Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

25. Обиколка на Лос Анджелес:

Даунтаун, Бевърли хилс, Санта Моника, Холивуд, Глендейл, Пасадена, Лонг Бийч, Сан Педро, Църквата на арх. Райт, Дисниленд, Кристалната катедрала, Уатс

Тази глава вероятно ще бъде скучна за читател, който не се кани скоро да прескочи до Лос Анджелес. Мисля, че няма да бъде особена загуба, ако прочете изброените в заглавието места и я прескочи. Пиша я, само за да се види, колко много са интересните обекти в самия град и за да послужи евентуално за пътеводител, както споменах по-горе.

Даунтаун или центърът на Лос Анджелес, както и на всички големи американски градове, е пълен с небостъргачи. Те са по-нови от нюйоркските, има няколко наистина впечатляващи. И тук си имат „Бродуей“, но не може да се сравнява с нюйоркския. И магазините простеят, и тълпата също. Но ако искате да си купите нещо на сметка, това е мястото. Ако не ви се плаща за паркинг, може да стигнете много бързо до „Бродуей“ с метрото — станция „Pershing Square“. Най-голям избор на дрехи има на улица „Сантий“ (Santee Alley), малко по̀ на юг, до бул. „Олимпик“ и наляво.

За похапване, както и за покупка на плодове и зеленчуци, идеален е „Гранд сентрал маркет“. Намира се на „Бродуей“ между 3-та и 4-та улица. Ако излезете от срещуположния изход, на ул. „Хил“, ще се озовете точно срещу „Ейнджълс флайт“ (Angels Flight), една стръмна зъбчата железница, само с две вагончета. Те би трябвало да се движат в противоположни посоки, и да се разминават точно по средата. Но засега си стоят неподвижно. След като преди 13 години е бил направен опит да се възстанови дейността на съоръжението като атракция за туристи, е имало нещастен случай и са го спрели отново. Засега само се канят пак да го пуснат, да направят конкуренция (без надежда за успех) на прочутото трамвайче Cable Car в Сан Франциско, за което разказах по-горе. А преди 1969-а тази железница си е изпълнявала истинската роля на транспортно средство.

Бих препоръчал на по-любознателния читател да намери книгата на Майкъл Конъли „Ейнджълс флайт“. Авторът живее в Лос Анджелес и описва града доста подробно. В този психологичен криминален роман завръзката е убийство в едно от вагончетата на Angels Flight. Интригата е много напрегната, краят е непредсказуем. Това се отнася за всичките книги на Конъли.

Надясно по улица „Хил“ стигате до „Първа улица“, завивате наляво до „Гранд“, където ще видите футуристичните форми на концертната зала „Уолт Дисни концерт хол“. До него е импозантната сграда на Операта, цялата в стъкло, с един красив фонтан отпред. Дотук може да стигнете и направо с метрото — излизате на станция „Civic Center“ (Градски център).

Като сте в Даунтаун, не е зле да посетите най-старата уличка „Олвера стрийт“ (Olvera street), близо до Централната гара Union Station (последната спирка на метрото). Има много живописни мексикански ресторанти и магазинчета за сувенири. Не е далече и Китайския квартал (China Town), където, след като разгледате екзотичната архитектура, може да похапнете вкусно и евтино.

Толкова за Даунтаун. Започвате движение на запад, по булевард „Уилшър“ (Wilshire Boulevard), една от най-хубавите улици. След 28 километра тя ще ви отведе чак до океана. Преди това ще пресечете най-богатия квартал Бевърли хилс, където непременно трябва да се отбиете на улица „Родео драйв“. Освен луксозните магазини, там ще видите една малка уличка, току до „Уилшър“, пак е „Родео драйв“. Там е запазен стария мексикански стил, има пейки да поседнете и да погледате двамата часови, облечени по стара английска мода, неподвижни като статуи. Ако имате търпение, ще дочакате смяната на караула по класическа английска традиция.

От другата страна на „Уилшър“, срещу „Родео драйв“, е Beverly Wilshire Hotel, където са снимали известния филм „Хубава жена“. Във фоайето може да видите снимки на изпълнителите на главните роли Джулия Робъртс и Ричард Гиър.

Ако продължите малко на запад и се отбиете надясно, ще навлезете в жилищните квартали на кинозвезди, писатели и всякакви богаташи. Ако се интересувате, продават се по 10 долара Star Maps (карти на звездите), тоест схема на квартала с къщите на тази или онази кинозвезда. Някои ентусиасти висят по цели часове пред къщата на любимия си артист (артистка) с надежда да го зърнат.

