Трейна Симънс
Отдаване в Монтана (26)

Глава двадесет и шеста

— Елайъс! — изкрещя Джесика.

Пришпори коня си към двамата ездачи пред нея. До слуха й достигна викът на Елайъс. Той се понесе насреща, а зад неговия кон препускаше Синабър. Жребецът на Сторм изпревари Елайъс и Прудънс скочи на земята, за да посрещне Джесика.

— Къде е Нед? — веднага запита тя и пое юздите на Синабър.

— Ще се оправи, Джесика — увери я Елайъс. — Айдалий го взе със себе си в града. Ударен е доста силно по главата, но успя да ни каже, че секунда преди удара е забелязал Дейвид Бейкър. Къде е Сторм?

— В Бейкърс Вали! Харлин го завлече там и иска да настрои хората да го линчуват! Хайде, нямаме време за губене!

— А Дейвид? — викна Елайъс, докато се носеха надолу по пътя към Бейкърс Вали.

— Той е в добри ръце! — извика Джесика. — Ще ти разкажа по-късно!

Наведе се над врата на Синабър и той скоро изостави Елайъс далеко назад. Но към тропота на копитата му се прибавяше и този на копитата на Спирит. Джесика погледна за миг настрана и видя Прудънс, наведена ниско над врата на жребеца с мрачно стиснати устни.

Този път Джесика трябваше да признае пред себе си, че не бе преценила правилно разстоянието, което трябваше да измине. Изтече още един час и слънцето се скри зад хоризонта, а пред нея имаше още много път… Двете с Прудънс най-сетне бяха принудени да поспрат лудия бяг на конете си, за да не ги убият.

Джесика хвърли поглед над рамо, но не видя и следа от Елайъс, а и не бе очаквала.

Замисли се за това, с което предстоеше да се изправят лице в лице в Бейкърс Вали. Ще може ли да се наложи някак на побесняла за линч тълпа? Опитът с шерифа й беше дал достатъчно ясни доказателства, че той е човек на Бейкърови — освен това Харлин владееше почти целия град. Не се сети за нито един човек, към когото да се обърне за помощ…

Може би Рони, но какво могат да направят три жени срещу тълпа побеснели мъже, особено когато едната от тях не може да говори?

Конете хриптяха и сумтяха, гордите им глави бяха отпуснати. Трябва да ги оставят да повървят още малко, преди да си разрешат да ги пришпорят отново. Джесика погледна Прудънс.

— Можеш ли да боравиш с пушка?

Тя кимна, но веднага посочи празния калъф, прикрепен към седлото на Спирит.

Джесика установи, че прикладът на пушката й се подава от калъфа. Изтегли пистолета от колана на полата си и го подаде на Прудънс. Нито един от двата жребеца не реагира на близостта им един до друг, което само доказа колко много са изтощени.

— Може да ти се наложи да го използваш — заяви тя твърдо. — Мислиш ли, че ще можеш?

Студена решителност просветна в очите на Прудънс и тя бавно кимна.

— Колко още има до града според тебе?

Прудънс премести пистолета в ръката, с която държеше юздите, и вдигна пет пръста.

— Пет минути?

Тя поклати глава.

— Километри? Кимна.

„О, господи!“ — помисли си Джесика. Биха могли да изминат това разстояние за няколко минути — ако конете им бяха отпочинали… При тази скорост ще стигнат до града, когато напълно се стъмни.

Колко време ще му трябва на Харлин да изпълни пъкления си план и да насъска хората за линч? Преброи наум кръчмите в града и изведнъж си даде сметка, че днес е събота. От околните ферми са дошли много мъже, които сигурно са пили цял ден по кръчмите. Харлин лесно ще посее желанието за убийство в пияните им глави…

Не можеше дори да си представи пред какво ще се изправи. Нямаше опит с пияни мъже. За баща й бе достатъчно да чуе само, че някой от работниците му пие, за да го отпрати веднага да си събира багажа. А случаят с Ред? Втурна се срещу него, без да помисли как ще реагира пияният мъж.

