Стив Олтън
Мегалодон (43)

Хаос

Бъд Харис се надигна от полирания дървен под, без да е сигурен какво точно се е случило. „Магнат“ се носеше по течението, двигателите не работеха. Погледна встрани и видя как пропелерът на хеликоптера изчезва под вълните.

— Майната ти — изруга той и натисна стартера, за да запали двигателите. Нищо.

— По дяволите. Даниелсън! Хелър! Къде сте? — Бъд излезе на палубата и видя, че двамата стоят на кърмата.

— Е, умря ли чудовището?

Даниелсън и Хелър се спогледаха.

— Би трябвало — отговори Даниелсън не много уверено.

— Не изглеждаш твърде убеден.

— За жалост трябваше да пуснем заряда малко по-рано заради този откачалник.

— Трябва да се махнем оттук — отбеляза Хелър.

— Е, момчета, това няма да е много лесно — каза Бъд. — Двигателите не работят. Изглежда, вашата бомба ги с повредила, а аз не разбирам нищо от машини.

— Да не би да ни казваш, че не можем да мръднем, когато мегалодонът е на няколко метра? — Хелър поклати глава и стисна челюсти.

— Франк, чудовището е мъртво. Повярвай ми — каза Даниелсън. — Всяка секунда ще изплува с корема нагоре.

Хелър го погледна и поклати глава.

— Ричард, това е скапана акула. Няма да изплува. Ако е умряла, ще отиде на дъното.

В този момент чуха плисък на вода. Яхтата сякаш се наклони и видяха първо една ръка, а после и Мак, който се изкачи по стълбата на борда.

— Хубава сутрин, а, задници такива — каза той и се свлече на палубата.

 

 

Джонас лежеше по корем, с приведена глава. Клаустрофобията му пречеше да диша. Лявото крило на безжизнения глайдер се бе закачило за мрежата и машината бе увиснала на нивото на окото. Джонас се вторачи в него с възхищение и ужас, докато то продължаваше да го гледа изцъклено.

Не вижда, каза си Джонас, но знае, че съм тук, долавя присъствието ми.

Опашката на мегалодона започна да се движи бавно и да тласка туловището напред. Появиха се хрилните отвори и бързо преминаха. След това голямата глава внезапно се раздвижи и откачи крилото от мрежата. Мегалодонът се събуди.

Глайдерът продължи да се издига. Джонас погледна надолу и видя как мегалодонът се втурва напред. Мрежата се заплете в перките му. Чудовището се разяри и се обърна няколко пъти, като още повече се оплете.

От тласъците на водата глайдерът отскочи. Джонас не можеше да го управлява и скоро мегалодонът излезе от полезрението му. След малко пак го видя — беше изцяло заплетен в мрежата.

Ще се задуши, каза си.

 

 

От множеството лодки, дошли за да посрещнат почетния гост на лагуната, бяха забелязали отделилата се луксозна яхта. Бяха видели спускащия се към нея хеликоптер, сблъсъка, потъването на машината след подводната експлозия. Сега всички се питаха дали тази експлозия не е убила съществото — бяха платили твърде много пари, за да го зърнат. Почти едновременно десетина от по-големите рибарски лодки добиха смелост и се приближиха до повредения „Кику“, за да заснемат чудовището живо или мъртво.

Девет хеликоптера с телевизионни екипи висяха над кораба и непрекъснато променяха местоположението си, за да намерят по-добър ракурс за снимки. Подводният взрив бе дал нов тласък на събитията — сега от репортерите се искаше да установят дали мегалодонът е жив, или мъртъв.

Дейвид Ейдашек беше в хеликоптера на новинарския екип на Девети канал и надничаше над рамото на оператора, за да разбере какво става. Белият отблясък на мегалодона се виждаше, но бе невъзможно да се определи дали съществото е живо. Пилотът го потупа по ръката и му направи знак да погледне на другата страна.

Към мегалодона се бе устремила цяла флотилия лодки.

 

 

От върха на муцуната до края на опашката кожата на мегалодона беше покрита с малки, подобни на зъби иглички, наречени „дермални дентикули“ или „кожни зъби“ Тези остри образувания, наподобяващи едра шкурка, бяха част от естествения арсенал на гигантската акула. Докато хищникът се мяташе в мрежата, дермалните дентикули постепенно разкъсаха въжетата й.

