Силвия Кристъл
Довереникът (3)

3

Изглежда съм спал добре. Не сънувах кошмари, не обикалях каютата като луд, дори не ставах да пия вода или да стоя под ледената струя на душа. Часовникът сочеше десет. Сигурно в ресторанта всичко вече е ометено. Но можех да хапна някоя кифла с мармалад на бара.

Слънцето напираше да нахлуе през пролуката на пердето. Скочих и дръпнах завесата, за да му помогна да се настани сред неразборията наоколо. Взех душ, навлякох бермуди и хавайска риза и се измъкнах на бегом. Имах намерение да си купя вестник и да се излегна блажено в някой шезлонг край басейна. Бях установил, че безделието понякога е също толкова полезно, колкото и скапването от работа.

На опашката в бара ме очакваше изненада. Приятна, при това. Първата за деня. А и единствената от много време насам.

Красавицата с русата коса тъкмо поръчваше портокалов сок и като че ли беше сама. Хвърлих бърз поглед наоколо, за да се уверя, че ревнивият й придружител не се спотайва в ъгъла. След това извърших нещо толкова дръзко, каквото не съм правил сигурно от младежките си години. Приближих и попитах бодро:

— Добре ли спахте?

За мое огромно удоволствие загадъчното създание не ми каза да си гледам работата. Усмихна се с прелестните си розови устни и отвърна възторжено:

— Прекрасно! А вие?

Тази проява на внимание ме трогна до такава степен, че не знаех какво да отговоря. Можех да бъда пределно откровен и да заявя: „Спал съм като заклан“. Но с това признание рискувах разговорът да приключи изневиделица и да не бъде подновен до края на пътуването. Затова предпочетох да не съм пределно искрен.

— На този кораб витае магия… Дори сънищата тук са красиви.

Създанието пред мен продължи да се усмихва, което значи, че не съм изръсил някоя върховна глупост. През последните шест години не съм разговарял с друга жена, освен със собствената си съпруга и с продавачките в супермаркета, когато си купувах бекон или пушена риба. Така че със сигурност бях много бос там, където нагазвах. Явно и хубавицата с портокаловия сок разбра, че не съм изпечен сваляч, защото не ме посъветва да се разкарам.

— Искате ли да се разходим до палубата? — попитах небрежно.

Красавицата се смути, погледна встрани, сякаш преценяваше дали предложението не е твърде неприлично, после явно затърси подходящи думи, с които да ме прати по дяволите.

— Очаквам всеки момент да се появи съпругът ми — изрече объркано тя. Това предупреждение трябваше да прозвучи като заплаха. Но след всичко, което ми се случи напоследък, никакъв съпруг не беше в състояние да ме стресне.

— Ще го чакаме отвън. Или предпочитате да не ви намира в компанията ми?

— О, моля ви, какво говорите! — запротестира хубавицата, като че ли за мъжа й щеше да е върховно удоволствие да я зърне как си гука с мен. — Ник не ревнува…

Питах се, възможно ли е всички жени да тънат в такава заблуда относно истинската същност на половинките си. Взех двете чаши, моята и тази на новата ми познайница, и закрачих смело към палубата. Когато излязох навън, осъзнах колко неземно красива е жената до мен. Светлорусите й къдрици се спускаха небрежно върху раменете, кожата й бе удивително бяла, а очите й имаха цвят на изумруд с точици от старо злато.

Сигурно съм стоял с отворена уста, защото приказното създание се засмя и пое чашата от ръката ми. Облегна се на перилата и погледът й се плъзна върху искрящата повърхност на водата. Точно в този миг се случи нещо, от което отдавна се страхувах. Зад гърба ми долетя леко пискливият глас на мисис Резловска. И докато се напрягах да разбера дали старицата говори на мен или на някоя друга своя жертва, милата Елионор вече потупваше рамото ми.

— Ето къде си бил, момчето ми! Бях започнала да се притеснявам. Вчера едва успях да те събудя. Какви ли не мисли минаха през главата ми, когато не те видях на вечеря…

Докато се чудех дали да скастря бабето да си държи езика зад зъбите или да продължа да се усмихвам глуповато, зърнах Ник, който се оглеждаше неспокойно.

— А, ето го и Ник — обяви възторжено мисис Елионор и замаха енергично с явното намерение да привлече вниманието на новодошлия.

— Амели, щастлива сте, че имате до себе си мъж като Ник. Внимавайте само да не ви го открадна! — размаха закачливо съсухрения си показалец старицата. Мисис Резловска така се развесели от собствената си шегичка, че в очите й бликнаха сълзи.

Ник приближи и целуна свойски жена си по бузата. С други думи: Тук пипам аз, ти стой далече! Странно, но в този миг бях искрено благодарен на мисис Елионор, че се намира на тази палуба и се весели от сърце в нашата компания. Не исках да си представям как щяха да се развият нещата, ако Ник беше цъфнал няколко минути по-рано, докато зяпах в захлас жена му. Нямаше вид на бияч, но знае ли човек? Честно казано, не ми се искаше да се разхождам из Венеция със синини по лицето.

Извиних се, че имам спешна работа и затърсих свободно място сред шезлонгите край басейна. Неколцина баровци бяха окупирали пространството около водата, така че не ми оставаше друго, освен да се отпусна в изкривен пластмасов стол и с вдигнати на перилата крака да съзерцавам сутрешната дрямка на морето.

Съществуват безброй начини човек да се добере до Венеция, но този, който бях избрал, със сигурност е най-изтощителният. Три денонощия на борда на „Грейт Фери“ са истинско изпитание за човек, който пътува сам, не сваля мадамите в бара и мисълта му е заета единствено с дяволския кръг от въпроси, на които така и не може да даде задоволителен отговор.

Въпреки вълшебната гледка, чувствах, че се отегчавам до смърт. Но нито можех да скоча в морето и да доплувам до брега, нито разполагах със собствен джет, който да ме отведе обратно вкъщи. А и какво ме очаква там? Спуснати завеси, разхвърлени по пода дрехи, купища немити чинии, блудкави филми и евтина бира. Не, тук със сигурност е по-добре. Някоя добра душа ще ти се усмихне, някой заблуден пътник ще те попита къде е залата за боулинг, друг ще те настъпи и ще ти се извини, някое стогодишно бабе може дори да се притесни, че стоиш заключен с часове в каютата. От вчера бях разговарял с трима души. Ако се брои и онова противно създание на рецепцията, стават четирима. Това не е чак толкова зле за човек, който от пет месеца говори единствено със себе си…