Но по-добре да не си губите времето, а да продължите по „Уилшър“ на запад до град Санта Моника. Това е едно много приятно място, особено прочутата „Трета улица“. Тя е само за пешеходци, с ресторантчета и кафенета от двете страни, с улични музиканти, някои от които свирят и пеят доста добре.

Крайбрежната улица е на високо. Открива се хубав изглед към океана и към кея. Плажът е широк около 50 метра, има разни детски забавления, които се посещават и от възрастни. Дори и в най-горещите дни, обаче, в морето влизат малко хора, защото водата си остава студена. Това се отнася и за множеството плажове в двете посоки, които се водят като отделни градове.

На юг са Венис бийч, Редондо бийч, Хермоса бийч, Манхатън бийч и др. Най-близкият е Венис бийч. Венис е Венеция на английски. Има няколко канала с гърбави мостчета, та малко да наподобяват истинската Венеция. Покрай плажа са наредени живописни магазинчета с най-разнообразни сувенири. Често има и забавни изпълнения на певци и артисти. Може да се разходите до там, дори да се изкъпете, но по-нататък не заслужава да ходите. Най-добре да се върнете до Санта Моника и да продължите на север към прочутия Малибу. Този крайбрежен град е доста тесен в голямата си част. Но няколко километра по-нататък следва широкия плаж Зума бийч, където са правени снимките на известния у нас ТВ сериал „Спасители на плажа“. Малибу е много престижно място. Пълно е с луксозни вили нагоре по склона, но не е удобно за разглеждане, както Бевърли хилс. Защото плажната ивица е тясна, следва едно много натоварено шосе и веднага — баира с богатските къщи. За разходка не става.

За да не повтаряте същия път, връщате се по булевард „Сънсет“, който започва някъде между Малибу и Санта Моника. Като тръгнете на изток по „Сънсет“, съвсем близо отдясно има един храм на индийска секта. Наричат го още Храма на петте религии, основан от Парамаханса Йогананда през 1920-а. Заслужава да се отбиете, но можете, само ако е неделя сутрин, иначе е затворено. Има едно много красиво езеро, Lake Shrine, с мостчета и беседки наоколо. Ще видите някои да „медитират“ по индийски образец. Обстановката наистина подтиква към спокойствие и съзерцание.

Продължавате на изток. След доста въртене по завоите („Сънсет“ не е прав и широк като „Уилшър“), минавате недалеч от Гети-център, после покрай огромния университет UCLA — University of California Los Angeles. Българите често му викат УКЛА, а трябва да го кажете Ю Си Ел Ей, ако искате да ви разберат. Не би било зле да обиколите множеството големи и хубави сгради по чудесно поддържаните алеи, да добиете представа за условията, в които учат студентите.

По-интересно става, когато още един път пресечете Бевърли хилс. Този път сте в полите на планината Санта Моника и богаташките къщи са още по-големи и скъпи, има цели дворци. После ще влезете в град Уест Холивуд. Сънсет булевард става по-забавен — заведения от двете страни, много пешеходци, кинотеатри, банки, офиси.

Като стигнете до улица „La Brea“, по-добре да завиете наляво и след две преки да стигнете до булевард „Холивуд“. Там пък завивате надясно и ще стигнете до самия център на Холивуд с „Кодак театър“, където раздават Оскарите. Трябва някъде да паркирате и да се разходите в сърцето на столицата на киното. Тротоарите са гладки (имитация на мрамор), със звезди, на всяка от които е изписано по едно име на кинозвезда, на певец, музикант и пр. Пред „Китайския театър“ пък са отпечатъците на дланите и обувките на най-известните артисти. По тротоара се разхождат имитатори на разни персонажи от филмите — Батман, Човекът паяк, рицари и много други. И това е начин за изкарване на прехраната — срещу някакви дребни суми хората се снимат с тези „артисти“. Понякога ми става мъчно, като ги гледам — в най-голямата жега по цели часове крачат в тежки доспехи, надявайки се да изкарат някой долар. Как издържат, не знам.

За „Холивуд боул“ няма да повтарям. Само ще напомня, че е съвсем близо до центъра на Холивуд (15 мин пеш) и ще ви коства по-малко от час да се отбиете и го разгледате.

В Холивуд има много кино студии, където постоянно снимат филми. Голяма част от тях се реализират в „Юнивърсъл студиос“ (Universal Studios), един голям комплекс, организиран и за посетители. Намира се в квартал „Норт Холивуд“, от другата страна на планината. Там може да отидете и с метро — само една спирка от станцията в центъра на Холивуд. Входът е около 60 долара. Ще ви разведат с едно влакче и ще ви покажат много места, където са снимани известни филми, например „Джурасик парк“. Освен това има разни атракции, някои свързани пак с прочути филми, както е представлението „Воден свят“ (Water World).

