Алберт Лиханов
Счупената кукла (26)

5

Маня имаше чувството, че господ й е дал вълшебен шанс да пренапише първия вариант на своя живот.

Онова, което беше преди, се оказа чернова. Беловата я пишеше сега, в друга страна, с други ценности. Предишните догми се махнаха и потънаха. Личното стана по-важно от колективното. Парите завладяха всичко, но нима не е така в цял свят?

И после, на нея й беше омръзнало да се съобразява с какво ли не. Сега пък — живей както искаш, ето я истината! И може би не от лукавия, както внушаваха преди, а от това обикновено желание на човека да работи не в името на неопределеното и непременно светло бъдеще, което с такова неумолимо постоянство се отдалечава към хоризонта, колкото по̀ се приближаваш към него, а да получиш веднага което е възможно и което можеш да завоюваш точно сега, в тази минута, във всеки ден от живота, който си тече. Нали бъдещето принадлежи на бъдещето. А настоящето — на настоящето.

Маня смътно помнеше марксизма-ленинизма, по който, както и по всичко, тя имаше само отличен, но нищо свястно не можеше да си спомни, обземаше я някаква леност, когато се опиташе да си припомни учението, смятано някога за безсмъртно. Всичко се оказа по-просто. Тихо погребаха учението, а пък тя получи разкошен дом, сметка в долари в банката, срещу които може да купи всичко което й дойде на ум; пък и границите са отворени — заминавай, където искаш.

Но главното е тук, у дома. Сега, когато е завършено обзавеждането на апартамента и има къде да покани и най-придирчивите гости, започва нов живот. Вячик й обясни и тя като делова дама в крачка не просто разбра, а напълно прие доктрината: за неговия бизнес бяха необходими връзки, по-точно — той би искал да си осигури самостоятелност, а за това са нужни контакти. Начинът за постигането им: партитата.

Те се отдадоха на живот. Мария Николаевна следеше за събитията в московския свят и твърде бързо тя, образцовата систематизаторка, определи мрежата на затворените клубове. Два от тях с демонстративно удоволствие признаха съпружеската двойка. Вячик разбра, че трябва нещо да жертва и Маня често през деня отиваше във фитнеса ту на единия, ту на другия клуб, на масаж, на фризьор, където не само ти правят прическата.

Щедрите подаръци и бакшиши си казаха думата. Солидното образование на Мария Николаевна, забележителният й ръст, съединени с богатството и ефектния вид, носеха внушителни плодове. Докато именитите и богатите, а понякога притежаващи и двете качества мъже правят своя бизнес, техните жени търсят разумното и качествено използване на времето си — в разговори с интересни събеседници, в обеди и вечери насаме или в много изискани неголеми групички. В клубния ресторант техните сметки бяха винаги отворени, не трябваше да плащат веднага — достатъчен бе небрежен подпис в подадената сметка, но ако си точна и всеки път подаваш златна карта „Американ“, при това и щедри бакшиши, репутацията ти е неизменно висока, дори повече от висока.

Маня уреждаше и вечери у дома. Онова, което започваше в клуба, продължаваше и вкъщи и често много по-бурно, отколкото пред хората. Освен това има персони, за които е нежелателно да се появяват пред публика — тутакси ще започнат да им досаждат, да просят аудиенция, квоти, поощрения. Тази азбука не изникна от нищото — такива бяха световните нрави, дълбоко впили се в съзнанието на елита още от съветските времена.

Накратко, Маня се изхитри да се запознае с жената на един от помощниците на президента и да ги замъкне на вечеря у тях. Това не представляваше особени грижи, защото домашното празненство бе обслужвано от ресторанта на затворения клуб, където познаваха Маня и Вячик като свои постоянни клиенти. Достатъчно бе да прошепнат на ухото на собственичката на клуба гости от каква класа ще имат, известни и на нея също, и всичко беше направено на повече от президентско ниво — просто няма смисъл да се изброява какво имаше на масата, както впрочем и имената на гостите. Да кажем само, че помощникът на президента отговаряше за вътрешната политика, а шефът му е в чужбина, затова и гостите можеха да дойдат на вечерята. „А иначе — дума да не става! Седим до късно през нощта.“

Помощникът беше висок, но все пак по-нисък от Маня. Освен това изкривен, непривлекателен, суетен. И при всичко това с изострен ум, с опит да придобива и внимателен.

Като влезе у тях, той се заоглежда, тръгна да обикаля и Маня застана нащрек: нима завижда? Но онзи изглежда душеше за нивото на тяхното богатство и като го оцени високо, започна да дава леко провокационни съвети. На стените липсват акварели, а в хола също така живопис, разбира се, оригинална — придирчивата програмистка веднага разбра накъде бие — определя дебелината на капитала. И тъй като Вячик търсеше връзки на нефтения фронт, където няма малко, тя промени разговора на светско ниво: а кого би предложил уважаемият препоръчител — съвременници или руския деветнайсети век, а пък дали да не поръча каталози на „Сотби“? Онзи се отпусна: сондажът бе осъществен, тази хитруша със забележителни размери, препоръчана от собствената му жена, изглежда е умна жена и връзката може да има значение.

Значението, подразбирано от тях, Маня също очерта без излишни приказки. Но тук не тя имаше думата.

Гостите дойдоха със сина си, момче, както и Мася, на още ненавършени дванадесет години и когато първата част на вечерята приключи, Маня поведе жената на помощника заедно със сина им в Масините апартаменти, които предизвикаха единодушното одобрение както на сина, така и на майката.

Мася също беше предупредена за особената важност на гостите, но слава богу, не придаде на това значение, защото още не разбираше от тези неща. В това време мъжете се усамотиха в кабинета на стопанина. А когато след двадесетина минути отново всички се събраха в хола, Маня забеляза на лицето на мъжа си блуждаеща усмивка: признак на удовлетворение.

През нощта в спалнята, неудържал своята тайна, Вячик съобщи на Маня, че помощникът се оказал ненаситен, приел неговата молба да получи квоти за търговия с нефт, но в отговор поискал изключителна цифра.

— Не можеш ли да я преглътнеш? — с разбиране попита Маня.

— За преглъщане, ще я преглътна, но ще ми остане твърде малко — засмя се мъжът й.

— Не съжалявай — поучи го даровитата програмистка, поразена от собствената си опитност, паднала й кой знае откъде и се изпоти от срам. — Колкото повече дадеш, толкова повече ще вземеш.

От този момент помощникът и, разбира се, неговата жена, така добре позната на Маня, станаха съвсем близки приятели на Вячик и на Мария Николаевна.