Стив Олтън
Мегалодон (21)

„Магнат“

Меги лежеше на палубата на яхтата само по бикини. Слънцето галеше кожата й, лъскава от плажното масло.

Винаги си казвала, че тенът стои добре на телевизионния екран. Бъд се изправи над нея по бански. Лицето му се губеше в ярката светлина.

Меги засенчи очи и примижа.

— Това е за теб, скъпи — каза тя с усмивка. — Но не сега. — Обърна се по корем и се вгледа в портативния телевизор. — Сега можеш да ми донесеш още едно питие.

— Разбира се, Меги — каза той и погледът му се плъзна надолу по гърба й. — Всичко, което пожелаеш.

Бъд тръгна към каютата на „Магнат“, за да приготви водка с тоник.

След минута тя изкрещя името му. Бъд изтича на палубата. Меги бе седнала, притискаше кърпата към гърдите си и гледаше телевизора с отворена уста.

— Не мога да повярвам!

— Какво има? — попита Бъд и разтревожено отиде при нея. Главата на мегалодона, отворената, пълна със зъби уста, увиснала на крана на „Кику“, запълваше екрана.

… възможно е това да е гигантската праисторическа акула, известна под наименованието мегалодон, прародител на днешната голяма бяла акула. Изглежда, никой не е наясно как е оцелял този екземпляр, но професор Джонас Тейлър, който беше ранен при улавянето му, може би ще е в състояние да отговори на някои от въпросите. Професорът в момента се лекува в болницата на Военноморския флот на остров Гуам.

Днес в Китай започнаха преговори за…

Меги хукна към каютата.

— Къде отиваш! — извика след нея Бъд.

— Трябва да се обадя в офиса.

Меги нахълта в капитанския мостик, докато се увиваше в кърпата.

— Телефон! — извика тя. Капитанът й го посочи, като си позволи да задържи поглед върху гърба й няколко секунди повече.

Меги набра нервно номера. Секретарката й каза, че Дейвид Ейдашек се е опитвал да се свърже с нея цяла сутрин. Тя записа номера, даде поръчка и след няколко минути я свързаха с остров Гуам.

— Ейдашек.

— Дейвид, какво става, по дяволите?

— Меги! Цяла сутрин се опитвам да те открия! Къде си?

— Няма значение. Какво става там? Откъде се взе тази акула? Къде е Джонас? Успя ли някой да говори с него?

— Ей, чакай малко. Джонас е във военна болница на острова и пред стаята му има охрана, така че никой не може да припари. Акулата е съвсем истинска. Изглежда, си се заблуждавала за мъжа си.

Меги се почувства зле.

— Меги, чуваш ли ме?

— По дяволите! Това можеше да е репортажът на десетилетието! Джонас е сред главните участници, а аз пропуснах всичко!

— Така е, но Джонас е твой съпруг, нали? Може би ще ти разкаже за другата акула.

— Каква друга акула? — сепна се Меги.

— Тази, която са хванали и която е убила сина на Танака, е била почти изядена от друга. Всички говорят за това, но хората на Танака отричат. Може би Джонас ще се съгласи да говори с теб.

Меги се замисли.

— Добре, добре, ще дойда в Гуам, но дотогава не искам да изпускаш нищо. Опитай се да разбереш какво смятат да направят властите, за да открият другата акула.

— Меги, те дори не са наясно дали е изплувала на повърхността. Хората от „Кику“ се кълнат, че не са я виждали и че не би могла да изплува.

— Нрави каквото ти казвам. Ако ми намериш някаква вътрешна информация от надежден източник, ще получиш хилядарка допълнително. Ще ти се обадя веднага щом кацна в Гуам.

— Ти си шефът.

Меги затвори. Бъд бе застанал зад нея.

— Какво става, Мег?

— Бъд, трябва да ми помогнеш. Познаваш ли някого на остров Гуам?