Не беше познала страха от мъжете, докато животът не я сблъска с Ред и Бейкърови. Неписаният морален закон, според който живееха в ранчото, изискваше закрила на жените от неприемливо и жестоко отношение. Ако някой мъж си разрешеше да прекрачи твърдо установените граници, винаги се намираха други, които го поставяха на място. Но никога досега не й се бе налагало да се изправя срещу пияни или луди…

Лицата на Ред и Дейвид се умножиха хиляди пъти в главата й и сърцето й се сви от ужас при мисълта да направи дори опит да говори логично с такава тълпа. Или може би… Господи, можеше само да се моли Сторм да е все още жив!…

Прудънс подкара Спирит в лек галоп. Джесика усети, че дишането на Синабър се бе регулирало и главата му отново бе гордо вдигната. Пришпори го след Спирит и двете жени изминаха останалото разстояние до града в бърз галоп.

Страховете й бяха потвърдени — всички пивници, разположени в края на града, бяха празни… Нарастващото боботене на гневни гласове откъм центъра ги поведе към жадната за смърт пияна тълпа.

„Този шум ни подсказва поне, че все още може да има някаква надежда“ — помисли си Джесика, докато измъкваше пушката от калъфа с решително стиснати устни. Ако Сторм бе вече мъртъв, убийците му щяха да празнуват срамното си кървавото деяние по кръчмите…

Сцената, която се разигра пред очите й, я ужаси. Пиянски рев от гърлата на най-малко двеста мъже разцепи въздуха, когато вратата внезапно се отвори и няколко непознати на Джесика мъже повлякоха Сторм надолу по стълбите. Двете жени рязко спряха конете си и се втренчиха с ужас една в друга. Какъв бе шансът им срещу тези побеснели за кръв, пияни мъже?

Ревът на тълпата се усили още повече, когато един от мъжете доведе кон под табелата пред канцеларията на шерифа, а друг метна въже над нея. Мили боже! Искаха да го обесят насред града!

Множество ръце повдигнаха вързания Сторм върху седлото на коня под примката на люлеещото се над него въже. Един от мъжете надяна примката на бясно мятащата се глава на Сторм в момента, в който Джесика опря приклада на пушката до рамото си.

Дори нямаше време да прошепне набързо молитва, когато някой удари силно коня. Куршумът й преряза въжето и конят се вряза в тълпата. Сторм все още бе на гърба му, а на врата му безполезно се люшкаше примката на палача.

Мъжете отново хванаха коня. Някои от тях обърнаха глави, опитвайки се да разберат причината, поради която се скъса въжето, тъй като ревът на тълпата бе заглушил звука от изстрела.

— Намерете друго въже! Друго въже! Кой има друго въже? — тези думи се носеха една през друга от различни краища на насъбраната тълпа.

Джесика вдигна отново пушката и насочи Синабър напред. Той си проправи път през тълпата с лекота. Тя стреля още два пъти над главите на мъжете с надеждата да ги отклони от Сторм и да насочи вниманието им към себе си.

Спря Синабър пред коня със Сторм; в пушката й имаше само два куршума… Изкрещя и Синабър веднага изпълни заповедта й — задните му крака изпратиха мощни удари назад и разпиляха тълпата зад него.

— Свалете проклетите си пушки! — извика самотен разумен глас. — Не виждате ли, че насреща ви е жена? Не сме се събрали тук да стреляме по жени!

Джесика се усмихна мрачно и дръпна юздите на Синабър — той се изправи на задните си крака и лесно разпръсна мъжете пред нея. Размаха пушката и тътенът на тълпата почти се уталожи — само тук-там се чуваха отделни сърдити гласове.

— За бога, Джесика, махни се оттук! — извика Сторм зад нея. — Не можеш да се справиш с тази тълпа!

— Млъкни! — извика тя през рамо. — Няма да ги оставя да те обесят!

— Джесика…

— Чуйте ме! — извика Джесика. — Имате ли представа какво вършите? Ако направите това, всеки един от вас ще бъде убиец!

— Той е изнасилил! — изкрещя някакъв мъж. — Вече е избягал един път от затвора. Този път ще вземем мерки да плати за престъплението си!

