Сали Боуман
Любов в старото абатство (32)

Една моя родственица веднъж ми разказа, че в детството си била паднала в реката и докато била на границата със смъртта, която избегнала благодарение на навременната помощ, която получила, видяла за миг целия си живот, в най-големи и дребни подробности, подредени пред нея като в огледало; и че развила способността… да разбира и схваща цялото и отделните му части. Това, благодарение на личния ми опит с опиум, мога да повярвам; в действителност аз самият съм видял на два пъти същото да се твърди в модерните книги, придружено с една забележка, която съм убеден, че е истина: страшната книга на греховете, за която се говори в светото писание, всъщност е разумът на всеки поотделно.

Поради това съм сигурен, че такова нещо като възможността на мозъка да забравя, не съществува; хиляди случайности могат и ще спуснат булото между нашето настоящо съзнание и тайните записи в ума ни; случайности от някакъв вид също може да разкъсат този воал; но независимо забулен или не, записът остава завинаги…

Признанията на един английски пушач на опиум, Томас де Куинси, 1822 г.

Казаха ми, че последната от сестрите не желаела да напусне абатството; то бе толкова отдалечено място, та те упорито вярваха, че могат да продължат тук, ненаблюдавани и незабележими… Но новините стигнаха до тях, първо за напускането на Дийпден от монасите и след това за провала на Поклонението за опрощение, толкова много екзекутирани и този мирен човек — Робърт Аск, обесен с вериги от кулата на църквата, докато умре от глад и жажда… те взеха решение да си тръгнат. Това било тъжна раздяла, както ме информираха. Повечето от сестрите бяха живели тук шейсет и повече години и всички били толкова уплашени и ужасени, колкото можете да си представите. Тези събития ми бяха описани изключително живо, сякаш са се случили вчера; моите свидетели гледаха през пръсти на факта, че техните дядовци бяха разрушили голяма част от абатството, използвайки неговите камъни, за да подпират краварниците си, да поправят скромните си обори и свинарници. Каква възхитителна пестеливост!

Рискувайки тази вечер, и аз срещнах едно нерелигиозно прасе: то се забавляваше в къщата на сестрите от предишната глава. Но въпреки това то бе едно деликатно прасе и аз очаквам с нетърпение да го опитам, нарязано на тънко.

Спомени за енорията в Съфолк, Уилям Нейсмит, 1818