Трейна Симънс
Отдаване в Монтана (27)

Глава двадесет и седма

Джесика отстъпи назад, вдигнала ръце пред себе си.

— Сторм. Чуй ме! Забравих, че още не знаеш. Наистина забравих. Толкова много неща се случиха…

Той се засмя внезапно, седна отново на стъпалата и протегна към нея ръце.

— Да — заяви тържествено той и тя се втренчи озадачено в него. — Да, ще се оженя за тебе — Джесика продължи да го гледа неразбиращо. — Не знам какво още криеш от мен, но никога не съм бил по-близо до смъртта от тази нощ и те видях да рискуваш собствения си живот, за да ме спасиш… Ела тук!

Тя колебливо се приближи до него и Сторм бързо се наведе напред, хвана я за ръцете и я придърпа отново на скута си. Обгърна я с ръце така, че да не може да избяга.

„Като че ли искам да бягам някъде“ — помисли си Джесика. Сгуши се удобно на скута му, отпусна глава на гърдите му и въздъхна доволно.

— Ще те накарам да си платиш за това, Сторм. Не ми се случва всеки ден да се унижавам и да моля мъж да се ожени за мен!

Той се засмя и я целуна по носа.

— По-добре никога не го прави отново, хубаво момиче. Отсега нататък ти си само моя. И каквото и да ни поднася бъдещето, ще го посрещаме заедно… Чакай, как се измъкна от Дейвид? Трябваше да убия този негодник!

— Съвсем забравих! Трябва веднага да изпратим някого в Лейзи Би! Не съм сигурна дали Мод ще сдържи обещанието си — тя вече пусна кръв на Дейвид с брадвичката си! А и не съм напълно уверена, че тя самата е добре…

— Мод? Старата Мод? Брадвичка? Джесика…

Изненадан, Сторм отслаби прегръдката си, тя бързо скочи на крака и го задърпа за ръка.

— Побързай! Кого ще изпратим?

Вниманието им бе привлечено от тропот на конски копита — по улицата се носеше самотен ездач.

— Елайъс — съобщи ненужно Сторм. Джесика също бе разпознала конника.

— Виждам, че съм пропуснал цялото представление — въздъхна уморено Елайъс, когато спря до тях. — Какво стана?

Сторм задържа юздите на коня, докато той скочи на земята, и му разказа случилото се с няколко кратки изречения.

„Твърде малко и твърде кратки изречения — помисли си младата жена. — Как е възможно ужасът от преживяното и радостта от спасението да бъдат събрани само в няколко сухи изречения?“

— Трябва да изпратим някого да докара Дейвид от Лейзи Би, Елайъс — обади се тя накрая. — Или може би ще се наложи ние да отидем.

— Няма да се наложи, Джесика — отговори той. — В града има няколко мъже, на които можем да се доверим. Ще ги изпратя в Лейзи Би. Но за каква жена с брадвичка говориш?

— Предупреди мъжете да внимават — разсмя се весело Джесика. — Мод се упражнява с тази брадвичка върху кокошките и я владее до съвършенство.

Елайъс поклати глава и тръгна към кръчмите.

— Ей, чакайте за минутка — спря се и ги погледна. — Всички мъже вероятно вече са пияни… По-добре ще бъде да не рискуваме отново да се повтори опитът за линчуване от тази вечер. Ще се обадя първо на Айдалий. Какво ще кажеш да изпратим група жени до Лейзи Би, Сторм? Няколко жени ще имат по-голям шанс да се разберат с онази майсторка на брадвата.

— Страхотна идея! — съгласи се Сторм.

* * *

На следващата сутрин Джесика се прозяваше уморено, изправена между Нед и Сторм на гарата. Почти не бяха мигнали, цяла нощ бяха говорили в къщата на Айдалий…

Когато видя, че Нед не е ударен лошо, както си бе въобразила, Джесика настоя пред Сторм той да му разкаже за направените разкрития около живота му и този на Пийт. В края на краищата, заяви тя на Сторм, само благодарение на подозренията на възрастния човек бе изяснена тайната около раждането му и истинските му родители.

Нед твърдо отказваше да разговаря с нахакания фукльо, както той се изрази, докато Джесика не му обясни отношенията си със Сторм. Сега се усмихна, когато си спомни доволството в погледа на Нед, след като си призна своята собствена роля в недоразумението с любимия си. „Винаги си имала слабост към бездомните, беззащитните, несправедливо оскърбените, нали, Джесика?“ — бе казал той с въздишка. И тя знаеше, че няма предвид само Прудънс…

Но Сторм нямаше да бъде повече бездомник или преследван. Той ще й стане съпруг още преди денят да склопи уморени очи!… Къщата на Айдалий бръмчеше като разбунен кошер още от ранна утрин: жените подготвяха двете сватби, определени за следобеда.