Отново се понесе ревът на тълпата и тя изстреля предпоследния си куршум, за да ги накара да замълчат.

— Не се чувате какво говорите! Всичко това е работа на Бейкърови! Къде е Харлин? Ще го накарам да признае…

— Тук съм, госпожице Калагън — извика той от тротоара и пристъпи напред. Гласът му веднага привлече вниманието на тълпата.

— Не я слушайте, хора! — извика той. — Двамата с брат ми я намерихме на хълмовете с този мъж — тя го е крила! Той й е любовник!

Гневни ръце посегнаха към Синабър и втурналите се напред мъже спряха дори огромния жребец. Пушката на Джесика бе издърпана от ръцете й и самата тя бе свлечена от гърба на коня си. Някой я изтегли на тротоара. Незабавно се появи друго въже и отново някой го метна над табелата, под която стоеше конят със Сторм на гърба си.

Безумният рев на тълпата заглуши писъците на Джесика. Някакъв мъж спря коня си зад Сторм и започна да прави друга примка. Младата жена се мяташе диво в ръцете, които я държаха. Лицето й се обля със сълзи, когато разбра, че опитът й да го спаси бе пропаднал. Харлин щеше да постигне своето…

— О, господи! Моля ви, изслушайте ме! — викаше тя безпомощно. Мъжът, който я държеше, затисна устата й с ръка.

Внезапно мъжете започнаха да обръщат глави назад. Сърдитото ръмжене на тълпата бавно затихна и над множеството се понесе силен женски глас.

— Вие грешите! Спрете тази лудост! Харлин ви лъже! Чуйте ме — не беше Сторм! Изслушайте ме!

Пред широко разтворените от изненада очи на Джесика, Прудънс смушка Спирит и си прокара път сред тълпата, като си помагаше с дръжката на пистолета, която стоварваше без колебание върху главите на по-упоритите. Когато някакъв мъж се изпречи пред Спирит и се опита да хване юздите му, тя стреля в краката му и го принуди да се отстрани от пътя й. Той посегна към пушката си, но бедно облечен каубой до него сграбчи китката му.

— Изстрелът ти по тази жена ще бъде последният в живота ти — изръмжа той.

Дори пътеката зад Прудънс остана открита. Мъжете се бяха вторачили изумено в нея, докато тя минаваше с коня си край тях и освободеният й по чудо глас се лееше над главите им.

— Повтарям: не беше Сторм! — викаше тя. — Беше Дейвид Бейкър!

Успя да обърне коня си пред Сторм и гневните й очи заблестяха в светлината на фенера.

— Дейвид го направи! — тя насочи гневно пръст към Харлин. — Брат ти. И ти знаеше това. Каза ми, че ще убиеш моя брат, ако кажа истината! Но можех ли да я изрека, колкото и да исках?… Брат ти ми отне и гласа заедно с целомъдрието ми!… Но Господ ми върна гласа навреме, за да ви накарам и двамата да платите за злото, което се е вселило във вас!

Хората се вцепениха от изненада и тогава Харлин се втурна внезапно напред. Мъжът, който държеше Джесика, я пусна и хукна след него. Двамата се строполиха един върху друг на тротоара и още няколко мъже се хвърлиха към тях, за да помогнат в задържането на Харлин. Вдигнаха го на крака и го обърнаха с лице към Прудънс.

Този път гласът на Джесика привлече вниманието им.

— Дейвид Бейкър е и убиецът на Елоиз! — извика тя. — Чух разговора им, след като ни нападнаха със Сторм. Харлин смята да задигне всички пари от банката тази нощ, докато сте заети с убийството на Сторм. Според плана им трябва да се срещне с брат си в ранчото му и двамата да се отправят към Мексико с парите ви преди пристигането на федералния съдия-изпълнител. Той непрекъснато е вземал пари от банката и част от тях е давал на Дейвид. И двамата се страхуват да не би съдия-изпълнителят да разкрие кражбите и другите им престъпления!

Твърде късно осъзна опасността думите й отново да възпламенят тълпата. Мъжете, които държаха Харлин, го повлякоха към коня, на който все още седеше вързан Сторм. Нечии ръце го смъкнаха долу, други се канеха да вдигнат Харлин на неговото място.

