Метаданни
Данни
- Серия
- Космоархеолози (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Engines of God, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Думбалакова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sqnka
- Разпознаване и начална корекция
- WizardBGR
- Допълнителна корекция
- NomaD (2017)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2018)
Издание:
Автор: Джак Макдевит
Заглавие: Машините на бога
Преводач: Мария Думбалакова
Година на превод: 1997
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1116
История
- — Добавяне
Четвърта част
Машините на Бога
26.
На борда на „Катрин Пърт“. Петък, 15 април; 05:15 ч.
Иззвъняването извади Карсън от неприятните му сънища.
— Мисля, че го разгадах — каза въодушевено Хъч от вратата и размаха бележника си.
— Какво си разгадала?
Тя се тръшна на едно кресло.
— Ако отидем на подходящото място — каза тя — и си направим един Оз, можем да разберем за какво става дума.
— Да си направим Оз? Сериозно ли говориш? Не можем да си направим Оз. — Той се зачуди колко ли е изпила през нощта. — Ти въобще лягала ли си?
— Няма значение — каза тя. — Числата работят.
Карсън включи машината за кафе.
— Успокой топката. Какви числа? Къде е подходящото място?
Тя взе едно дистанционно и извади на екрана карта на звездното небе. Начерта една линия по протежение на ръба на Бездната, а също така и паралелни линии през Бета Пас, Куракуа и Нок.
— От много време знаем, че имаме циклите от осем хиляди години, но не можехме да видим никаква последователност. Може би защото ни е била пред очите.
— Добре — каза Карсън, — и къде ни води това?
— Ако наистина има цикличност от осем хиляди години и знаем, че тук е имало някакво събитие около 5000 г. пр.н.е., тогава трябва да е имало някакво по-ранно събитие тринайсет хиляди години преди новата ера, нали? А също така двайсет и една хиляди години преди новата ера. — Тя отвори прозорец и изписа цифрите.
Събитие | Бета Пас | Куракуа | Нок |
---|---|---|---|
1 | 21 000 г. пр.н.е. | — | — |
2 | 13 000 г. пр.н.е. | — | — |
3 | 5000 г. пр.н.е. | — | — |
— Ако се захванем с този осем хиляди годишен цикъл и го проследим назад във времето, тогава трябва да е имало събитие на Куракуа седемнайсет хиляди години преди новата ера, нали?
Събитие | Бета Пас | Куракуа | Нок |
---|---|---|---|
1 | 21 000 г. пр.н.е. | 17 000 г. пр.н.е. | — |
2 | 13 000 г. пр.н.е. | 9000 г. пр.н.е. | — |
3 | 5000 г. пр.н.е. | 1000 г. пр.н.е. | — |
— Окей.
— Добре. Сигурни сме за второто и третото събития на Куракуа. И в двата случая започват четири хиляди години по-късно. Какво може да означава това?
— Мамка му, де да знаех.
— Франк, същото нещо се случва и на Нок.
— Как точно?
Тя попълни последната колона.
Събитие | Бета Пас | Куракуа | Нок |
---|---|---|---|
1 | 21 000 г. пр.н.е. | 17 000 г. пр.н.е. | 16 000 г. пр.н.е |
2 | 13 000 г. пр.н.е. | 9000 г. пр.н.е. | 8000 г. пр.н.е. |
3 | 5000 г. пр.н.е. | 1000 г. пр.н.е. | 0 |
— Виждам последователността, но не виждам смисъла — каза Карсън.
— Това е вълна, Франк. Каквото и да е това нещо, то идва от Бездната. Пътува по една светлинна година на всеки седемдесет и четири години. Първата, за която знаем, A-вълната, е пристигнала тук — на Бета Пас — някъде около двайсет и една хиляди години преди новата ера.
— Дявол да ме вземе! — каза той.
— Четири хиляди години по-късно тя удря и по Куракуа. После, около хиляда години по-късно, се появява на Нок.
Карсън обмисли думите й. Абсолютни измислици.
Но пък цифрите съвпадаха.
— Какво би могло да бъде?
— Този, Който ходи по зората — отвърна тя.
— Какво?
Хъч присви очи.
— Помниш ли молитвата от Куракуа? — И тя извика текста на екрана.
По улиците на Хау-каи чакаме.
Нощта настъпва, идва зима.
Изстиват светлините на света.
И в тази тристотна година
от възхождението на Билат
ще дойде Този, Който ходи по зората,
и стъпква слънцето с нозете си
и съди ще душите на човеците.
По покривите Той ще крачи
и ще покаже Пътищата Божии,
като взриви Машините на Бога.
— Каквото и да е това — каза Хъч, — то е свързано по някакъв начин с построеното на Оз.
В стаята беше студено.
— Може ли да са талисмани? — попита Карсън. Но представата, че една напреднала цивилизация може да разчита на средства за провокиране на свръхестествените сили, му изглеждаше нелепа.
— Или пък мишени — каза Хъч. — Ритуални жертвоприношения? Символични дарове за боговете? — Тя се извърна, за да застане с лице към него. — Слушай, ако нещо от всичко това е вярно, вълната, която е минала през Нок около 400-та година от новата ера, е изминала оттогава около трийсет и пет светлинни години. — Тя начерта още една линия, за да покаже разположението й. — Трябва да хвърлим един поглед какво има на пътя й.
Карсън се обади на Тръскот рано-рано и каза:
— Искам да те помоля за една услуга. Трябва ми малко оборудване на заем.
