Силно вълнение е стегнало гърлото ми. И след прочита на „Никой“ бях разтърсена така — из основи .Много изкусно перо има Алберт Лиханов — прави витражи в човешката душа, без да я наранява.
„Дано не стена, а сълзи да не лея,
в мъчения да раждам и да не родя,
да бъда облак — дъжд да не пролея,
да не достигам, макар да се стремя,
за помощ при бездушните да идвам…“
Една от най-тъжните книги,която съм чела!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.