Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Антракт — Спасение

Чудовищният звук на Собственическата спирала отекваше из широката летателна площадка. Като спящ дракон, готов да разпери криле и да раздере въздуха във всеки момент, тя чакаше своята заповед. Малки черни парченца изгоряла хартия и плат прелитаха покрай металното му тяло, носени спокойно от нажежения вятър в Греховните земи. Не беше останало много от Нул, Планте и Механика. Те тлееха в маранята на далечния огън, сякаш наказани от отмъстителен бог.

Отвътре се чувстваше затишие. Кожените ботуши на командира на спиралата отекваха в дългия коридор до товарното помещение. Когато влезе вътре, той срещна лицата на десетината пленника, всички твърде изплашени, за да говорят. Едрите надзиратели се бяха погрижили за това.

„Грешници. Душите им не могат да бъдат спасени. Но ми е чудно, дали от черупката им може да излезе нещо различно“.

Командир Мортън се усмихна:

— Всички ще умрете съвсем скоро. Е, освен, ако зад тази дебела кожа не се крие нещо наистина изненадващо.

Никой не помръдна. Те бяха пречупени. Всички мълчаха.

— Знаете ли защо сте тук? — каза той игриво. — Тук сте, защото сте избрани. По един или друг начин, вие сте свързани с грешника Сей Рота. Това значи, че сте мъртви. Но можете да се преродите в нещо много по-интересно, ако някак си получите одобрението на Собственика.

— Кажете ни какво да правим! Заклевам се, верни сме му! — каза през сълзи един от пленниците.

Мортън го изгледа. Не беше впечатлен. Този човек със сигурност щеше да умре преди другите.

— Съвсем скоро ще бъдете изпратени към Високите земи. Вашата мисия е да намерите грешника Сей Рота. Ако бъде хванат жив, той ще бъде заставен да измие греха си и да приеме спасението на Великия собственик. Ако бъде заловен мъртъв, тялото му ще бъде показано пред Греховните земи, напълно пречистено от греха си.

— Да пътуваме нагоре? Но това е невъзможно!

— Имаме благословията на Великия Собственик да пътуваме през слоевете, към Високите земи, където се предполага, че се укрива Рота.

— Благословията на Собственика? — изсмя се Самбан Маркелис, който бе прикован до стената с белезници. — Защо този страхливец не дойде с нас, да ни каже, че сме избрани? Защото искате да ни използвате за стръв, така ли?

Тялото на Самбан внезапно се изви от болка. Нещо невидимо протече по белезниците му, по ръцете му и го накара да се опъне безпомощно назад. Той увисна на стената на транспортната спирала пред очите на останалите пленници.

— Господин Паликс не е страхливец. Той ще пътува до Високите земи. Ако се докажете пред него, ще получите възнаграждение.

— Възнаграждение? — останалата част от бандата внезапно се оживи.

— Да. Може да получите места в администрацията на Греховните земи. Винаги сте го желали, нали? Смятайте го за възможност да се измъкнете от греха си. Да се съревновавате за прошката на Собственика.

— Искам повече от това — изкашля се Самбан и опита да се изправи на крака.

— Моля? Не сте в състояние да поставяте условия, господин Маркелис.

— Искам нея.

Той обърна лице към последния човек в кабината. Беше червенокосо момиче, което стоеше в тъмнината без белезници.

— Искам тя да плати за това, което направи. Мая. Искам да я направите моя собственост, когато заловя Рота и го доведа обратно в Бяла планина!

— Уговорката ни с нея е съвсем различна, господин Маркелис. Тук е по волята на Великия собственик, господин Комодор Паликс.

— К… какво?

— Тя поиска да бъде включена в мисията. Всъщност, тя посочи всеки един от вас като хора, съдействали с беглеца Рота в миналото. Без нея тази мисия нямаше да се осъществи. Тя ще бъде съдена отделно — ако предаността й към Собственика бъде доказана, всички нейни грехове ще бъдат измити. Тя ще бъде човек от висшето общество. Но първо, тя трябва да изпълни обещанието си.

— Обещание? Какво обещание? — каза гневно Самбан Маркелис.

— Да разкрие точното местоположение на Сей Рота.

— Глупости! Откъде ще знае тази кучка къде се е скрил Сей?

— Първата част от доклада й се оказа верен. Половината от греховете на Мая Авис бяха заличени със залавянето на чуждестранен контрабандист, укривал Сей Рота в източните квартали на Нарис. Не успяхме да заловим беглеца навреме, но госпожица Авис сподели и втората част на плана му. Имате личното обещание на Великия собственик, че ако отново се окажете права, госпожице Авис, Вие ще станете част от Обществото. Прав ли съм, сър?

От високоговорителите в стаята се чу само тихо:

— Разбира се…

— Благодаря, сър — каза Мая. Самбан и останалите се спогледаха. Нещо в нея беше различно.

— Синя птица две, готови сме за излитане — извика Мортън. — Всички пленници са налице. Ако някой от тях се опита да избяга, ще бъде незабавно екзекутиран. Това включва и Вас, госпожице Авис.

Надзирателите козируваха пред командира си.

— Синя птица две, очаквам потвърждение. Всички пленници ли са на борда?

От другата страна се чу само пропукващ шум.

— Синя птица две? Синя птица две, къде си?