— Да обесим това куче! Достатъчно сме търпели проклетите братя Бейкърови!

Джесика така и не разбра как Синабър можа да чуе пронизителното й изсвирване, но той веднага се впусна към нея. Светкавично скочи на перилото отпред и се метна на седлото. Преди тълпата да раздели двата жребеца, успя да грабне пистолета от ръката на Прудънс.

Стреля в краката на мъжете, за да разчисти пътя си, и го насочи към тези, които влачеха Харлин.

— Кой от вас иска да бъде първият ранен? — изкрещя тя. — Защото аз няма да разреша да направите друга грешка тази вечер. Елате на себе си! Не разбирате ли, че слизате до нивото на Бейкърови?

— Ти си чужда тук! — отговори й някой от тълпата. — Не знаеш, че всички бяхме заложници на Харлин и брат му!

— Бейкърови не са виновни за това! — извика Джесика. — Вината е ваша — защо не им се опълчихте? Защо покорно свеждахте глави? Ако наистина искате ред и законност в този град, покажете, че сте достойни за това!

— Хванете я! — изкрещя някой друг. — Да я махнем оттук!

Сторм си проби път през тълпата и застана до Синабър все още с вързани отзад ръце. Стоеше до коня с изправени рамене, черните му очи гневно светеха срещу тълпата. Заговори с нисък, равен глас и мъжете трябваше да замълчат, за да го чуят.

— Кой от вас пръв ще стреля срещу жена? Знам, че точно така ще стане. Познавам тази жена. Тя ще отстоява с цената на живота си това, в което вярва! Вие я чухте — тя вярва, че само законът има право да вземе решение за Бейкърови. Толкова ли ниско сте паднали, че не можете да приемете истината в думите на Джесика? Ако обесите Харлин сега, без съдът да се е произнесъл по неговите деяния, вие се превръщате в престъпници като него!

Голяма част от мъжете наведоха глави и прибраха пистолетите си в кобурите. Няколко души мълчаливо се отделиха от тълпата и изчезнаха в тъмнината.

— Ако някой има сериозни сметки за разчистване с Бейкърови, това съм аз — продължи Сторм по-спокойно. — Прекарах шест месеца в затвора заради тях, но съм съгласен с Джесика. Не можем да си присвояваме правата на съда и на закона!

Прудънс насочи Спирит напред.

— И аз имам сметки за разчистване — извика тя към оредялата тълпа. — Те грубо взеха от мен предназначеното за избраника на сърцето ми… Може ли вашите загуби да се сравнят с моята и преживяното от мен? Може ли някой от вас да ме погледне в очите и да заяви с ръка на сърцето, че няма значение дали жената, за която се жени, е изнасилена от някого преди женитбата й и целият район наоколо знае това?

Останалите мъже наведоха засрамено глави и един след друг започнаха да се разотиват. Неочаквано Джесика чу шум от борба откъм тротоара — обърна се навреме, за да види как Харлин удря в лицето единия от мъжете, които го държаха. Преди някой да успее да реагира, той притича през улицата и скочи на кон, вързан за перилата отсреща.

— Не! — изкрещя Джесика, когато забеляза, че няколко мъже бързо изтеглиха пистолетите си. — Аз ще го хвана!

Натика пистолета в колана на полата си и бързо издърпа въжето, което все още се люлееше над нея, като същевременно пришпори Синабър и той полетя напред. Ласото пресече със свистене въздуха и се стегна около раменете на Харлин.

Като добре трениран кон Синабър приклекна на задните си крака и Харлин излетя от седлото. Джесика го насочи напред, като навиваше бързо въжето около ръката си, за да го задържи опънато.

Около Харлин веднага се струпаха някои от мъжете. Без да им обръща внимание, Джесика впи гневен поглед в проснатия на земята мъж.

— Бързата смърт е твърде леко наказание за теб — леденостуденият й глас проряза внезапната тишина. — Искам да те видя да плащаш за всичките си престъпления.

— Не съм направил нищо — захленчи той. — Дори не съм взел още парите от банката. Нямаш никакви доказателства срещу мен.

