Стив Олтън
Мегалодон (32)

Откриването

Точно по пладне, пред тълпа от шестстотин души, сред които и губернаторът на Калифорния, неколцина играчи от местния футболен отбор, един училищен духов оркестър и екипите на четири телевизионни мрежи; гигантският шлюз на лагуната „Ди Джей Танака“ се отвори и милиони кубически метри океанска вода нахлуха в най-големия изкуствен воден басейн на света.

Джонас стоеше до Тери Танака в долния край на трибуната и се възхищаваше на удивителната рожба на човешката изобретателност. С помощта на технологиите, разработени при строежите на големите язовири, екипът на Масао Танака беше построил изкуствено езеро, свързано с океана с канал, достатъчно широк, за да могат по него да минат стадо китове. Вътре бозайниците можеха да бъдат наблюдавани през големите прозорци в стените и през по-малки наблюдателни пунктове под дъното на съоръжението.

От трагедията в морето бяха минали близо две седмици. Бяха загинали двайсет и девет души от екипажа на „Наутилус“, както и четиринайсет от „Цунами“. В Пърл Харбър бе проведена траурна церемония в памет на мъртвите. Два дни след това капитан Ричард Даниелсън се оттегли от активна служба във Флота.

Брайс Макгавърн бе поставен на горещия стол. Кой е упълномощил Флота да преследва мегалодона? Защо за задачата е определил „Наутилус“, след като му е било известно, че подводницата е стара и негодна за тежки изпитания? Близките на загиналите бяха възмутени, Пентагонът бе наредил да започне вътрешно разследване. Мнозина бяха убедени, че Макгавърн ще е следващият морски офицер, който ще се пенсионира.

Франк Хелър на свой ред приличаше на разярен бик. След смъртта на майка му три години преди това брат му Денис беше единственият останал член от семейството му. Омразата на Франк към мегалодона заплашваше да добие маниакални мащаби и да излезе от контрол. Той заяви на Масао недвусмислено, че няма намерение да участва в каквито и да било безумни опити за залавяне на чудовището и че има свои собствени планове във връзка с белия дявол. След траурната церемония отлетя за Калифорния.

Благодарение на Дейвид Ейдашек плановете на института „Танака“ за залавянето на мегалодона се появиха на първа страница в „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“ само двайсет и четири часа след трагедията с „Наутилус“. След това преследването на звяра се превърна в медиен цирк. Директорите на Японския морски научно-технологичен център тайно потриваха ръце, доволни от шумотевицата, защото знаеха, че ще получат дял от приходите, които заловеният мегалодон несъмнено щеше да донесе. Строителите бяха работили денонощно, за да завършат лагуната навреме. Сега всички искаха да знаят само едно — кога ще се появи почетният гост.

Дванайсет дни, мислеше Джонас, а от женската няма и следа. Шест нощи последователно бяха летели с Мак над крайбрежните води на Хаваи, за да я открият. С помощта на предавателя успяха да установят, че се насочва на изток, а „Кику“ я следваше отблизо, но, така или иначе, може би заради болката акулата не се появяваше на повърхността. На седмия ден сигналът от предавателя се бе загубил.

В продължение на два дни „Кику“ и хеликоптерът обикаляха района, с надеждата да го уловят пак, но безуспешно. Най-накрая Джонас препоръча на Масао корабът да се върне в Монтърей, защото смяташе, че мегалодонът ще се отправи към Калифорния след мигриращите стада китове. Сега, седмица след това, все още нямаше следа от хищника. Къде се бе дянал?