Стив Олтън
Мегалодон (17)

Плячката

Ди Джей Танака ускори глайдера си нагоре под ъгъл от деветдесет градуса. Не обръщаше внимание на непрестанните подканяния по радиото да се обади, предпочиташе да се съсредоточи върху конкретния си проблем. Кръвта пулсираше в слепоочията му, но ръцете му бяха спокойни. Знаеше, че залогът е голям, че играта е на живот или смърт. Пристрастеният към силни усещания младеж се усмихна.

Хвърли поглед назад. Бялото чудовище се отдалечи рязко от стената на каньона и полетя нагоре като балистична ракета. Ди Джей прецени, че има преднина от около петстотин метра. Студеният слой беше на километър над него. Нямаше да е лесно.

Глайдерът се скри в черната вода от кратерите. Ди Джей отново погледна назад. Мегалодонът не се виждаше. Провери температурата на водата. Падаше. Ще успея, каза си.

Отблясъкът от дясната страна на капсулата се появи за част от секундата пред очите на Ди Джей, след което гигантската челюст се впи странично в глайдера. Все едно че локомотив се вряза в лека кола. Ди Джей се опита да изкрещи, но хрущенето на корпуса го оглуши, черепът му се счупи и разкъса мозъка му.

Мегалодонът подуши топлата кръв с ноздрите си и сетивата му затрептяха от удоволствието. Стисна челюстта си още по-силно, но не можа да се добере до тялото на Ди Джей.

Впил зъби в глайдера, звярът се спусна към топлите течения в дълбините.

Джонас се свести сред пълен мрак. Тишината беше страховита. Почувства остра болка в крака си. Стъпалото му се бе заплело в нещо. Освободи го и се обърна. Топлата течност бе засъхнала в очите му. Избърса я. Даде си сметка, че е кръв, макар че в тъмнината не виждаше ръката си.

Колко време бе стоял така?

Беше изключил захранването и в капсулата бе ужасно горещо. Предположи, че глайдерът е легнал на дъното. Протегна ръка, за да напипа пулта за управление, но установи, че се е изплъзнал от коланите и се намира в задния край на капсулата. Пропълзя напред, напипа пулта и копчето за захранването. Включи го, но не се случи нищо. Глайдерът беше безжизнен.

Някъде горе видя нещо. Светъл отблясък в пластмасата. Бяло сияние. Джонас припълзя още напред и проточи врат, за да види по-добре.

Видя мегалодона, който бавно приближаваше към дъното. В устата му имаше нещо странно.

— О, боже! — изпъшка Джонас, когато разбра какво е това.

Глайдерът на Ди Джей беше между челюстите на чудовището, а хлабавото стоманено въже се бе омотало около туловището му.

Франк Хелър седеше замръзнал на стола си.

— Трябва да разберем какво става долу — каза той и посочи непоказващите нищо монитори.

Тери продължаваше да прави напразни опити да се свърже по радиото.

— Ди Джей? Ди Джей, чуваш ли ме?

ДеМарко говореше възбудено с капитан Бар по вътрешния телефон. Той и хората му бяха на кърмата, край огромната макара.

— Франк, Леон казва, че стоманеното въже се движи. Глайдерът на Ди Джей все още е закачен за него.

Хелър скочи на крака и посочи монитора, на който се виждаше лебедката на кърмата.

— Трябва да го изтеглим, докато е още жив — каза той. — Ако има проблеми със захранването, това е единственият му шанс.

— Ами Джонас? — попита Тери.

— Няма как да стигнем до него — отвърна ДеМарко. — Все пак имаме възможност да спасим брат ти.

Хелър се наведе напред и извика в микрофона:

— Леон, там ли си?

— Готови ли сме да го изтеглим? — прогърмя гласът на капитана.

— Тегли.

Джонас замръзна на мястото си, защото видя корема на мегалодона точно над главата си. Хищникът продължаваше да стиска със зъби останките на глайдера, без да обръща внимание на стоманеното въже, което се бе усукало около него.

Джонас се вгледа и долови някакво движение във водата. Въжето започваше да се изпъва. След секунда то се вряза в бялата кожа на огромната акула и притисна задната й перка.

Смазващата прегръдка на въжето причини страхотна болка на чудовището. В пристъп на ярост то започна да се мята, правейки напразни усилия да се освободи. Колкото повече се съпротивляваше обаче, толкова повече се затягаше въжето.

Джонас гледаше борбата на звяра, занемял от удивление. Тъй като гръдните му перки бяха обездвижени, не можеше да стабилизира тялото си във водата. Движенията му предизвикваха мощни вълни, които се блъскаха в стената на каньона, но не водеха до нищо — само изчерпваха силите му.

След няколко минути хищникът престана да се мята и гърчи и застана неподвижно. Единственият признак на живот беше движението на хрилете. Плененият мегалодон започна бавно да се изкачва нагоре, теглен от въжето на „Кику“.

Падината потрепери от предсмъртните мятания на мъжкия мегалодон.