— Знаел си за всяко едно от престъпленията на Дейвид и си го прикривал. Да не говорим, че една сериозна проверка в банката ще извади на бял свят кражбите ти. Ти си съучастник на брат си във всичките му престъпления. Само за това ще бъдеш осъден на много години затвор — ако не увиснеш на въжето заедно с него за убийството на родителите ви и Елоиз.

— Какво каза, Джесика? — попита Сторм.

Джесика се обърна и видя Сторм, вече развързан; в очите му имаше ярост. Тръсна китка, за да се освободи от въжето и го хвърли на мъжете около Харлин. После скочи на земята.

— О, боже, Сторм! Бих дала всичко да не съм първата, която ти съобщава това. Но Дейвид призна в Лейзи Би, че е убил баща ти и Фиона, защото баща ти променил завещанието си. Не знам дали Харлин е присъствал на убийството или не.

— Не бях! — хленчеше Харлин. — Искам да кажа… не съм изстрелял и един изстрел. Дейвид! Дейвид го направи!

Младият мъж пристъпи напред със свити в юмруци ръце.

— Сторм, моля те! — Джесика хвана ръката му. — Спомни си какво каза на мъжете преди малко.

Харлин се сви и отстъпи назад пред студеното пронизващо острие на погледа му.

— Не ме убивай! Моля те! — погледна с обезумели очи мъжете около себе си. — Не му разрешавайте да ме убие! Моля ви!

Джесика се обърна отвратена настрана, когато на предницата на панталоните му се появи мокро петно, което бързо нарасна. Почувства пръстите на Сторм, които издърпаха пистолета от колана й, но нямаше сили да го погледне в лицето. Ще направи каквото трябва. Не може да го спре, няма да го моли отново.

Той насочи пистолета към Харлин и мъжете, които го държаха, отстъпиха назад. Харлин падна на колене с наведена глава. Риданията му отекваха в смълчаната улица.

— Къде е шерифът? — запита студено Сторм.

— Изчезна някъде — обади се един от мъжете. — Избяга през задната врата, когато се втурнахме за тебе.

— Изправи се, Харлин.

— Не, Сторм. Не. Моля те, не ме убивай!

Младият човек свали ръката си с пистолета и раменете му се отпуснаха.

— Дяволите да те вземат, Харлин, няма да стрелям по тебе. Ставай и тръгвай към затвора!

Джесика най-сетне отново погледна към Харлин и го видя да вдига глава. Върху него безжалостно се изсипваше светлината на фенера, който държеше един от мъжете наоколо. Той обърна изкривено от ужас лице към Сторм.

— На-наистина ли?… Няма ли да ме застреляш?

— Гнус ме е да убивам страхливец като тебе, Харлин. Но ако не стъпиш на краката си, ще започна да стрелям и ще те надупча с куршуми в такива места, от който лекарят ще ги извади много трудно, предупреждавам те.

Харлин се изправи и се залюля за миг на краката си. Някой го блъсна в посока към затвора. Той непрекъснато хвърляше страхливи погледи назад, докато вървеше между мъжете, но Сторм не се помръдна.

— Ти постъпи правилно, Сторм.

Той хвърли пистолета пред краката си и се обърна към Прудънс.

— Знам, Прудънс. Но всичко в мен искаше смъртта на този негодник…

— Не всичко, Сторм — поклати глава тя. — Ти си прекалено добър, за да можеш да убиваш.

Джесика ги погледна и се обърна. Очите й отново се изпълниха със сълзи. Сторм си отиваше от нея, макар че този път над него не се люлееше смъртоносна примка.

— Къде отиваш, Джесика?

Спря се, без да се обръща.

— При… при Айдалий. Искам да видя дали се е прибрала с Нед.

— Аз ще проверя това вместо тебе, Джесика. Не искаш ли да останеш със Сторм сега?

Джесика бавно се обърна към тях.

— Аз? Но ти…

Прудънс се засмя тихо и поклати глава.

