Сали Боуман
Любов в старото абатство (6)

Току-що се върнах, Уинифрид, от посещението в имението на брат ми в Елде. Той все още вярва, че може да ме накара да се откажа от обета си и да се омъжа, така че дните ми бяха изпълнени с обикновените братски заплахи. Надявах се при завръщането си да заваря писмо от теб; очаквах го като прегладнял човек хляб и вино. Когато не намерих нищо, почувствах страх.

Сигурно ще ме гълчиш за това и ще попиташ какъв напредък съм постигнала. Е, сестро, ще ти отговоря, че разпуснах първата бригада от строители негодници, че заместниците им са трудолюбиви и прилежни, че се поучих от грешките си и сега постройките, които планирахме заедно, започват най-сетне да се издигат и да растат. Ще ти кажа също, че работя неуморно и безспир.

Ще ти призная още, че съм самотна, Уинифрид. Тук има добри жени сред сестрите, но пред никоя от тях не мога да отворя сърцето си. Това още повече увеличава самотата ми и тишината, в която живея.

Пиши ми, моля те, и ако ме обичаш, сестро, го направи скоро.

Писмата на Изабела де Морлакс до Уинифрид от Или, 1257 — 1301, редактирани и преведени от латински от В. Б. С. Тайлър, 1913 г.

Скъпа моя Стела, направено е! Фиксирах го със СО^[1] & със свещеника & с татко. И познай, скъпа! Няма да се наложи да чакаме седмици, докато те се мотаят с обявяване на имената на желаещите да сключат брак в църквата, можем да го направим със специално разрешение още този петък в параклиса тук, в базата. Не е най-романтичното място, но на нас не ни пука, нали? Бих се оженил за теб и на някоя скала в Тихия океан — ще преплувам океана, за да стигна до теб, ако трябва. О, любов моя, надявам се, че това ще те направи щастлива като мен. Днес ескадрилата вече два пъти се вдигна във въздуха — участваха и две от новите момчета. Единият бе само на 18 години с 9 часа обучение. Аз направих 109 — пилотът скочи с парашут, но парашутът му се оплете — не съм сигурен, че го оправи. Успях да дремна 30 минути & сега съм добре. Тази сутрин се чувствам безсмъртен, благодарение на теб, скъпа моя. Мисля единствено и само за бъдещето ни — какво ще правим в абатството след войната. Хайде да имаме много бебета — какво ще кажеш за шест момиченца, които ще бъдат красиви почти колкото теб, и две момченца като мен? Съкровище — трябва да се приготвим бързо — обичам те с цялото си сърце, Ги

42-рото писмо на татко до Стела, от 30 юли 1940 според датата на пощенското клеймо. Съхранено за потомството в нов кожен албум през 1962 г. от М. Мортланд, неговата трета дъщеря. На девет години.