Джесика поклати глава и отново се усмихна. Припомни си отговора на Саси, когато я бе запитала как, за бога, ще накарат неженения свещеник в града да извърши сватбена церемония в публичен дом. „Айдалий ще ни прехвърли този дом на всички нас по равно, когато тръгне с господин Елайъс за Нови Орлеан. Ако този свещеник иска да идва тук, докато си намери съпруга, ще извърши церемонията.“

Джесика се закикоти тихичко и Сторм я погледна, леко смръщен.

— Защо се смееш?

— Спомних си лицата ви с Елайъс рано тази сутрин, когато жените се върнаха от Лейзи Би с Дейвид Бейкър. И двамата бяхте уплашени до смърт. Изглежда, не бяхте сигурни дали няма ви хвърлят в затвора, ако не се съгласите сватбите да станат още днес. Никога не съм виждала двама мъже, толкова изплашени от няколко беззащитни жени.

— Беззащитни? Видя ли Мод, когато Айди поиска да чуе нейната версия за спасяването ти? — той демонстративно потрепери от ужас. — Бррр! Виждах ясно онази брадвичка в ръката й… Все още не мога да повярвам, че я покани на сватбата.

— Е, време е да повярваш: поканих я. Айдалий си има Прудънс и аз исках да си имам някого до мен, когато се женя… Мати не може да бъде тук, за да си заеме мястото на сватбата ми…

— Не бъди чак толкова сигурна в това, Джес — подхвърли Нед с тайнствена усмивка и закима към идващия влак.

Остра свирка проряза въздуха и погълна въпросите й. Влакът изскърца силно и спря пред тях. Джесика отново задърпа Нед за ръкава, но не можа да привлече вниманието му. Когато забеляза погледите, които той и Сторм си размениха, ядосано тупна с крак.

— Мъже! — измърмори тя гневно.

Ядът й се смени от радост, щом видя кондукторът да придържа дребна, закръглена жена, която слизаше по стъпалата. Джесика се спусна напред, но се спря и погледна Нед.

— Първо ти — каза тя. — Кажи й, че чакам да я поздравя.

Той кимна, изплю тютюна от устата си и забърза към Мати.

— Оооо — възкликна младата жена, когато след Мати слезе висок възрастен мъж и застана спокойно настрана, докато Нед прегърне съпругата си.

— Този трябва да е Фредерик — подхвърли Сторм и я погледна с потръпващи в усмивка устни. Хвана я през кръста и я притегли към себе си, без да обръща внимание на смущението й. — Няма да е зле да те държа близо до себе си, докато мине сватбата. И няма да ти разреша още да се колебаеш. Нямах възможност да навия грамофона в пещерата, за да ти покажа, че и аз мога да танцувам добре!

Но Джесика изведнъж се обърна и го погледна с дяволита усмивка.

— Ето как правиш онзи номер, нали? Вече разбрах, че вероятно постигаш онази призрачна фигура на индиански вожд с помощта на нарисувана картина и празните ти дрехи от еленова кожа, зад които поставяш запален фенер. А в Уайоминг имам приятел с грамофон и много плочи. На тях има записана музика, но освен музика върху плочите може да се запишат и разни звуци, нали? Например изстрели и грохот на копита…

— Няма да е лошо да си купиш грамофон с твоя дял от златната жила, който ти даде Прудънс, и сама да провериш — засмя се Сторм.

Тя се нацупи сърдито, но в този момент от влака слезе още един човек и очите й се разшириха — когато пристъпи към тях, на гърдите му проблесна сребърна значка.

— С-сторм! — зашепна Джесика — Този сигурно е съдия-изпълнителят. А той още не знае…

— Добро утро — каза високият мъж, когато се спря до тях. — Вие трябва да сте синът на стария Пийт Ръсел. Срещал съм Пийт на няколко пъти през живота си и ми бе достатъчен само един поглед, за да разбера, че сте му син. Но вероятно ще се наложи да покажете петното си по рождение на онова юридическо лице, иначе няма да ви предаде наследството. Много подозрителни хора са тези адвокати.

Сторм прие ръката му с озадачен израз на лицето.

— Съдия-изпълнител Дженингз — представи се мъжът. — Радвам се, че пътуването ми няма да бъде напразно. Разбрах, че всичките ми затворници са вече арестувани, така ли е?

— Няма ли да ме прегърнеш?

Джесика се хвърли в ръцете на Мати и двете се притиснаха една към друга за миг. После възрастната жена я огледа внимателно от главата до петите.