По-нататък е добре да помислите за посещение на два много интересни обекта. Това са два гробищни парка, носещи едно и също име — „Forest Lawn“ (в превод — Горска поляна). Не се стряскайте, и двата заслужават внимание, има много неща за гледане, освен гробовете. Първият е в „Грифит парк“ близо до „Юнивърсъл“. На един полегат склон на Холивуд хилс ще видите голяма статуя на Джордж Вашингтон, комплекс от оригинални скулптури, едно огромно пано с рисунки от Войната за независимост. Зад него е Центъра за посетители (Visitor Center), откъдето ще получите информация. Зад Центъра, в градината, има индиански скулптури, които също представляват интерес.

Другият „Forest Lawn“ се намира недалече от първия — в Глендейл (арменския град), на един висок хълм. Църквата му е на върха и се вижда отдалеч. Целият хълм е опасан от алеи, има още една църква на склона, където показват разни библейски сцени. Като се изкачите по алеята в посока на горната църква, отдясно ще видите огромната статуя „Давид“ на Микеланджело. Трябва да паркирате и да отидете зад нея в една градинка с няколко скулптури в класически стил. В дъното има една любопитна скулптурна група, наречена „The Mystery of Life“ (Тайнството на живота). Авторът, италиански скулптор, е дал философски тълкувания на всичките 18 лица от групата.

От няколко места се откриват чудесни гледки към Глендейл, Холивуд хилс с Грифит парк, Даунтаун Лос Анджелес и планините на изток. Посетил съм много гробищни паркове по Европа. По-интересен от „Форест лоун“, Глендейл, не съм видял.

От Глендейл по 135-та магистрала можете да отидете в Пасадена (по американски се казва Пасадина). Там се намира прочутият Калифорнийски технологичен институт Caltech (California Institute of Technology), едно от най-престижните учебни заведения в Америка. И той, както и знаменитият MIT (Massachusetts Institute of Technology) в Бостон, никога не се е борил да му дадат титлата университет, както направиха всички български технически институти. Очевидно чувството за малоценност у американците избива на други места, не по отношение на тези две училища. Много просто — когато знаеш, че който чуе за Калтек или МИТ, от уважение става прав и стои мирно, за какво ти е да си оправяш самочувствието с някакво измислено понятие като университет? Какво е това в София „Университет по архитектура, строителство и геодезия“? Такова „животно“ би трябвало да „нема“, защото в един истински университет трябва да се изучават почти всички специалности на висшето образование. Но не — смениха благозвучното съкращение ВИАС с грозното УАСГ.

Но нека оставим нашите българи с техните комплекси и да продължим разходката си в Пасадена. Там има два много хубави музея. Първият е „Музей и градина Хънтингтън“ (Huntington Museum and Garden), също подарък от наследството на богат чичко. Но мистър Хънтингтън не се е сетил като Гети да пише „безплатно“, та там ще ви вземат по 12 долара. Заслужава си, не само затова, че музеят е доста богат, но и заради градината. Там има всичко — и рози, и други цветя, китайски, японски, и кактуси, и бамбуци. Всичко е подредено с вкус. Кактусовата градина е огромна, с най-различни видове, може би всички, които съществуват. Много приятно място. Много ще ви хареса и другия музей — „Нортон Саймън“ (Norton Simon Museum of Art). Притежава богата колекция картини от световни майстори.

Ако тръгнете от Пасадена на юг, след близо 40 км ще стигнете Лонг Бийч. Това е град на океана с огромни плажове, както може да се отгатне от името (Long Beach означава „дълъг плаж“). Разбира се, водата и тук е студена и става за къпане само на закалени спортисти. На пристанището е закотвен старовремският кораб „Куин Мери“. През 50-те години презокеанските лайнери губят конкуренцията от самолетите и постепенно западат. Един от най-големите, „Куин Мери“, сменя няколко собственика и накрая американците го превръщат в хотел на пристанището на Лонг бийч. До него има още един интересен експонат — съветската подводница „Скорпион“. За разглеждане и на двата морски съда се плаща такса. За мен и подводницата беше много интересна. Можах да си представя как моряците са се измъчвали в тази теснотия.