Докато проверяваше предпазителите на електрозахранването на глайдера, Джонас видя как мегалодонът се освободи от мрежата. Хищникът се обърна в неговата посока. Отчаян, Джонас още веднъж се опита да включи двигателя, но безуспешно. Чудовището се отправи към повърхността.

 

 

Бъд и Мак слязоха в машинното, Даниелсън и Хелър останаха на палубата. Когато бялата маса се появи, Франк се бе надвесил над кърмата и гледаше тъмната вода.

— Кучи си…

Задната част на яхтата експлодира. Във всички посоки се разлетяха трески и фибростъкло. Даниелсън и Хелър паднаха на накланящата се палуба и се затъркаляха към водата.

 

 

ДеМарко застана зад харпуна и го насочи към целта. Освободи предпазителя. Видя как мегалодонът плува на повърхността нагоре с блестящия си бял корем. В устата му се вливаше цяла река вода. ДеМарко се прицели и натисна спусъка.

Щрак.

— По дяволите! — Подводният взрив бе повредил харпуна. Целият екипаж бе излязъл на палубата и всички трескаво обличаха оранжеви спасителни жилетки. Корабният лекар преглеждаше Масао, който бе дошъл в съзнание. Тери и Паскуале бяха наблизо.

— Тери — каза лекарят, — черепът му е счупен. Трябва да го закараме в болница колкото е възможно по-бързо.

Тери чуваше боботенето на ятото хеликоптери, увиснали над кораба.

— Паскуале, опитай да се свържеш с някой от тези хеликоптери. Кажи, че имаме тежко ранен, който трябва да бъде закаран веднага в болница. Аз ще бъда отзад. — Тя излезе на палубата и тръгна към хангарите.

 

 

Дейвид Ейдашек я видя пръв. Тери махаше с ръце и сочеше площадката за кацане.

— Познавам това момиче — отбеляза той. — Това е дъщерята на Танака. Капитане, можеш ли да приземиш тази птица на палубата?

— Няма проблем.

— Чакайте малко — намеси се операторът, — продуцентът крещи в ушите ми, че иска близък план на мегалодона. Ако кацнем на кораба, ще закуси с топките ми.

— Слушай — отвърна Дейвид, — мегалодонът напада „Кику“…

— Още една причина да не кацаме там.

— Ей — обади се пилотът, — получавам сигнал за бедствие от кораба. Имат ранен, който трябва да бъде откаран в болница… пострадалият е Масао Танака… Изглежда, е сериозно.

— Кацай — нареди Ейдашек.

Операторът го изгледа намръщено.

— Върви по дяволите.

Ейдашек измъкна камерата от ръцете му и я приближи до отворената врата на пилота.

— Или кацаме, или ще дам това нещо на мегалодона. След минута машината беше на палубата на „Кику“.

 

 

Мегалодонът обикаляше като обезумял под кораба. Пробитият корпус излъчваше множество импулси, кои то дразнеха сетивата на акулата и я предизвикваха да нападне.

Джонас се бе облял в пот. Клаустрофобията го обземаше все повече и повече, докато се мъчеше да достигне кабелите на акумулатора в задната част на глайдера. Трябваше да работи при почти пълна тъмнина, пипнешком.

Неочаквано някакво течение тласна апарата и го завъртя обратно. Джонас видя нещо, което накара сърцето му да се свие — мегалодонът блъсна с муцуна корпуса на „Кику“.

 

 

От удара целия екипаж падна на колене. Някъде отдолу се разнесе писък и скърцане на раздран метал.

— По дяволите — изруга капитан Бар. — Това шибано чудовище ще потопи кораба ми! Качвайте се на спасителните лодки. Пилот, махни Масао от кораба. По-добре с кръвта му да не попадне във водата.

Пилотът на хеликоптера погледна Ейдашек и оператора.

— Един от двама ви, момчета, ще трябва да остане.

Операторът изгледа Ейдашек и се усмихна злобно.

— Надявам се, че можеш да плуваш, приятел.

Дейвид почувства, че стомахът му се свива от ужас, но слезе от хеликоптера, за да могат Тери и лекарят да качат Масао на борда. Остана на наклонената палуба, загледан в отдалечаващата се машина.

