Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

13. Калифорния

Първите колонизатори на тази земя били испанците. През 1697 година били основани голям брой католически мисии. Имали за задача не само да покръстват местните индианци. Строили училища и спални, организирали селскостопанско производство. След придобиване на независимост от Испания през 1821, Калифорния става част от Мексико. През 1846 заселници, недоволни от мексиканското управление, обявяват независима република Калифорния със собствено знаме, на което е изобразена мечка (така наречения „Мечешки бунт“). След приключването на Мексикано-американската война през 1848 започва окупацията на „републиката“ от войските на САЩ. Според подписания мирен договор Невада, Аризона, Колорадо и Юта получават статут на американски територии. На юг полуостров Баха Калифорния остава в Мексико, а Калифорния става американски щат. На сегашното щатско знаме мечката и надписът California Republic са от времето на Мечешкия бунт.

По форма Калифорния прилича на остров Манхатън — продълговата, ориентирана в направление север — юг. Разбира се, размерът е друг — площ 423 хиляди кв. километра, над 3 пъти по-голяма от България, трето място в САЩ. По население е на първо място — 37 милиона, за последните 8 години нараснало с 3 милиона. В средата е разположена Калифорнийската долина, наричана още Централна. Тя е дълга около 600 км, много плодородна — произвежда една трета от храните в Щатите. Поради недостатъчните валежи е развита напоителна система, която ползва водите на северната част на щата. Един закрит канал, наречен Калифорния акведукт, минава от север на юг по склона на планинската верига, която прегражда долината от запад, откъм океана. Той доставя вода и по̀ на юг, към Лос Анджелес и още по-далече — към Сан Диего. На изток се извисяват върхове, високи до 4 хиляди метра. Това е планината Сиера Невада (в превод от испански „снежна планина“). Зад тях, на изток, е долината „Оуенс вали“. Преди около 100 години тя е била много плодородна, с развито земеделие и скотовъдство, с множество процъфтяващи градчета.

Но вижте какво се случва, когато се намесват интересите на големия град. Лос Анджелес е основан от единайсет мексикански фамилии през 1769-а. Наречен е Ел Пуебло де Ностра Сеньора де Лос Анхелес. Пуебло означава индианско селище, Ностра Сеньора е Дева Мария, Лос Анхелес — Ангелите. По американски (лосанджелески) се произнася нещо като „Лос Енджълъс“. На Източния бряг (Ню Йорк и др.) е по-различно — „Лос Енджелиз“. Вероятно затова у нас сега е разпространено произнасянето „Лос Анджелис“. Аз, обаче, се смятам за по-добре запознат с българските традиции от журналистите, които, като чуят нещо от чужбина, бързат да го наложат с писанията си. Добре че още не са прекръстили Париж, Вашингтон и Лондон съответно на Пари, Уошингтън и Лъндън. Затова избрах да пиша навсякъде Лос Анджелес — защото така се произнасяше в продължение на много години, преди да се родят тези, дето сега сменят географски имена наляво и надясно. Народ, който не зачита традициите си, няма уважение към себе си.

Основателите организирали още тогава изграждането на иригационни съоръжения около река Лос Анджелес чрез бентове и система от напоителни канали. По-късно разрастването на града до 170 хиляди поставя остро въпроса за водата. През 1903-а главният инженер на Водната компания Уилиям Мълхоланд вижда само един начин — да се докара вода отдалеч. Заедно с още двама колеги той планира използване на водите, които се стичат по източните склонове на Сиера Невада към долината Оуенс. Идеята е да се построят водохващания в продължение на 250 км и чрез система от канали и резервоари водата да се транспортира до Лос Анджелес изцяло по гравитационен път, тоест без изпомпване! След поредица спорове решението е взето. Ето едно заглавие от вестник „Лос Анджелес Таймс“ — „Титаничен проект — да се даде на града река“. Така се осъществява строителството на още един водоснабдителен канал — „Лос Анджелес акведукт“.

За да добиете представа, колко вода потребява този огромен град, ще се опитам само да опиша площта, която се полива всеки ден. Това не е като у нас — само някакви саксии на балкона или градинката около къщата и то като се засуши два-три месеца в годината. Тук се полива ежедневно, дори и през зимата, една площ около 80 на 50 километра! Ако не го правят, почти всичко изсъхва. Нормално е капка дъжд да не пада поне 8–9 месеца в годината. А като погледнеш сега — треви, цветя, дървета, навсякъде зеленина като в градина. Толкова за поливането. Добавете потреблението вкъщи, където е нормално водата да се включва в наема и да се пролива неконтролирано. Добавете и промишленото водоснабдяване и картината ще стане ясна — безобразно разхищение на вода.

Какви са последствията от осъществяването на този грандиозен проект? Големият град е напълно задоволен с вода, но цветущата дотогава долина Оуенс постепенно запада, превръщайки се в полупустиня. Отделни части остават като зелени оазиси благодарение на подпочвените води, които все пак се просмукват откъм планината. Човешката дейност, както в повечето подобни случаи, довежда до конфликт с природата. Много от техническите постижения в Съединените щати, които впечатляват чужденеца, са предизвикали екологични катастрофи. Може би не е трябвало така безогледно да се въздейства върху околната среда. Какво се печели и какво се губи, невинаги е лесно да се прецени.

Още по̀ на изток от Оуенс вали е разположено едно от най-горещите места на земята — Долината на смъртта (Death Valley). Температурата достига 50 градуса. Най-ниската точка в нея е 70 м. под морското равнище. Тя е един от националните паркове на САЩ — Death Valley National Park. За изключителната й красота — по-късно.

Кратко обобщение на географията на Калифорния. Да си представим, че сме на брега на Тихия океан някъде по средата между Сан Франциско и Лос Анджелес. Ако тръгнем право на изток, най-напред ще изкачим едни ниски планини, след което ще се спуснем в голямата Калифорнийска долина, където ще видим поля с най-разнообразни култури: лозя, зеленчукови и овощни градини, царевица, пшеница — едно огромно селскостопанско производство. След това ще изкачим стръмните склонове на Сиера Невада, където има два национални парка — Йосемитския и Секвоя парк (Yosemite and Sequoia Park). Оттатък ще се спуснем в долината Оуенс, а след като превалим още едни планини, не особено високи, ще се намерим в Долината на смъртта. И така, Калифорния е прорязана надлъж от три планински вериги. На изток от всяка има по една долина.

Нека сега се движим от север на юг, тръгвайки от столицата на щата Сакраменто, в северния край на Централната калифорнийска долина. Скоро ще влезем в Стоктън. После ако кривнем малко на запад, ще излезем на океана и ще намерим Сан Франциско, смятан за най-красивия град в Съединените щати. Продължаваме на юг по крайбрежието. Наблизо е Сан Хозе с население три милиона. Той е нещо като разширение на Сан Франциско, който си стои на 800 хиляди поради недостиг на площ. След 560 км ще минем през Лос Анджелес и след нови 200 ще стигнем най-южния град Сан Диего. Това са най-големите и важни градове в най-големия щат на Америка. Понякога градската агломерация от Сан Франциско до Сан Диего наричат Сан-Сан. Това изглежда доста пресилено, защото има много празни, незаселени площи. Но Лос Анджелес и Сан Диего са почти съединени и може да се предположи, че скоро фактически ще представляват един огромен град.