— Тръгна и порасна без мене, а, Джес? — кимна доволно тя. — Крайно време беше.

— О, Мати, вече бях порасла, когато напуснах Уайоминг.

— Не напълно, скъпа моя. Момичето става истинска жена и пораства напълно едва тогава, когато си намери мъж, когото да обича и който да я обича. Знаех си, че ще го намериш някой ден… А сега ме запознай с мъжа, който превърна моето малко момиче в жена.

Когато Джесика й представи Сторм, Мати го огледа със същото внимание, с което бе огледала и нея преди малко, и той усети, че неволно затаява дъх. Господи, какво, за бога, им стана на всички жени само за една нощ? До вчера си въобразяваше, че живее в типично мъжки свят, а днес се пита дали има останала някъде жена, която да се нуждае от мъжка закрила…

Въздъхна с облекчение, когато старата жена кимна одобрително и го целуна по бузата.

— Нед ми каза, че днес ще има сватба. Внимавай само да не закъснееш, ясно ли е?

— Да, мадам — обеща стреснато Сторм.

Мати енергично хвана съпруга си под ръка и го поведе заедно със съдия-изпълнителя извън гарата под смаяния поглед на младия мъж и тихия смях на Джесика.

— И аз съм се чувствал понякога така, синко — обади се глас зад тях. Двамата се обърнаха към Фредерик.

— Ще говорим по-късно — каза той, след като се представи на Сторм. — Трябва да се подготвят някои документи във връзка със златната жила, открита от баща ви. Собственик сте и на половината от ранчото в Уайоминг. Пийт и Фостър го притежаваха заедно, но според завещанията им то оставаше изцяло на Джесика, в случай че не бъдете открит. Предполагам имате петно по рождение с форма на сърце на бедрото си?

— Да, има — развълнувано възкликна Джесика. Но когато Фредерик я погледна развеселен, наведе бързо глава, за да скрие червенината, пропълзяла по бузите й.

Двамата мъже се разсмяха гръмогласно, но само за секунда. Смехът им бързо замря, когато Джесика ги изгледа сърдито. Сторм я притегли в ръцете си и очите й незабавно смекчиха израза си.

— Това сега няма значение, скъпа — каза той. — И без това ранчото ще бъде наше, когато се оженим — погледна Фредерик. — Но златната жила принадлежи на Прудънс Джаксън. Тя е в земята на брат й.

— Това няма никакво значение — заяви той. — Искът на стария Пийт е напълно легален, заверен и в Монтана, и в Уайоминг. Тази жила остава на сина му, Сторм Ръсел.

— Направи нещо за мен, Фредерик. Моля те, не казвай на Прудънс и подготви документ, който да я направи собственичка на половината от тази жила. Нали нямаш нищо против, Джесика? — запита Сторм с известно закъснение.

— Разбира се, че не. И още нещо, Фредерик.

От джоба на полата си Джесика изтегли лист хартия, навита на руло и вързана с панделка.

— Сторм вече знае. Това е новото завещание на Чарлс Бейкър, който разделя с него богатството си между собствените си синове, Сторм и Айдалий. Помолих снощи Саси да го донесе от ранчото. Другото завещание вероятно е фалшификат. Сега сигурно ще стане голяма бъркотия, след като и Харлин и Дейвид са под арест.

— Не толкова голяма, Джесика — отвърна адвокатът. — Законът не дава право на никого да забогатява от противозаконни деяния, а от това, което вече знам, срещу двамата Бейкърови са се насъбрали доста доказателства.

— Но как, за бога, знаете всичко, станало тук? — запита смаяна Джесика.

— От телеграмите, разбира се! — отговори й Фредерик. — Те започнаха да пристигат още докато бяхме в Уайоминг и всички бяха подписани от някой си Елайъс Джант. Тези телеграми бяха почти толкова занимателни, колкото онези серийни разкази по вестниците. Почти на всяка спирка дотук ни чакаше по още някоя. Много добро четиво за хора със слабост към романтични истории. А сега, ако ми обясните къде точно ще се състоят сватбените церемонии, ще потегля нататък. Искам да бъда първият, който ще танцува и с двете булки. Винаги съм обичал да танцувам.

Сторм бързо упъти Фредерик, но ръцете му се стегнаха около кръста на Джесика, когато тя посегна да тръгне след него.

— Не още, хубаво момиче — поклати глава той, когато тя го погледна въпросително. — Нещо ми говори, че през целия ден няма да имаме и минутка за себе си, както нямахме и през цялата последна нощ…

— Ще трябва да свикваш с това, Сторм — усмихна се с обич Джесика. — Ти измина последната си самотна пътечка в живота…

— Слава на бога! — прошепна Сторм, преди да слее горещи устни с нейните.