаква през идващата нощ и затова надникваше в книжарниците. Нали знанието, което не й достигаше, не можеш да вземеш например от майка си, която и без това самата е пещерен човек по отношение на тайните обстоятелства на битието.

В някакъв магазин тя купи книжка с привлекателното име „Любов и желание“ от знаменития, според всички, американски психиатър Ролло Мей. По пътя от книжарницата до клуба, изтегнала се в коженото удобство на тихо шумящия мерцедес, тя подчерта с добре лакирания си маникюр на показалеца тези редове:

„Традиционно на Запад говорят за четири типа любов. Първият — това е сексът, или онова, което ние наричаме желание, либидо. Вторият е еросът, любовта като стремеж за възпроизвеждане или творчество — според древните гърци най-висшата любов. Третият тип — това е филос, или дружба, братска любов. Четвъртият тип е агале (или каритас, за което говорят древните латини) — грижа за благото на другия човек, прототип на която е Божията любов към човека. Всяко човешко чувство на истинска любов е смесица (в различни пропорции) и от четирите типа любов.“

Маня отпусна глава на кожената подложка за главата, вдъхна с ноздри трайните аромати на мерцедеса. Сега тя знаеше на какво мирише колата на нейния шеф и мъж — на сладострастен мъжага, голям източен майстор, не бъбрив, но изразителен в своя особен таен живот.

Още преди женитбата, след онази, първата нощ, той кратко й призна:

— Ти си толкова голяма… Обичам, когато си много.

Ето ти и цялата наука. Тя се разсмя, пък и какво можеше да отговори? Ето, тя, системен организатор, която не просто владее компютъра, но и програмирането, а то е най-трудното, между другото. Като с гранитна бариера поколението на майка й и баща й е отделено от нея точно с това: умение и неумение не само да владееш, но и да управляваш новите виртуални технологии. И ето, тя, майсторката на сложните математически уравнения, подчертава с добре направения си нокът азбучния правопис на висока грамотност. Боже мой! Колко е невежа с цялата си светла свръхобразованост! Излиза, че — тя си изсмя в себе си — сега е попаднала в катедрата на професор, голям специалист в областта на съвсем особени науки. Съкратено: СОН.

След фитнеса, в сауната тя се оказа сред още три полусветски дамички и, разнежила се от топлината, им преразказа едва ли не дословно прочетеното в колата. Това предизвика необикновено оживление. Дамичките, едва покрити с чаршафи, коя по-стара, коя по-млада, оглеждаха фрапантната и без дрехи Маня с някакви нови възбудени погледи и в помещението пред банята се развихри такава дискусия — радостно писклива, почти като на кутрета и съвсем непрофесионална, което накара Маня сериозно да реши: трябва да се учи.