— В какво се набърка, Дейвид? — попита сам себе си гласно.

 

 

Ричард Даниелсън бе паднал до парапета на левия борд. Изправи се с мъка, сграбчи Хелър под мишниците и му помогна да стане.

— Потъваме.

— Сериозно ли говориш? — Хелър се огледа. — Къде са Харис и Мак?

— Може би са мъртви. Ако е така, имали са късмет.

— Надуваемата лодка. — Хелър я посочи с ръка. — Хайде.

„Магнат“ се пълнеше бързо с вода. Започна да се накланя и да се върти, което още повече затрудни спускането на голямата гумена лодка през борда. Най-накрая се справиха и Даниелсън погледна Хелър.

— Хайде.

Хелър се прехвърли през парапета, бившият му командир го последва. Даниелсън спусна във водата извънбордовия мотор, запали го и го форсира. С вдигнат високо нос лодката се плъзна по водата към брега и флотилията на зяпачите.

— Ричард, внимавай — извика Хелър. Вятърът свистеше в ушите му.

Даниелсън нямаше много място за маневриране, а скупчените лодки бяха твърде много, за да ги заобиколи. Намали скоростта, за да открие пролука между множеството корпуси.

Мегалодонът изскочи право нагоре. Отворената му уста не закачи гумената лодка, но гърбът му я издигна на пет метра във въздуха. Хелър и Даниелсън полетяха като парцалени кукли от двете страни на акулата.

Внезапната поява на мегалодона предизвика верижна реакция. Две приближаващи рибарски лодки свиха рязко и се блъснаха в съседните, като предизвикаха суматоха. Постепенно хаосът взе връх, защото всички изоставиха правилата на корабоплаването в името на личното оцеляване. Разнесоха се крясъци, капитаните се мъчеха да измъкнат корабите си, с което увеличаваха бъркотията.

Хеликоптерите се спуснаха над армадата и също допринесоха за пълния хаос.

Даниелсън се появи на повърхността и започна да плюе морска вода. Заплува към най-близката лодка — десетметрова моторница, многократно претоварена със седемнайсет души и куче. Стигна до нея, но не можеше да се вдигне достатъчно, за да изпълзи на борда. Хората горе не го видяха, а ревът на хеликоптерите заглушаваха виковете му. След малко забеляза стълбата и заплува към нея.

Огромната паст се появи без предупреждение и го дръпна надолу. Той успя да се вкопчи в стълбата. Почувства затопления от слънцето метал. Не искаше да го пусне. Краката му, откъснати до коленете, се измъкнаха от устата на чудовището. Кръвта му потече във водата, а витлата я превърнаха в розова пяна.

Сетивата на мегалодона изгубиха жертвата. Хищникът се потопи, за да се ориентира отново, защото миризмата на кръв го объркваше.

Даниелсън изкрещя, все още увиснал на стълбата. Сега хората на кърмата го чуха и го изтеглиха за китките. Сложиха го върху задницата от фибростъкло.

Мегалодонът се издигна, изви главата си странично, улови Даниелсън със зъби и подхвърли осакатеното му тяло нагоре. Улови го във въздуха, както куче хваща бисквита, преглътна го в дълбокото си гърло и изчезна под водата, преди вцепенените от страх хора от моторницата да успеят да се развикат.

Увиснали ниско над лодките, пилотите на хеликоптерите за първи път си дадоха сметка колко голям е всъщност мегалодонът и веднага издигнаха машините си на безопасна височина, почти едновременно.

Пилотите бяха толкова изплашени от чудовището, че пренебрегнаха опасността във въздуха. Два от хеликоптерите се издигнаха прекалено близо един до друг. Роторите им се удариха и предизвикаха истински апокалипсис. Разлетяха се парчета метал като снаряди, които чупеха роторите на съседните машини и караха пилотите да правят резки завои. Хеликоптерите започнаха да се блъскат два по два и огнените кълба засипаха океана с дъжд от метал, керосин и части от човешки тела.

Мегалодонът кръжеше на двайсет метра дълбочина, спускаше се към падащите отломки и се опитваше да отдели тези, които стават за храна.

Акулата бе раздразнена. Наистина изпитваше глад.