Фридрих Незнански
Москва сити (29)

Турецки

— Ето, момчета, свърши се с неопределеността, всичко си дойде на мястото, може да обърнем колата в една определена посока и да не се отвличаме. И така, какво имаме налице? Имаме бодигарда Соколов, който твърди, че е познал единия от изпълнителите на атентата и даже назова името му. Търсим изпълнителя. Като го намерим — ще можем да стигнем до поръчителя.

— Га! Та него сигурно вече са го… — Сидорчук прокара длан през гърлото си. — В такива работи изпълнителите винаги ги премахват.

— И все пак би трябвало да се провери — настояваше Турецки. — Ами ако не са го премахнали? Все пак му хванахме края чрез военното окръжие. Има такъв човек — Степан Никонов — и такова конкретно военно градче — Яхрома, където живее със семейството си. Ще трябва някой да отиде там веднага щом свърши съвещанието ни — и така вече е загубено много време. Фьодор Николаевич, сигурно ще се наложи вие… вероятно заедно с Евгений Павлович…

— Слушам — напето го прекъсна Сидорчук, който явно се гордееше вътрешно с амплоато си на бързак.

Турецки го погледна одобрително и кимна: действай, капитане.

— Позволете ми да продължа. И така, имаме насочващите данни на Соколов и много интересното съобщение на Евгений Павлович за неговия контакт с дамата на сърцето на нашия… м-м… човек, известната певица Анаис.

— Наистина ли говорихте с нея, Женя? — плесна с ръце Лена. — Ама че сте късметлия! Ух, колко съжалявам, че ме е нямало тук! — И веднага се изчерви, засрамена от почти детския си порив: — Извинете…

Турецки широко се усмихна:

— Ако сме приключили с емоциите, да продължаваме нататък. Анаис, същата Анастасия Янисовна Величанска, е съобщила на следствието за събития, станали малко преди покушението срещу Топуридзе. Както разбрах, разказът й съдържа много интересни и да си го кажем направо, неочаквани подробности. Евгений Павлович, докладвайте основното.

Якимцев веднага хвана бика за рогата:

— Най-важното, което разбрах от Величанска, е, че са прекарали с Топуридзе предишната вечер преди покушението в ресторанта на „Околица“. При което според думите на Величанска Топуридзе бил поканен там от някой от онези, които същата вечер са седели на масата му. Това са Джамал Исмаилов и шефът на „Стройинвест“ Шалва, Александър Дворяницки — и двамата стари познати на Топуридзе още от работата му в комсомола — а също така първият заместник на кмета Рождественски. По думите на Величанска тя не е присъствала в началото на срещата, била заета в естрадната програма на казиното. А по-късно, когато се присъединила към Топуридзе, на масата не е ставало нищо необичайно — мъжете пийвали, както винаги, си говорели за работа — не й било интересно и не можеше да каже нищо конкретно за характера на разговора. След това Рождественски я поканил да танцуват. Точно тогава, както тя смята, на масата станало нещо. Сторило й се, че Рождественски нарочно я поканил, за да даде възможност на мъжете да си кажат всичко на четири очи. Какво точно е станало, тя не знаеше, но предполагаше, че е имало някакъв много остър разговор, който противопоставил до крайност Топуридзе и неговите стари познати. Топуридзе станал много рязко от масата, съобщавайки й в движение, че си тръгва от заведението. Тя зарязала Рождественски, опитвайки се да задържи Георгий Андреевич — мислела, че той, както винаги, ще отстъпи пред молбите й, но този път Топуридзе бил непреклонен… — Тук Якимцев направи пауза и въздъхна. — До входа влезли в абсолютно безсмислена кавга с бившия мъж на Величанска — Плотников. Явно, Топуридзе искал да избегне скандала, възможното разгласяване — съдейки по всичко, той крие своите отношения с певицата, но не се получило. Като бивш спортист, като човек, който досега поддържа добра форма, той се справил доста успешно с двете мутри от „кавказка националност“, които Плотников насъскал срещу „съперника“ си. Анастасия Янисовна твърдеше, че кавказците били настроени някак прекалено агресивно, до такава степен, че тя видяла единия даже да вади нож. И сега, най-важното! — Якимцев огледа всички с тържествуващ поглед. — Всички гадаехме как килърите са могли да разберат маршрута на Топуридзе, щом не е пътувал със своята кола, не по своя обичаен маршрут, гадаехме защо са го чакали още от вечерта на строго определено място, сякаш са знаели от по-рано с какво ще пътува и откъде ще мине. Струва ми се, че вече имаме обяснение за това. Исмаилов, който станал очевидец на сбиването, според думите на Анастасия Янисовна настойчиво й препоръчал да отведе Топуридзе при себе си, защото уж разпознал в нападателите известни представители на чеченската мафия. „Тези момчета са прекалено сериозни — казал той. — Струва ми се, че знаят кой е Георгий. Затова по-добре да пренощува при теб. Който се пази, и Господ го пази.“ Величанска била абсолютно съгласна, още повече че отдавна мечтаела Топуридзе де прекара нощта при нея. Той като женен мъж й отделял само няколко откраднати часа, заради което Величанска се чувствала засегната. А Топуридзе отишъл при нея не толкова от амурни съображения, а защото, очевидно, не е искал да вълнува жена си със смачкания си фасон след сбиването. По-нататък всичко е достатъчно просто и обяснимо. За да не дава гласност на своята изневяра, сутринта Топуридзе не вика кола от гаража, а решава да отиде в кметството с колата на Величанска. А пък по пътя го пресрещат килърите. И ако се предположи, че всичко е било планирано предварително, трябва да се признае, че човекът, който е измислил всичко това, има доста комбинативен ум… Но като цяло изводите е най-добре вие сам да си ги направите, Александър Борисович, нали? Или все пак аз?

