Сали Боуман
Любов в старото абатство (25)

Мое скъпо сладко сърчице, пиша ти скришом и бързо, защото постоянно ме следят. Часовникът показва VIII. Селянчето обеща да ти донесе това съобщение. Аз му обещах целувка и две монети, тъй като само монетите не биха го задоволили.

О, моя любов, какво място само е това абатство! Сигурно сега няма да смяташ очите ми за толкова красиви, защото едва ги държа отворени поради недоспиване. Тъкмо си легна, за да мисля и мечтая за теб, и трябва отново да ставам и да се моля в тъмното и студеното — коленете ми са изранени от тези молитви. Въпреки това лабиринтът тук не е толкова тъжно и безрадостно място, колкото се страхувах. Позволиха ми да запазя оранжевата си копринена фуста и гривните, както и малкото кученце, което ти ми подари, и да не спя със старите монахини в общото спално помещение… Сестра Мария Агнес каза, че за една незначителна сума може да имам своя собствена стая, както и направих, с огън в студените нощи и фини ленени чаршафи, така че да не спя в техните груби конопени, които жулят до смърт. Тази сестра и аз станахме големи съюзници, съдбите ни са еднакви: какво проклятие е това, да си най-младата от шест деца с толкова нищожна зестра, че да не представляваш интерес за един сладък млад мъж, и още по-малко за благородния му баща. Все пак открих, че бедната ми зестра ще ми послужи добре тук; тя увеличава съдържанието на манастирската каса много успешно…

Скъпо сърчице, разбери добре: вратите на този затвор не са заключени; наблизо има едно място, където любовниците могат да се срещат за час в безопасност — един час в гората ще те задоволи ли, скъпи мой?

Няма да бъда първата, която ще извърши това бягство, няма да съм и последната, уверявам те. Сестра Мария ще ме посвети в тази тайна другата седмица и тогава ще ти пиша отново, така че бъди готов, повярвай ми, не мога да живея, докато не бъда отново в прегръдките ти. Така че повтарям както винаги: ела, ела, ела, любими мой. Но трябва да те предупредя: станала съм много строга и целомъдрена, откакто ме видя за последен път, моя любов: ще се нуждаеш от цялото си любовно умение и всичките си изкуства, за да преодолееш моята нова скромност. О, щях да забравя, те ме накараха да отрежа косата си, така че бъди готов да видиш едно момче, което ще те посрещне. В тъмнината и в нощта.

Ще ме разпознаеш ли?

MS Spcbel. 209/83.5, около 1460 г., авторката и получателят неизвестни; колекция Велкамп, архив на окръг Съфолк, Ипсуич

(MS е повредено и нечетливо на отделни места; написаните по полето коментари от втора ръка също са нечетливи.)