Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

7. Завистта (продължение)

Съвсем наскоро открих статията „Психология на завистта“ от руския психолог д-р Е. П. Ильин. Ето няколко цитата:

Кант разделял завистта на черна завист (когато у завистника има стремеж да лиши от нещо другия) и просто недоброжелателност. Различават се и други видове завист. Някои говорят, например, за „незлобна“ завист, когато човек иска да има това, което друг притежава, но при това не изпитва към него враждебни чувства. Както в „злобната“, така и в „незлобната“ завист, има желание на завиждащия да премахне неравенството. Но, както отбелязва Дж. Ню, в първия случай човек си казва „Искам вие да нямате това, което имате“, а във втория — „Искам да имам това, което вие имате“.

Смята се, че има и „бяла“ завист, когато човек, завиждайки, отново не изпитва към преуспелия враждебни чувства. В този случай „бялата завист“ може да стане стимул за съревнование с другия (Аристотел е писал за съревнователната завист). Дж. Ню пише: „В случая със злобната завист човек иска да принизи другия до собственото си ниво или по-ниско, а при бялата завист той иска да издигне себе си, да стане като другия“. Впрочем, и при „черната“ завист една от задачите на психолога е да я превърне в здравословна конкуренция. Такъв човек би могъл, следвайки мисълта на Гьоте, да се постарае самостоятелно да получи това, което желае.

Тоест „благородната“ завист, за която аз говоря, че е стимул за постижения и прогрес, и която споменаваше през сълзи Мариана, е била отделяна от „черната“ още от Аристотел, Гьоте и вероятно от много други. А аз, макар и непрофесионално, съм успял някак да стигна до подобни на техните тълкувания на това човешко чувство. Е, не претендирам за първенство, аз съм само един доморасъл любител психолог. Някои (вероятно с право) ме наричат „дървен философ“. В този дух отново ще повторя, вече по-смело, крайното си заключение, защото не знам то да е формулирано от големите капацитети в психологията — завистта е най-мощния стимул както за издигане, така и за падение на личността, стимул и на прогреса, и на разрухата.

Накрая — храня известна надежда, че някои читатели, на които малко „черна“ завист им пречи да живеят спокойно, могат, под влияние на написаното по-горе, да преразгледат поне отчасти жизнената си позиция. Ако желаят, санким, да погледнат малко по-навътре в себе си. Ако не — да са живи и здрави.