Стив Олтън
Мегалодон (25)

Срещата

Тери Танака влезе във военната болница и погледна часовника си. Беше осем и четирийсет сутринта. Оставаха й точно двайсет минути, за да отведе Джонас до кабинета на командващия Макгавърн, при положение че Джонас бе в състояние да пътува. Мина по пустия коридор и се учуди защо военният полицай не е на мястото си. Завари вратата на Джонас открехната.

Вътре една жена със светлоруса коса тършуваше из чекмеджетата на нощното шкафче.

— Мога ли да ви помогна? — попита Тери.

Меги се стресна и едва не изпусна дрехите, които държеше.

— Да, можете — каза тя. — Най-напред къде е скапаният ми съпруг?

— Вашият съп… Вие сте Меги?

Меги присви очи.

— Аз съм мисис Тейлър. А коя, по дяволите, сте вие?

— Тери Танака.

Меги я измери с поглед.

— Охо…

— Аз съм му приятелка. Отбих се, за да закарам доктор Тейлър до военноморската база.

Физиономията на Меги изведнъж се промени.

— Военноморската база!? Какво искат военните от Джонас?

— Има среща с командващия Макгавърн, за да говорят за мегало… — Тери се поколеба, защото реши, че може би е казала твърде много.

Меги се усмихна. Очите й бяха пълни със злоба.

— Е, изглежда, че е твърде късно. Няма го. Когато го видите… — Тя мина бързо покрай Тери. — Кажете му, че жена му иска да поговори с него… ако не е прекалено зает.

Меги се отдалечи по коридора с чаткащи токчета. Тери се обърна към леглото и се вторачи в завивките. Само това й оставаше.

 

 

Тери пристигна във военноморската база в девет и пет. Съобщиха й, че срещата ще се състои в склад „Д“, в другия й край. Когато стигна, срещата вече беше започнала.

В склад „Д“ имаше хладилно помещение за съхраняване на труповете на умрели войници, преди да бъдат изпратени в родината им. Под три подвижни хирургически лампи бяха сложени останките на мегалодона. Когато Тери влезе в хладилника, един военен полицай й подаде бяла престилка.

До трупа беше сложена голяма маса. Хелър, ДеМарко и командващият базата Брайс Макгавърн седяха от едната й страна. Тери не познаваше двамата мъже срещу тях — и двамата японци — които разглеждаха зъбите на акулата.

— Къде е Тейлър? — пролая Франк Хелър.

— Не знам. Напуснал е болницата.

— Както се очакваше.

ДеМарко дръпна един стол и я покани да седне.

— Тери — каза той, — мисля, че познаваш шефа на базата Макгавърн.

— Мис Танака, всички ние съжаляваме за случилото се е брат ви. Това е мистър Андре Дюпон от дружеството „Кусто“, а онези там до трупа са доктор Цукамото и доктор Симиду от Японския морски научно-технологичен център. — Тери се ръкува с Дюпон. — Този господин е Дейвид Ейдашек. Поканен е да отразява събитията от името на местните власти.

Тери навъсено стисна ръката на репортера с рошавите вежди.

— Виждала съм ви някъде, мистър Ейдашек — отбеляза тя. — Къде?

Дейвид се усмихна.

— Не зная, мис Танака. Прекарвам доста време на Хавайските острови, може би…

— Не, не е на Хаваи — прекъсна го тя, без да сваля поглед от него.

— Е, колеги… мис Танака — заговори Макгавърн, — моля, седнете. Бих желал да започнем. Военноморският флот на САЩ ме натовари със задачата да разследвам инцидента в Марианската падина. Моите правила са прости — аз ще задавам въпроси, а вие ще ми отговаряте. Най-напред — той посочи трупа — някой ще ми обясни ли какво е това нещо?

