Агата Кристи
В хотел Бъртрам (19)

Глава 19

Мистър Хофман беше висок, представителен мъж. Изглеждаше като издялан от дърво.

Лицето му беше толкова безизразно, че човек започваше да се чуди дали този мъж може да мисли или да изпитва някакви чувства. Изглеждаше невероятно.

Държанието му беше превъзходно.

Той стана, поклони се и протегна ръка.

— Главен инспектор Дейви? Минаха няколко години, откакто имах удоволствието… Вие може би не си спомняте…

— О, да, спомням си, мистър Хофман! Случаят с диаманта Ааронбърг. Вие бяхте свидетел, бих казал чудесен свидетел. Обвинението не успя да разклати показанията ви.

— Не съм от тези, които лесно могат да бъдат разклатени — заяви Хофман тържествено.

И наистина изглеждаше така. Той продължи:

— Какво мога да направя за вас? Надявам се, че нищо не се е случило. Винаги съм гледал да бъда добре с полицията. Имам най-високо мнение за вашата полиция.

— Нищо не се е случило. Просто искаме да получим от вас някои данни.

— За мен ще бъде удоволствие, ако мога да ви помогна с нещо. Както казах, имам високо мнение за лондонската полиция. Имате такива чудесни хора, толкова енергични, честни и справедливи.

— Ласкаете ме — заяви Таткото.

— На вашите услуги съм. Какво искате да узнаете?

— Искам просто да ми разкажете за хотел Бъртрам.

Лицето на мистър Хофман не се промени. Може би за момент той целият стана още по-вдървен отпреди, но това бе всичко.

— Хотел Бъртрам? — попита той.

В гласа му прозираше любопитство и леко недоумение. Изглеждаше като че ли никога не бе чувал за хотел Бъртрам или че не можеше да си спомни дали това име му е познато или не.

— Вие имате връзка с него, нали, мистър Хофман?

Мистър Хофман сви рамене.

— Има толкова неща. Не мога да ги помня всичките. Толкова работа, която ме държи непрекъснато зает.

— Имате пръст в много неща. Това ми е известно.

— Да — усмихна се Хофман вдървено. — Мислите, че печеля много, нали? Значи смятате, че имам връзка с този, хм… хотел Бъртрам?

— Не бих казал връзка. Вие, така да се каже, сте собственикът, нали? — заяви Таткото.

Този път мистър Хофман явно се вцепени.

— Чудно ми е кой ви е казал това? — каза той меко.

— Истина е, нали? — запита весело главният инспектор Дейви. — Бих казал, че мястото е много хубаво. Би трябвало да се гордеете с него.

— О, да — каза Хофман. — Един момент… не можах съвсем да си спомня… нали разбирате… — Той се усмихна пренебрежително. — Притежавам много имоти в Лондон. Ако на пазара се появи нещо и ако има начин то да бъде купено евтино, вземам го. Имотите са добра инвестиция.

— А хотел Бъртрам евтино ли го взехте?

— Беше доста западнал — поклати глава мистър Хофман, а Таткото каза:

— Е, сега е стъпил на краката си. Бях там завчера. Много ме впечатли атмосферата му. Приятна стара клиентела, удобства, много лукс, без да изглежда луксозно.

— Лично аз зная малко за това — обясни мистър Хофман. — Той е просто един от имотите ми, но се надявам, че върви добре.

— Да, изглежда, че управителят ви е първокласен. Как се казваше той? Хъмфриз? Да, Хъмфриз.

— Прекрасен човек! — потвърди мистър Хофман — Предоставил съм всичко на него. Преглеждам баланса веднъж годишно, за да проверя дали върви добре.

— Хотелът беше пълен с титулувани особи — каза Таткото. — И с американски туристи. — Той поклати глава замислено. — Чудесна комбинация.

— Казахте, че сте били там завчера. Предполагам неофициално?

— Няма нищо сериозно. Исках само да си изясня една малка загадка.

— Загадка? В хотел Бъртрам?

— Така изглежда. Загадката на изчезналия пастор, така може да се нарече.

— Това е шега — каза мистър Хофман. — Това е вашият шерлокхолмсовски език.

— Този пастор е излязъл една вечер от хотела и повече никой не го е видял.

— Интересно — каза мистър Хофман, — но такива неща се случват. Спомням си една сензация отпреди много години. Полковник… как ли му беше името? Струва ми се — полковник Фъргюсън. Излязъл веднъж от клуба си и повече никой не го видял.

— Разбира се — промълви Таткото с въздишка. — Много от тези изчезвалия са доброволни.

— Вие знаете по-добре от мен, драги инспекторе — каза мистър Хофман и добави: — Надявам се, че в хотел Бъртрам са ви оказали помощ.

— Не можеше да бъдат по-любезни — каза Таткото. — Тази мис Гориндж, предполагам, че работи при вас от доста време?