— Да направим така: аз ще започна, а вие, ако се налага, ще ми помогнете. Значи какво виждаме на тази интересна картинка, както казваше един писател? Някой настоятелно кани Топуридзе на ресторант, а когато онзи се съгласява, предприема следващата си крачка: инсценира доста странно сбиване, в което уж участват някакви звероподобни чеченци, но в което никой не успява да пострада сериозно. По-нататък един от присъстващите полага всички усилия Топуридзе да не се прибере да нощува вкъщи, а на някакъв друг адрес, който фактически е известен на организаторите на покушението. На сутринта Топуридзе отива на съвещанието, което не може да пропусне по никакъв начин, и пътува по точно определен маршрут… Всички, включително и аз, предполагахме, че необичайността на престъплението е била свързана с това, че колата е с десен волан и стъклата на прозорците са силно затъмнени. Аз много мислих за това. Знаете ли, струва ми се, че колкото и силно да е затъмняването, все пак на дневна светлина е доста трудно да се сбъркат шофьорът и пътникът. Все нещо се вижда през тонираното стъкло. По-естествено е да се предположи, че шофьорът е бил в курса на нещата, бил е съучастник на нападателите, обаче едва ли е предполагал, че ще премахнат и него. Смятам, че тази версия е потвърдена и от факта, че шофьорът не просто е бил довършен, а премахнат с контролен изстрел — нали от него следата можеше да ни заведе право при организаторите на престъплението.

— Дебела работа! — промърмори Сидорук. — А Топуридзе? Що не са му видели сметката?

— Може никой и да не се е канил да му види сметката — неочаквано за всички се чу гласът на Лена Благина. — Това, че не го допуснаха да присъства на онова заседание при кмета, се оказа напълно достатъчно. Както изяснихме, Топуридзе беше записан само за една точка в дневния ред на съвещанието: алтернативния проект за строежа на Лефортовския тунел…

— Момчета, момчета, държим се направо неприлично — решително се намеси Якимцев, все пак той беше фактическият ръководител на групата. — Хайде да оставим Александър Борисович да довърши, а след това всеки да изкаже своите съображения. Става, нали?

„Момчетата“ дружно закимаха.

