Агата Кристи
В хотел Бъртрам (24)

Глава 24

Ладислав Малиновски погледна двамата полицейски инспектори и се засмя.

— Много е забавно — каза той. — Изглеждате тържествени като бухали. Абсурдно е да ме извикате тук и да ме разпитвате. Нямате нищо срещу мен, съвсем нищо.

— Смятаме, че можете да ни помогнете, мистър Малиновски — каза официално инспектор Дейви. — Вие притежавате кола Мерцедес Ото с номер ФАН 2266.

— А защо да нямам такава кола?

— Няма никаква причина, сър. Просто има малко объркване с номера й. Колата ви е била на шосе М7, обаче номерът й е бил друг.

— Глупости! Сигурно е била някоя друга кола.

— Няма много такива. Проверихме ги всичките.

— Изглежда, че вярвате на всичко, което ви докладва пътната полиция. Това е смешно! Къде е било всичко това?

— Мястото, където полицията ви е спряла и е поискала да види документите ви, е било недалеч от Бедхемптън. Станало е през нощта на обира на ирландския пощенски влак.

— Наистина ме забавлявате — каза Ладислав Малиновски.

— Имате ли пистолет?

— Разбира се. Имам автоматичен и обикновен.

— И двата ли са ваши?

— Естествено.

— Вече ви предупредих, мистър Малиновски!

— Известното полицейско предупреждение. „Каквото и да кажете, ще бъде записано и използувано срещу вас в съда“.

— Не е точно това — каза меко Таткото. — Използувано, да. Против, не. Сигурен ли сте, че не искате да дойде адвокатът ви?

— Не обичам адвокатите.

— Къде са оръжията ви?

— Мисля, че знаете добре, инспекторе. Малкият пистолет е в джоба на колата ми Мерцедес Ото, чийто номер, както казах е ФАН 2266. А револверът е в едно чекмедже в апартамента ми.

— Прав сте за този в апартамента — заяви Таткото, — но другият не е в колата.

— В колата е. В левия джоб.

Таткото поклати отрицателно глава.

— Може да е бил, но сега не е. Този ли е, мистър Малиновски?

Той подаде малък автоматичен пистолет. Ладислав Малиновски го пое с голямо учудване.

— А, да. Значи вие сте го взели от колата ми.

— Не — отвърна Таткото. — Не сме го взели от колата ви. Намерихме го другаде.

— Къде?

— На Понд Стрийт. Изглежда е бил изпуснат от човек, който е вървял или по-скоро е бягал.

Ладислав Малиновски сви рамене.

— Това няма нищо общо с мен. Не съм го изтървал аз. Беше в колата ми преди един-два дни. Не проверявам непрестанно дали това, което съм сложил някъде, все още е там. Просто предполагам, че е така.

— Знаете ли, мистър Малиновски, че това е пистолетът, с който бе застрелян Майкъл Гормън на двадесет и шести ноември?

— Майкъл Гормън ли? Не го познавам.

— Портиерът на хотел Бъртрам.

— А, да! Дето го застреляха. Четох за това. И вие твърдите, че е стреляно с моя пистолет? Глупости!

— Не са глупости. Експертите го изследваха. Знаете достатъчно за оръжията, за да разберете, че може да се разчита на заключението им.

— Опитвате се да ме натопите. Зная на какво сте способни вие полицаите.

— Мисля, че познавате полицията по-добре, мистър Малиновски.

— Искате да кажете, че аз съм застрелял Майкъл Гормън?

— Засега само питаме. Нямаме определено становище по въпроса.

— Обаче си мислите точно това — че аз съм застрелял тази личност с военни дрехи. А защо? Не му дължа пари, нямам нищо против него?

— Стреляно е по една млада дама. Гормън се е притекъл да я защити и е получил втория куршум.

— Млада дама?

— Млада дама, която мисля, че познавате. Елвира Блейк.

— Казахте, че някой се е опитал да убие Елвира с моя пистолет? — запита той недоверчиво.

— Може да сте имали някакво недоразумение.

— Искате да кажете, че съм се скарал с Елвира и съм стрелял по нея? Каква лудост? Защо ще стрелям по момичето, за което ще се женя?

— Това част от вашето изложение ли е? Че ще се жените за мис Елвира Блейк?

Ладислав се поколеба за миг. След това сви рамене и заговори:

— Още е много млада. Все още не е официално уговорено.

— Може да ви е обещала да се омъжи за вас, а след това да се е отказала. Има някой, от когото се страхува. От вас ли, мистър Малиновски?

— Защо ще пожелавам смъртта й? Или я обичам и искам да се оженя за нея, или не искам и няма нужда да се женя. Толкова е просто. Защо ще я убивам?

— Около нея няма много хора, които биха искали да я убият. — Дейви почака малко, а после каза замислено: — Съществува и нейната майка, разбира се.

— Какво? — подскочи Малиновски. — Бес? Бес да убие собствената си дъщеря? Вие сте луд! Защо Бес ще убива Елвира?

— Може би, защото би наследила нейното огромно богатство.

— Бес? Бес да убива за пари? Тя е тъпкана с парите на американския са съпруг. Съвсем достатъчно.

— Достатъчно не е равно на огромно състояние — каза Таткото. — Хората убиват за пари. Майки са убивали децата си и деца са убивали майките си.

— Повтарям ви, че сте полудял!

— Казахте, че може да се ожените за мис Блейк. А може би вече сте женени? Ако е така, тогава вие бихте наследили състоянието й.

— Какви глупости говорите! Не, не съм женен за Елвира. Тя е красиво момиче. Харесвам я, а тя ме обича. Признавам го. Срещнах я в Италия, забавлявахме се и това е всичко. Нищо повече, разбирате ли?

— Наистина ли? Току-що казахте съвсем определено, че ще се жените за нея.

— О, това ли?

— Да, това. Вярно ли е?

— Казах го, защото звучеше по-добре в този случай. Вие в тази страна сте пуритани…

— Това не е обяснение.

— Нищо не разбирате. Аз и майка й сме… любовници… Не исках да го кажа… По-добре бе да кажа, че съм сгоден за дъщерята. Това звучи съвсем почтено и по английски.

— А на мен ми звучи по-невероятно. Вие имате нужда от пари, мистър Малиновски, нали?

— Скъпи инспекторе! Аз винаги имам нужда от пари. Това е печалното.

— А преди няколко месеца разбрах, че пръскате пари най-безгрижно.

— Да. Имах голям удар. Аз съм комарджия, признавам си.

— Това е лесно за вярване. Къде направихте този голям удар?

— Това няма да ви кажа. Не можете да го очаквате от мен.

— Изобщо не го очаквам.

— Имате ли още въпроси?

— Засега не. Вие идентифицирахте пистолета си. Това ще помогне.

— Не разбирам… Не мога да проумея… — Той стана и посегна към пистолета. — Дайте ми го, моля ви.

— Страхувам се, че засега ще трябва да го задържим и затова ще ви напиша квитанция.

Той я написа и я подаде на Малиновски. Последният излезе, като затръшна вратата.

— Темпераментен младеж! — заяви Таткото.

— Не го притиснахте за сменения номер в Бедхемптън.

— Не, исках само да го сплаша, но не прекалено. Ще му даваме само по един повод за тревоги. А той е разтревожен.

— Старият искаше да ви види, сър.

Главният инспектор Дейви кимна и тръгна към стаята на сър Роналд.

— Е, Татко? Напредваме ли?

— Да, доста риба е вече в мрежата. Предимно дребна, но се приближаваме към едрите. Всичко върви както трябва.

— Добре, Фред — отвърна сър Роналд.