Максим Проданов
Вълка на Нул (9)

Антракт — Подаръкът ми за теб

Свирещ звук, постоянен и хипнотизиращ, оживяваше тъмнината над Нул. Той караше всички онези спомени за Голямото Състезание да бледнеят и чезнат. Тук имаше мир. Това бе място на справедливост и наказание, и мир.

— Няма ли да ме погледнеш, посерко? — каза глас в тъмнината.

— Не. Махни се, Ранк! Махни се!

— Донесох ти нещо. Добре е да го видиш.

— Какво е това?

— Тефтер. Поне… половинка от тефтер.

— Тефтер? След всичко, което стана тук, ми даваш тефтер?

— Това е тефтерът на Сей, Каплин. Той ме помоли да дам другата половина на Мая. От всички хора в този град, момчето е избрало теб и нея. Никога няма да разбера преценката му. Но обещанието си е обещание.

— Не. Сей е предател! Аз обичам Собствениците… Ще го дам на тях!

Ранк изгледа бедното момче. Едва ли сам вярваше на думите си.

— Обещаха да ме пощадят… Те ще ни простят… ще премахнат дълга ми, ако…

— Ти видя какво направиха. Сей не е виновен. Мисля, че твоят приятел знаеше точно какво иска да постигне.

Каплин стисна очи и от тях потекоха сълзи. В тъмнината се виждаше само това. А от другата страна беше само светлината на сирените. И свиренето на оръжията.