Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 29 гласа)

Информация

Форматиране
maxprodanov (2018)

Издание:

Автор: Максим Проданов

Заглавие: Вълка на Нул

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7563

История

  1. — Добавяне

Комодор

— Защо трябва да си слагам вратовръзка за тези маймуни? — измърмори Комодор Паликс на потния си иконом Тото, който със замах четкаше костюма на господаря си.

Комодор беше млад, но лицето му показваше отегчение, нехарактерно за възрастта му.

— Ами, сър, Вие сте като бог за тези хора. Трябва да създадете впечатление за успех. Нали знаете какво казват… „Мечтите правят добрите работници…“

— Да, да, баща ми само това повтаряше… Големият експерт. Знаеш ли, Тото, той дори нямаше образование! — младият Паликс се ухили презрително. Както и да е, къде е питието ми?

— Тук е, сър — Тото подаде чаша студена лимонада със захар. Комодор я изпи, сякаш беше единственото хубаво нещо в деня му.

— Прясна е, направо от дървото, сър. Точно както той я… — Тото се спря и прикри грешката си с усмивка.

— Както и да е, досега дори веднъж не съм ходил на състезанието, какъв е въобще смисълът? Производството расте — онези алчни копелета нали само от това се интересуват. Защо трябва да си губя времето с тези глупости?

— Сър, баща Ви често казваше, че ако нивата не се наглежда, ще се завъдят бурени.

— О да, той знае много за ниви и копаене, нали? Честно казано, Тото, май ви е във възрастта да се оплаквате от щяло и нещяло! Ако сте по-умни от мен, защо той е в гроба, а ти държиш четка за дрехи?

Тото не се впечатли от обидата и продължи спокойно:

— Във всеки случай препоръката идва от инвеститорите, сър. Те се страхуват, че без баща Ви… Ако трябва да бъда честен… страхуват се от нов… знаете какво…

Физиономията на Комодор замръзна на място.

— Бунт? Наистина? Кажи ми, защо тези долни комарджии ще ме поучават как да управлявам компанията? Не съм толкова глупав, да оставя грешниците да се измъкнат. Няма да затегна каишката толкова здраво, че да предизвикам бунт, като онзи ненормалник Ханибал. Грешниците вярват в греховете си. Чувстват се свободни. Има справедливост, затова има и мир. Програмата ми работи!

— Програмата на баща Ви, сър…

— Божичко, много ме подценяваш, Тото! Кой направи състезанието това, което е? Със сигурност не баща ми. Ако зависеше от него, компанията никога нямаше да стане толкова силна. Баща ми беше изкуфял глупак, особено в последните години…

Тото с леко ядосан вид отговори:

— Съжалявам, че Ви противореча, сър, но инвеститорите уважаваха уникалния опит на баща Ви… все пак като по-млад той… — Тото се замисли дали да довърши изречението. Не си струваше. — Все пак, сър, трябва да посетите мината, поне работниците да разберат на кого дължат своето спасение.

Комодор погледна слугата си с неприязън, въздъхна и стегна вратовръзката си.

— За малко си помислих, че ще кажеш нещо необмислено, Тото… Както и да е, кажи на шофьора да запали спиралата! Да свършваме бързо с този цирк! Идваш ли?

Комодор Паликс излезе навън и дълбоко си пое дъх. Градината пред имението беше обляна в слънце. Свежият бриз, който минаваше през лимоновите дървета, събуди сетивата му. Той погледна през блестящия стъклен купол — отвисоко целите Греховни Земи изглеждаха като светла снежна поляна — мъглата, под която живееха градовете, беше толкова красива, погледната отгоре. Пътеката към площадката за излитане бе в изрядно състояние — градинарят се беше погрижил всички цветя, храсти и дървета да стоят симетрично по двата бордюра. Паликс пое по пътеката и в далечината видя ръбатия силует на луксозния транспортен кораб, а над него — блестящ конус от бяло-синя енергия. Спиралата беше готова за излитане. Паликс излезе на площадката и се вгледа надолу. От ръба на летището се откриваше невероятна гледка: Бялата планина и трите й града — Нул, Планте и Механика. Греховните земи. Покрити в белия облак на Планината, те дори не изглеждаха толкова греховни. Гледката обаче не се понрави на Паликс и погледът му отново стана ядосан. Към Греховните земи наближаваше тъмносив облак, който от време на време зрелищно проблясваше.

— Колко мразя дъжда! Не може ли проклетите маймуни да почакат малко? Може би ще си останат по стаите!

— Тримесечното състезание за тях е голямо събитие, сър. Едва ли малко дъждец ще ги сплаши. Особено щом очакват своя бог.

— По дяволите…

Комодор Паликс влезе ядосано в спиралата и светещият енергиен конус на покрива й започна да се върти все по-бързо. Лъскавият корпус на кораба се надигна бавно, след което се наклони напред и пое към Бялата планина.