Стив Олтън
Мегалодон (19)

Спасение

Джонас съзнаваше, че ако не действа бързо, скоро ще се задуши. При удара крилата на глайдера се бяха смачкали, двигателят не работеше. Нямаше как да се издигне с повредения апарат. Трябваше да намери лоста и да освободи спасителната капсула.

Джонас беше плувнал в пот. Отново се почувства замаян. Не знаеше дали това се дължи на загубата на кръв или на липсата на достатъчно кислород. Клаустрофобията и страхът отново изопнаха нервите му. Заопипва пода под корема си и намери капака на малкия багажник. Надигна се и извади оттам резервна бутилка кислород. Отвори крана и пусна в капсулата спасителната струя въздух.

След това пристегна тялото си в коланите, напипа капака, под който бе скрит лостът за освобождаване на спасителната капсула, и се приготви.

Дръпна лоста. Ярка експлозия раздра тъмнината зад него и капсулата полетя нагоре, към повърхността. Имаше два къси стабилизатора, но продължаваше да се върти от първоначалния тласък.

Постепенно скоростта намаля и Джонас започна да се изкачва плавно. Прозрачната капсула се издигаше доста бързо, но въпреки това щяха да минат няколко часа, прели да достигне повърхността. Трябваше да издържи студа. Дрехите му бяха подгизнали от пот, а температурата падаше стремително.

На зелената повърхност на океана се появиха мехурчета розова пяна. След това се показа огромната бяла глава на мъжкия мегалодон. Стоманеното въже все още поддържаше останките от трупа около дългия гръбначен стълб. Накрая висеше опашката. Екипажът на „Кику“ наблюдаваше смаян как останките на наръфаното чудовище се издигнаха над водата и бяха спуснати на палубата. Оплетен във въжето, от устата му стърчеше смачканият глайдер на Ди Джей.

Тери се свлече на колене и се вторачи обезумяла в непонятната трагедия пред очите й.

След двучасово изкачване в капсулата Джонас беше почти в безсъзнание от студа и загубата на кръв. Не усещаше ръцете и краката си. Все още не виждаше нищо в тъмната вода, но знаеше, че ако издържи, светлината ще се появи скоро.

Франк Хелър свали бинокъла си и огледа водната повърхност с невъоръжени очи. От мостика се виждаха и трите спасителни лодки, които претърсваха околността на кораба.

До него край парапета стоеше ДеМарко.

— Военните хеликоптери трябва да дойдат скоро — каза той.

— Твърде късно е. Ако не се появи до десетина минути… — Хелър не довърши изречението. И двамата знаеха много добре, че ако Джонас не е бил убит от мегалодона, ще умре от студа.

Хелър погледна за стотен път огромната глава и останките от чудовището на палубата. Няколко учени от екипажа го изследваха. Един от тях правеше снимки.

— Ако това нещо е убило Ди Джей — заговори Хелър, — какво, по дяволите, е убило самото него?

ДеМарко се вторачи в окървавената глава.

— Не знам — отговори той. — Със сигурност обаче не е било подводно срутване.

Тери седеше на кърмата на една от лодките, която се клатеше върху вълните. Взираше се във водата, за да открие капсулата на другия глайдер. Нямаше време за скръб, докато не я намереха. Искаше да открие Джонас, докато все още не е станало късно.

— Ще направя завой назад — каза Леон Бар, който управляваше лодката.

— Чакай! — извика Тери, защото бе зърнала нещо във вълните. — Ето там.

Малкият винилов флаг едва се виждаше над повърхността. Леон приближи лодката. През прозрачната повърхност на капсулата видяха тялото на Джонас.

— Жив ли е? — попита Леон и се наведе през борда.

— Да — отвърна Тери с облекчение. — Жив е.