— Ами аз практически вече казах всичко — живо се отзова Турецки. — Хайде заедно да решим какво можем да изстискаме от последната информация, да определим най-важните задачи. Смятам, че организаторът на покушението или негов доверен човек е присъствал директно на масата в ресторант „Околица“ и очевидно му се е налагало да променя в движение някои неща. Всъщност това е някой от близките на Топуридзе, може би дори човек, смятан за негов приятел. На масата освен него, както си спомняме, е имало още четирима. Певицата, Рождественски, Дворяницки и Исмаилов.

— Там е бил и оня шибаняк, Плотников — отново не се въздържа от реплика Сидорчук. Но след като помисли малко, се отказа от думите си: — Макар че Плотников е само пешка в тази работа. Нали го видяхме — не е способен да измисли такъв засукан план, а?

— Точно така — кимна Турецки. — Значи Плотников отпада. Евгений Павлович, продължете нататък. Мисля, че вие трябва да обърнете картите.

Якимцев нямаше нищо против. И изобщо много му харесваше днешната оперативна: никой не се оплаква, че шефовете са му пробили дупка в главата, всичко е стегнато, енергично, по същество. Когато стане стар вълк като Турецки, само по този начин ще провежда работните съвещания. А славата може да се раздели и след това — когато разкрият престъплението, ще пратят делото в съда и всички заедно ще се почерпят…

— Значи така — пое той щафетата от Турецки. — Те са били четирима и всеки с еднакъв успех би могъл да бъде заподозрян. Но… Аз говорих с Величанска, наблюдавах нейните вазомоторни реакции. Тя истински преживява случилото се, нещо повече, изпитва силни лични чувства към пострадалия. Дето се вика, сърце не ми дава да я подозирам… Следва Рождественски. Би могъл да бъде заподозрян — той отдавна се изявява като някакъв лобист, пробутва идеи, които често противоречат дори на замислите на кмета. Да не забравяме, че Топуридзе е един от най-близките сподвижници на кмета, неговият, ако мога така да се изразя, верен оръженосец. В момента Рождественски фактически се бори и за пистата в Нагатино, й за дълбокия тунел. С една дума, вероятността да е свързан с тези, които са организирали покушението, е много голяма. Пряк интерес в отстраняването на Топуридзе имат и Исмаилов, и Дворяницки — неговият „Стройинвест“ драпа със зъби и нокти да получи договора за строителството на тунела. Както подозирам, Дворяницки се надява да получи в близко бъдеще и договора за засипването на недостигащите сто хектара земя в Нагатино, към което, както вече знаем, има такъв голям интерес от страна на столичния хазартен бизнес. С една дума, тук става въпрос не просто за големи пари, а за фантастично големи. За такива пари, дето се вика, не е грях и да капичнеш един-двама чиновници, даже най-високопоставени… Но аз се спрях все пак не на тях, не на Рождественски или Дворяницки, а на Исмаилов.

— Защо? — искрено се учуди Лена. — Нали според всички наши данни от известно време той е практически легален предприемач, който се занимава с хотелски бизнес и сякаш няма отношение към онези строежи, за които става дума…

— Е, не всичко при него е толкова чисто — отбеляза Турецки. — Ако има начин, той няма нищо против да прибере големите пари, за което са показателни някои негови банкови операции — например неговата съвсем прясна спекулация с акциите на Универсална банка. Плюс това има интереси не само в хотелския бизнес, но и в хазартния… Странно, Леночка, че във вашите архивни проучвания не сте стигнали до него… По-точно, това никак не е правилно, съгласна ли сте?

Лена кимна.

— А освен това — продължи Турецки — не забравяйте, че в дадения случай не е задължително той да е поръчител — може да бъде само посредник на някой много хитър и рафиниран организатор…

— Напълно съм съгласен с вас — подхвана Якимцев и веднага се запита дали не прозвуча като подлизурство? И смутено забърбори, като в скороговорка: — Защо спрях избора си точно върху него? Ами защото, първо, според Анастасия Янисовна купонът в „Околица“ е бил организиран именно от него. При това Топуридзе и Исмаилов вече отдавна били скарани, не общували помежду си, а сега Исмаилов направо не му давал да диша, че и нея помолил: накарай Георгий да приеме поканата. И тя го накарала, за което горчиво съжалява.