Продължавате обиколката на запад, по брега. На 16 км спирате в най-голямото търговско пристанище на Лос Анджелес — Сан Педро. Американците го произнасят Сан Пидро, което, според мен, е гавра с това хубаво испанско име. Но те са добре известни с безобразното изкълчване на чуждите за тях имена и думи. В ресторант „Акапулко“ може да се подкрепите, любувайки се на океана и на красивия мост, по който сте минали, за да стигнете дотук. Цените са приемливи, а храната — добра. Наблизо е Морският музей. Срещу минимална такса може да разгледате много интересни експонати. След това може да продължите на запад по брега до Rancho Palos Verdes, където да потърсите църквата Wayfarer’s Chapel, творение на един от големите американски архитекти — Лойд Райт (Lloyd Wright), син на още по-известния Франк Лойд Райт. По размери тя е малка, може да мине и за параклис, но е изключително оригинална (chapel значи точно това — параклис, а wayfarer е пътник). Почти цялата е от стъкло и създава усещане за лекота. Хармонира на околната среда — дървета, цветя, зеленина. Океанът с крайбрежието се виждат отвисоко.

Ако искате да посетите прочутия Дисниленд, ще ви трябва поне половин ден. Намира се на 40 км от центъра в посока Сан Диего, в Ориндж каунти, но никъде не се забелязва, че влизате в друг окръг. Практически сте си в Голям Лос Анджелес. Посещението струва над 70 долара. Най-много ми харесаха две атракции. Първата е „космическото пътешествие“. Влизате в една зала и се разполагате на удобно кресло. Осветлението угасва, екранът пред вас светва и виждате през него земята, която постепенно се отдалечава. После остават само звезди, но „корабът“ ускорява полета, завива, забавя, пак ускорява. Върхът е при постигане на „свръхсветлинна скорост“. Имате чувството, че пропадате. Илюзията за движение е пълна. Как се постига, при положение че креслото под вас е почти неподвижно? Професионална тайна.

Другата атракция е корабът „Марк Твен“ (Mark Twain Riverboat). Построен е по подобие на корабите по Мисисипи през 19-ти век, на които големият майстор на словото Марк Твен е работел като лоцман. Нашият обикаля около „острова на Том Сойер“, от време на време се чува камбана и вик: „mark twain“. Точно, както някога лоцманът е нареждал да се отмерят два „fathoms“ (равни на около 3.60 м.), безопасна дълбочина. Fathom е мярка за дълбочина, а „twain“ на мисисипски диалект означава „два“ (вместо „two“, както е литературно). Ето откъде Марк Твен е взел идеята да си избере псевдонима, с който става известен по цял свят.

След като разгледате „Дисниленд“ може да посетите „Кристалната катедрала“ (Crystal Cathedral), която е на още два-три километра в южна посока. Архитектурата е много оригинална, а облицовката от огледални плочи дава илюзия, че е от стъкло или кристал. Всяка Коледа тук изпълняват едно представление, наречено „Раждането на Исус“. Гледахме го веднъж, но не бих повторил — кич и скука. Единственото, което ме забавляваше, бяха „ангелите“ — момичета в бяло, които „летяха“ в огромната зала. Въжетата, за които бяха привързани не се забелязваха, та илюзията беше почти пълна. На жена ми и останалите им хареса.

На връщане може да се отбиете до квартала Уатс (Watts), който е близо до кръстовището на 105-а и 110-а магистрала, малко на североизток. Там са „Кулите на Уатс“ (Watts Towers), странни конструкции, високи до 30 метра, които един строителен работник е строил сам в продължение на 30 години. Използвал е подръчни материали, взети от обектите, където е работел. Кулите му нямат никакво предназначение. Единствената му цел е била да остави нещо след себе си. Градската управа е искала да ги разруши след смъртта на строителя, но обществеността се надигнала и сега те представляват забележителност, която се охранява и показва на туристите. Харчат се доста пари за поддръжка. След повредите при голямото земетресение през 1994-а не са ги зарязали — ремонтирали са ги и са ги открили наново шест години по-късно.

Любопитно е, че ние в София имаме подобен случай. Нашият строител остави след смъртта си в края на гората до „Дианабад“ много странни постройки, не толкова големи и в по-различен стил, ако изобщо може да се говори за стил. Намират се недалече от Руското посолство — където свършва ул. „Фредерик Жолио-Кюри“. Съмнявам се, че нещо от тези интересни конструкции е останало. Бедна България не може да намери пари за обект, ако не се докаже, че има историческа или художествена стойност. Жалко, защото, въпреки всичко, това би предизвикало интереса на някои туристи, също и на софиянци. Точно така, както и „Кулите“ в Уатс.