— Айдалий ми каза какво си мислиш, Джесика Калагън. Признавам, че до известна степен си права. Аз наистина много обичам Сторм, но както обичах и Тобаяс — като роден брат. И Сторм ме обича така. Той само се опитваше да ми помогне, искаше да възстановя говора си. Надявам се, че и ти ме обичаш като сестра. Иначе нямаше да намериш сили в себе си да се откажеш заради мен от мъжа, когото обичаш.

— За какво говори тя, Джесика? — озадачено запита Сторм.

Джесика не му обърна внимание; тя бавно повдигна ръка, за да изтрие една сълза от бузата си, без да откъсва поглед от Прудънс.

— Истина ли е това?

— Разбира се. Не бих лъгала приятелка, която ми е като сестра.

Младата жена извика радостно и се хвърли в ръцете на Сторм. Те я обгърнаха с готовност, а тя вплете ръце на тила му и го обсипа с порой от думи.

— О, Сторм, съжалявам! Моля те, забрави приказките ми за връщане в Уайоминг! Обичам те! Ще бъда с тебе, където и да отидеш!

— Ще затвориш ли най-сетне уста, хубаво момиче? — устните му го увериха, че Джесика още веднъж е послушала прошепнатата заповед.

Вдигна глава след известно време, за да се вгледа в лицето й и то посрещна погледа му, светнало от любов.

— Обичам те, хубаво момиче. Не знам какви ветрове са духали през тази твоя хубава главица, но точно сега те не ме интересуват.

Джесика постави длан на бузата му и го притегли към себе си за още една дълга целувка.

— Сигурно проклятието вече е обезсилено — прошепна тя, когато отново можеше да говори. — Ако наистина е имало такова нещо.

— Проклятие? — запита той и погали бузата й. — Какво проклятие?

— Само не си внушавай, че вярвам на духове и проклятия. Не… не съм суеверна. Но… известно време изглеждаше, като че ли всеки, който докосне онези златни монети от армейските заплати и дори златото на чичо Пийт, получава само жестоки страдания.

— Това злато ни събра, скъпа. Благодарение на него Дейвид и Харлин ще си получат заслуженото. Наричам това благословия, не проклятие.

Неочаквано Сторм я вдигна на ръце и я отнесе до тротоара. Седна на дървената настилка и я настани в скута си, като я обгърна нежно с ръце и се взря с невиждащ поглед във вече затихналата улица.

— Настъпи време да се изясниш, Джесика Калагън.

Тя се засмя, вдигнала глава към обичното лице.

— Преди минутка само каза, че не те интересува.

— Сега ме интересува. Не знам дали можеш да си представиш какво жестоко страдание ми причини в ранчото на Тобаяс… Хиляди дяволи, един куп щури неща преминаха през главата ми онази адска нощ, когато пазих на хълма… Нищо нямаше значение за мене — дори нуждата да премахна позора от името си и да получа полагаемата ми се част от Лейзи Би.

— О, Сторм, съжалявам…

Джесика му обясни погрешното й тълкуване на чувствата на Прудънс към него и как се е почувствала морално задължена да не увеличава страданията на бедната млада жена, като й отнеме и любимия.

— Сега стана ясно, че всичко това е грешка — завърши тя с въздишка на облекчение. И… — хвърли му бърз поглед и тихо се засмя. — Предполагам, че единственото, което трябва да решиш сега, е дали ще задържиш името на Чарлс Бейкър, или ще си върнеш името на чичо Пийт. Лично аз предпочитам Ръсел, но с радост ще нося което и да е от двете имена.

Ръцете му я стиснаха здраво.

— Сторм? Ще ми направиш предложение да се омъжа за тебе, нали?

Но той продължаваше да мълчи. Джесика се измъкна от ръцете му и застана пред него с ръце на кръста.

— Прекрасно! Ако ти не ми направиш предложение, аз ще го направя! Точно както Айдалий е постъпила с Елайъс! — впи гневен поглед в него. — Ще се ожениш ли за мен, Сторм Бейкър… или Сторм Ръсел?

Изведнъж притисна ръка към устата си. Съвсем бе забравила, че той още не знаеше! Гневът в очите му, когато и той се изправи и обърна лице към нея, й показа, че съвсем не намира думите й за забавни.

— За какво, по дяволите, говориш?