— А тя отдавна ли се познава с Исмаилов? — поинтересува се Турецки.

— Отдавна и много добре. Преди време, доколкото разбрах, са имали интимна връзка. Но сега, дето се вика, си скубе косите, че се е поддала на уговорките на Исмаилов. Аз мисля… предполагам, че тя е много влюбена в Топуридзе и иска да се дистанцира от миналото си. По някои признаци даже подразбрах, че навремето се е запознала с Топуридзе по поръчение на Исмаилов, от което сега се срамува. Казва, че тогава не е знаела и даже не е могла да си помисли, че чувството ще стане истинско… Същински бразилски сериал, честна дума!

— Какъв кошмар — въздъхна Лена. — Красива жена се влюбва по поръчка… А тоя Исмаилов си го бива… направо някакъв Мефистофел. В краен случай Джеймс Бонд…

— Това напразно го казахте, Леночка — не подкрепи иронията й Турецки. — Според доста хора той наистина е човек с големи заложби и невероятно способен… Нека все пак да оставим Евгений Павлович да си довърши мисълта.

— Ами аз вече казах най-важното — продължи Якимцев. — Първо, това, че Исмаилов е поканил Топуридзе, второ, че той е предложил на Анастасия Янисовна да го закара да нощува при нея — един вид да го скрие и така да го спаси от опасността. Но съществува и трето обстоятелство, според мен най-важното. Опитах се да намеря двамата кавказци, които са нападнали Топуридзе до входа на „Оклица“. Самоличността им е била установена още тогава от милиционерския патрул. И двамата — Барсаев и Варсанов — са родени в Грозни, тук имат постоянна регистрация и работят като бодигардове в хотел „Балкански“. Напомням: хотел „Балкански“ е собственост на Джамал Исмаилов. Както се досещате, двамата не бяха намерени нито на мястото на адресната регистрация, нито в хотела, където уж работят…

— Тази хипотеза, разбира се, е много перспективна — замислено проточи Турецки. — Обаче, като се има предвид обществената и финансовата значимост на този другар, господин Исмаилов, и обстоятелството, че засега нямаме нищо срещу него, мисля, че засега не ни дава абсолютно нищо. Ако наистина е Исмаилов — той е направил всичко толкова чисто, че просто няма за какво да се хванем… Следователно резюмето ще бъде следното. Лейди и джентълмени, ние сме на крачка от разплитането на това нестандартно дело. Но хайде все пак да не изпадаме в еуфория и засега да приемем идеята на Евгений Павлович като една от възможните версии, нищо повече. Най-важното е, че в момента имаме възможност да действаме по гореща следа, бързо и оперативно. Мисля, че трябва да намерим килърите — имаме доста добра информация. Съгласен ли сте с мен, Фьодор Николаевич?

Сидорчук кимна, най-вероятно приемайки това обръщение за конкретна задача.

— И на всяка цена трябва да бъдат намерени братята мюсюлмани… Онези, дето са нападнали Топуридзе до „Околица“. Бихме могли с някакъв неочакван ход да пречупим Плотников. Помните ли как той за нищо на света не искаше да издаде името на приятеля, който му „помогнал“?

— Аха! — засмя се Якимцев. — Ако беше дуел, тогава — моля! Но тъй като боят е бил юмручен, предпочел да използва услугите на наемни бандити… И все пак, Александър Борисович, какво толкова да му мислим? Хайде да го хващаме направо за гушата този Исмаилов. Вижте колко свидетели има. Това не е случайно, нали? Хайде да го поканим на разпит.

— Интересна мисъл, разбира се. Но не е продуктивна. Нали той е мулти… онова същото, сещате се? Значи ще има и адвокат, и жесток натиск отгоре… Помниш ли как беше с Гусински? Ако просто откаже да отговаря — какво ще го правим тогава? Ти нали не мислиш като бившия ви шеф, че най-важното е да има кандидат за прибиране „на топло“, а килия „с екстри“ винаги ще се намери? Повтарям: лошото е, че за момента нямаме нито една пряка улика против него. То и косвените не са кой знае какви…