— Възможно е. Аз наистина зная толкова малко, не проявявам никакъв личен интерес, разбирате ли? Фактически — той се усмихна невесело, — учудих се, че ме знаете като собственик.

Това не беше съвсем като въпрос, но още веднъж в очите му проблесна тревога. Таткото я забеляза, без да се издаде с нищо.

— Тези фирми в Сити са като гигантски октопод — каза той. — Ще ме заболи главата, ако започна да се занимавам с тази страна на нещата. Разбрах, че тази компания — Мейфър Холдинг Тръст или както там й беше името — е регистрирана като собственик. Те я взели от другата компания и така нататък. Но истина е, че принадлежи на вас. Толкова е просто. Прав ли съм?

— Аз и моите директори сме това, което наричате „хората отзад“, така ли?

— Вашите директори? А кои са те? Вие и брат ви, струва ми се.

— Брат ми Вилхелм е мой съдружник. Трябва да разберете, че хотел Бъртрам е само едно звено от веригата хотели, учреждения, клубове и други лондонски предприятия.

— Някои други от директорите?

— Лорд Пъмфрит, Ейбъл Айсъкстейн — гласът на Хофман внезапно стана остър. — Наистина ли искате да знаете всички тези неща? Само защото се занимавате със случая на изчезналия пастор?

Таткото поклати глава и го погледна внимателно.

— Предполагам, че е просто любопитство. Търсенето на отеца ме доведе до хотел Бъртрам, но след това ме заинтересуваха някои неща. Понякога само едно нещо води след себе си друго.

— Предполагам, че е така — усмихна се Хофман. — А сега любопитството ви задоволено ли е?

— Когато човек иска да получи информация, най-добре е да отиде при извора — каза Таткото любезно и стана. — Има само още едно нещо, което бих искал да разбера, но предполагам, че няма да ми кажете.

— Кажете, инспекторе — Хофман беше нащрек.

— Откъде си намирате служители за хотел Бъртрам? Чудесни са! Този момък, как му беше името… Май че Хенри. Прилича на архиепископ. Сервира чай и кифлички, чудесни кифлички. Незабравими!

— Вие обичате кифлички с повече масло, така ли. — Очите на Хофман с неодобрение се спряха върху пълната фигура на Таткото.

— Струва ми се, че го забелязвате. Е, няма повече да ви задържам. Предполагам, че сте зает да преценявате възможностите за поглъщане на фирми.

— Изглежда ви доставя удоволствие да се преструвате, че не разбирате тези неща. Не съм зает. Не допускам работата да ме погълне всецяло. Вкусовете ми са прости. Живея скромно с розите и семейството си, на което съм много предан.

— Звучи идеално — отбеляза таткото. — Бих желал и аз да живея така.

Мистър Хофман се усмихна и стана, за да се ръкува с него.

— Надявам се, че скоро ще намерите вашия изчезнал пастор.

— О, това е наред. Съжалявам, че не се изясних достатъчно добре. Той се намери — много разочароващ случай! Блъснала го кола и получил мозъчно сътресение.

Таткото отиде до вратата, а после се обърна и попита:

— Всъщност лейди Седжуик директор ли е във вашата компания?

— Лейди Седжуик ли? — Хофман замълча за момент. — Не. Защо би трябвало да бъде?

— О, просто слухове. Значи само акционерка?

— Да.

— Благодаря ви, мистър Хофман. Довиждане.

Таткото се върна в Скотланд Ярд и отиде при сър Роналд.

— Двамата братя Хофман стоят финансово зад хотел Бъртрам.

— Какво? Онези негодници ли?

— Да.

— Успяват да го запазят в тайна.

— Да. Робърт Хофман не остана доволен от разкритието ми. Това бе шок за него.

— И какво каза?

— О, разговаряхме формално и учтиво. Опита се да разбере как съм научил всичко това.

— Предполагам, че не сте му обяснили.

— Разбира се, че не.

— Как обяснихте отиването си при него?

— Не съм обяснявал нищо, сър — каза Таткото.

— Не му ли се стори странно?

— Струва ми се, че да. Но мисля, че това беше най-добрият начин.

— Ако братя Хофман са зад всичко, това означава много. Те никога не се свързват с нещо, което би ги злепоставило. О, не! Те не организират престъпления, но ги финансират.

— Вилхелм се занимава с банковата страна на нещата в Швейцария. По време на войната е бил зад разни мошеничества, но не можахме да го докажем. Двамата братя имат много пари и ги използват за предприятия — някои легални, а други не. Но са внимателни, владеят тънкостите на търговията. Получава се такава картина: диаманти, банки, клубове, културни сдружения, учреждения, ресторанти, хотели… всички привидно притежавани от някой друг.

— Мислите ли, че Хофман организира грабежите?

— Не, мисля, че тези двамата се занимават само с финансирането им. Организаторът трябва да се потърси другаде — някъде, където работи първокласен мозък.