Доктор Симиду, по-младият от двамата японци, заговори първи:

— Японският морски научно-технологичен център изследва зъбите на това същество и ги сравни със зъбите на Carcharodon carcharius, голямата бяла акула, и нейния изчезнал предшественик Carcharodon megalodon. Наличието на бразда над корена говори недвусмислено, че става дума за мегалодон. Фактът, че е бил открит в Марианската падина в наши дни, е, меко казано, удивителен.

— Не и за нас, доктор Симиду — обади се Андре Дюпон. — Измирането на мегалодоните винаги е било загадка, но през 1873 година „Челинджър I“ откри в Марианската падина вкаменял зъб от мегалодон, който е само на десет хиляди години, и това ясно говори, че не е изключено няколко екземпляра да са оцелели.

— Ние от Флота искаме да знаем дали има още живи такива същества и дали някое от тях не е успяло да излезе на повърхността — каза Макгавърн. — Доктор Хелър?

Всички се обърнаха към Франк Хелър.

— Съществото, което виждате тук, е убило един от нашите пилоти в дълбоководния му апарат. След това се е заплело във въжето на кораба ни и е било нападнато от друг мегалодон. Тези същества са били принудени да живеят бог знае колко милиона години в топлите пластове вода непосредствено до дъното, без да могат да преминат през шестте мили ледена вода над тях. Причината да видим този екземпляр с очите си е, че той случайно се е заплел във въжето. А ние го изтеглихме на повърхността.

— Значи съществува най-малко още един екземпляр, но той не може да се отдалечи от дъното на падината, така ли е?

— Да.

— Грешиш, Франк. — Влезе Джонас Тейлър, с бяла престилка в едната ръка и вестник в другата. Веднага след него се появи Масао Танака.

— Тейлър, какво, по дяволите, смяташ, че…

— Франк — прекъсна го Масао, — седни и чуй какво ще ти каже Джонас.

Тери стана и отиде да посрещне баща си. Той я прегърна силно за момент, после седна до нея, без да пуска ръката й.

Джонас се приближи до масата.

— Снощи наех местен рибар, за да ме заведе до един мъртъв кит, който преди това е бил видян в морето. Исках да го огледам, за да проверя дали е възможно да го е убил мегалодонът. Докато бяхме на мястото, на повърхността изплуваха останките на деветметрова орка. На корема й имаше отхапана ивица, явно от акула, с ширина около три метра.

— Това не доказва нищо — обади се Хелър.

— Има и още. Това е сутрешният вестник. Жителите на остров Уейк съобщават, че край северните брегове на острова им цяла нощ са изплували мъртви китове. Вторият мегалодон не само е успял да се изкачи на повърхността, но вече се е приспособил към живота в по-плитки води.

— Нелепица! — изсумтя Хелър.

— Доктор Хелър, моля, седнете — нареди Макгавърн. — Професор Тейлър, тъй като вие сте нещо като експерт по тези същества и сте били на мястото на събитието, може би ще успеете да ни обясните как вторият мегалодон е успял да излезе на повърхността. Доктор Хелър смята, че тези същества са затворени като в клетка под десеткилометров слой ледена вода.

— Бяха. Аз обаче видях с очите си какво стана, когато вторият мегалодон се нахвърли на първия. Раненият кървеше обилно, докато другият изяждаше вътрешностите му и се изкачваше нагоре, обвит в гъст облак топла кръв. Както обясних вчера на Тери, ако мегалодоните са устроени като братовчедите си, големите бели акули, температурата на кръвта им е с около дванайсет градуса по-висока от тази на околната вода. Следователно, ако е живял в Марианската падина, температурата на тялото му трябва да е била около четирийсет градуса. Въжето от кораба е изтеглило мъжкия мегалодон до самата повърхност, а женската го е последвала до топлите пластове, защитена от топлата му кръв.

— Женска? — Андре Дюпон доби объркан вид. — Как разбрахте, че вторият мегалодон е бил женски?

— Видях го с очите си. Когато бях долу, мина над глайдера ми. Беше доста по-голям от другия.