— Какво по-точно, Франк?
— Прожектор с лъч от частици за голямо натоварване. Най-големия, който имаш. Имаш такъв на борда, нали?
— Да, имаме няколко. — Тя изглеждаше озадачена. — Да не би да имаш намерение да правиш разкопки?
— Не — отвърна Карсън. — Нищо подобно. Всъщност имаме намерение да напуснем системата.
Тя не скри изненадата си.
— Ще уредим това. Какво друго?
— Нещо достатъчно голямо, че да може да бъде използвано за команден пост.
— Добре — каза тя. — И това може да стане. Но ще трябва да се разпишеш за тия работи.
— Благодаря. Много съм ти задължен, Мелани.
— Така си е. Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво става дума?
Той не виждаше защо да крие.
— Не, разбира се. Какво ще кажеш да закусим заедно?
„Ашли Тий“ представляваше група от четири цилиндъра, които се въртяха около една централна ос. Беше отрупан със сензорни и комуникационни устройства. Хъч вече беше говорила с екипажа му и каза с усмивка:
— Имаме си знаменитост.
Знаменитостта беше пилотът на кораба — Анджела Морган, която беше станала почти легендарна.
Анджела беше висока и стройна, с посребрена коса и сиви очи. Хъч никога не я беше срещала, но знаеше много за нея. Анджела беше направила множество от първите полети по време на началните години, беше разширила границите на магнитните технологии и беше действала като основна движеща сила зад много от механизмите за безопасност, които се прилагаха сега.
Неин помощник беше Тери Драфтс, млад физик от Африка, който нямаше и половината от годините й. Говореше търпеливо и имаше излъчването на задълбочен човек. Не криеше от никого схващането си, че да летиш с Анджела е равносилно на това да получиш разрешително за много велики неща.
— Ако наистина сте се добрали до нещо, Карсън — каза Анджела, когато ги прие на „Ашли Тий“, — ще се радваме да бъдем полезни. Нали така, Тери? Недейте обаче да ни губите времето, разбрано?
После разведе новите си пасажери по каютите им.
Присъедини се към тях за обяд и изслуша разговорите им за разните преживявания по време на полетите из системата. Накрая ги запита направо дали са сигурни, че това е родната планета на Строителите на монументи. (Сигурни бяха.) Как бяха загинали членовете на екипа? (Никой не се впусна в подробен разказ, но й казаха достатъчно, за да предизвикат както неодобрението, така и уважението й.)
— Разбирам защо ме помолиха да дам кораба си на ваше разположение — каза тя. — Ние можем да останем тук. Можем да ви отведем до „Пойнт Зебра“. А също така можем и да изминем целия път обратно към Земята. Както пожелаете. — „Пойнт Зебра“ беше изходната база за местните изследователски кораби.
— Анджела — обърна се към нея Карсън, — онова, което бихме искали, е да поразгледаме една от луните в тази система. А след това ще попътуваме и по-сериозно.
Анджела насочи телескопите на кораба към пристанищния град. Изглеждаше спокоен: бели руини, вкопани в бледозелени възвишения, гъсти гори, които се спускаха към морето. Разбитият мост, който не водеше наникъде.
Прекараха два дни при подобния на Оз артефакт. Отново се чудиха и маеха на перпендикулярността му. Както спомена Драфтс, това беше нещо като Меката на правите ъгли. И за разлика от конструкцията на спътника на Куракуа, тук нямаше нито една кръгла кула.
Но беше прекалено разрушено. Овъглено. Обсипано с кратери.
— Виждала съм другия — каза Анджела. — За какво им е било да правят подобни неща?
— Ето това се надяваме да разберем — отвърна Карсън.
Нея вечер, понеделник, 18 април 2203 г., малко преди 11:00 часа те излязоха от лунарна орбита.
След два дни Карсън тържествено прибра инвалидната си количка. А Джанет изказа още едно предположение. Най-напред спомена за него на Хъч.
— Мислех си — започна тя — за фразата в онази молитва от Куракуа…
— За Божиите пътища и машините ли?
— Да.
— Та какво?
— Може да не сме много далеч. Ако A-вълна има — тази, която е поразила Бета Пас двайсет и една хиляди години преди новата ера… ако е продължила да се движи, щеше да е стигнала Земята.
Хъч кимна.
— Преди началото на цивилизацията, нали? Преди да е имало кой да я регистрира.
— Не точно. Щеше да е минала през Слънчевата система някъде около петхилядната година преди новата ера.
Хъч изчака. Датата не й говореше нищо.
Джанет сви рамене.
— Това пасва на последните проучвания за Содом и Гомора.
Архив
(Изпратено чрез лазерна станция)
ДО: „КАРИ НАП“
НА ВНИМАНИЕТО НА: ДЕЙВИД ЕМЪРИ
ОТ: ФРАНК КАРСЪН, ЕКСПЕДИЦИЯ БЕТА ПАС, „АШЛИ ТИЙ“
ПРЕДМЕТ: ОПЕРАТИВНА МАНЕВРА
ДЕЙВИД. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТРЪГВАМ ПРЕДИ ДА СИ ПРИСТИГНАЛ, НО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА ЧАКА. МОЖЕ ДА УСПЕЕМ ДА ОТКРИЕМ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА ОРИКОН. СЛЕДВАЩАТА СПИРКА Е БС04418. ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАС ТАМ, АКО МОЖЕШ.