Макгавърн не хареса това, което чу.

— Какво още можете да ни кажете за този… женски мегалодон, професоре?

— Ами… напълно бял, луминесциращ. Това е характерно за дълбоководните обитатели, защото живеят при пълна тъмнина. Очите на женската вероятно са много чувствителни към светлината. Това е причината да не излиза на повърхността денем. — Обърна се към Тери и добави: — Заради това никой на борда на „Кику“ не я е видял. Останала е достатъчно дълбоко, за да избегне светлината. Освен това сега, когато се е приспособила към живот в по-плитки води, според мен ще стане много агресивна.

— Защо смятате така? — попита доктор Цукамото.

— В дълбоките води на Марианската падина има малко кислород. Колкото повече кислород има във водата, толкова по-интензивно ще функционира организмът на мегалодона. Сега той ще е в състояние да поема и изразходва повече енергия. За да задоволи потребностите си, ще консумира по-големи количества храна. Не е необходимо да ви казвам, че такава има в изобилие.

Лицето на Макгавърн потъмня.

— Ще пострадат популациите покрай бреговете.

— Не, мегалодонът е твърде голям и избягва плитчините. В началото нападаше само дребни акули, сега започна да напада и китове. Опасявам се, че самото му присъствие би могло да обърка миграционните навици на китовете.

— Как така?

— Имайте предвид, че мегалодонът е най-големият хищник на всички времена, най-свирепият убиец в историята на планетата ни. Когато развие слабост към топлокръвните китове, ще започне да ги убива безразборно. Днешните китове никога не са срещали подобно същество. Тази женска е агресивна и по-голяма от повечето от тях. Самото й присъствие може да предизвика… паника. Дори и най-малката промяна в миграционните навици на китовете, които в момента идват на юг откъм Берингово море, може да доведе до екологична катастрофа. Например ако китовите популации, които в момента населяват полите около Хаваи, се преместят в японските крайбрежни води, за да избегнат мегалодона, цялата хранителна система в района може да бъде застрашена. Присъствието на няколко хиляди кита може да доведе до дисбаланс сред видовете, които се хранят със същата храна. Конкуренцията сред морските обитатели за планктон, скариди и рачета рязко ще снижи популациите на другите видове риби. Недостатъчните запаси храна ще променят размножителното поведение и в продължение на много години риболовът по тези места няма да е същият.

Доктор Симиду и доктор Цукамото зашушукаха помежду си на японски. Хелър, Ейдашек и Дюпон започнаха да задават въпроси на Джонас едновременно.

— Господа, господа! — Макгавърн се изправи, за да въведе ред. — Както вече казах, въпросите ще задавам аз. Професор Тейлър, искам да съм сигурен, че съм разбрал правилно. Да обобщим. Вие сте убеден, че става дума за агресивен вид много голяма бяла акула, чието присъствие би могло да се отрази на риболовната промишленост на някоя от морските държави в района, така ли е?

— Да.

Хелър стана.

— Масао, аз си тръгвам. Изслушах предостатъчно безсмислици. Китове в паника? Командире, не желая да ви обиждам, но се каните да приемете съвет от човек, чиято непремерена реакция преди седем години отне живота на двама души от Флота. Да вървим, ДеМарко. Можеш да ме върнеш на кораба.

ДеМарко стана, извини се и тръгна след Хелър. Джонас седна, стъписан от чутото, а Дейвид Ейдашек започна да пише трескаво в бележника си. Докато двамата излизаха, Масао се наведе към дъщеря си и прошепна нещо в ухото й. Тери кимна, целуна баща си по бузата и последва мъжете.

— Макгавърн — каза Джонас, след като се прокашля, — искам да ви уверя, че…

— Професор Тейлър, уверенията ви не са ми нужни. Искам да чуя варианти. Какво според вас трябва да предприеме Американският флот в този случай?