Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

34. Кризата, антиглобалистите

За финансовата криза всички знаят. Че в основни линии започна от Америка — също. Много са убедени, че само алчността на американските банкери е причината. Някои, по-добре запознати, твърдят, че по-важна е вината на системата за кредитиране, съответно неограниченото раздаване на кредити и натрупването на огромни дългове. Антиамериканците също не спят — сипят обвинение след обвинение срещу Америка, срещу правителството й, срещу капитализма. Антиглобалистите доволно потриват ръце — нали ви предупреждавахме, че глобализацията ще ви погуби?

Във всички тези обвинения има по малко истина. Само че уважаемите „специалисти“ са забравили уроците на Карл Маркс. Основната причина за цикличното развитие на капитализма е разкрита от него. Това е свръхпроизводството. Периодът на рецесия така се и нарича — криза на свръхпроизводство. Тези периоди следват през различни интервали, но те са задължителни. Както след тях, пак задължително, следва възход. А защо има истина в обвиненията, изброени по-горе? Защото и алчността на банкерите, и кредитирането, и глобализацията са части от капиталистическата система. Тяхното влияние е естествено. В сравнение с времето на Татко Карло, има разлика — тогава не е имало глобализация, нито електронни кредитни карти, и това също е от значение. Вероятно тези особености са задълбочили кризата, но да се приемат те като основни причини, не е обосновано. Ето, през 1929 г. и без тях се развихря криза, много по-страшна от сегашната.

Нека се спрем на антиглобалистите. Защо те се появиха точно след падането на Берлинската стена, през 90-те години? Според мене, отговорът е много лесен. Идеите на комунизма рухнаха тотално, заедно със самия соцкомунизъм. Какво да правят бившите комунистически идеолози? Да приемат, че времето им е отминало, че тяхната квазинаука вече не им носи хляб? Отговор дават прословутите два стиха на Веселин Андреев — „Не човек, а желязо, просъскал агентът фашист. Тихо мъртвият казал — не, комунист!“ И така, уж мъртвите вече комунистически гении възкръсват, но вече като антиглобалисти. А защо си сменят името? Много просто — никой сега няма да им вярва за „светлото бъдеще“ на комунизма. Но почти всеки е потенциален вярващ в „мрачното бъдеще“ на капитализма. Освен това, в демонстрациите срещу лошите правителства, и особено срещу американското, има нещо привлекателно, „революционно“. На когото му харесва да чупи витрини и обръща автомобили — молим, заповядайте! За миролюбивите, които не обичат подобни вандалщини, има подготвена хитроумна версия — вандалите били подставени лица, на които лошите капиталисти (пак начело с американските) им плащали, за да дискредитират кротките противници на глобализацията. За последната е съчинена една изключителна по своята гениалност (мерена по ефекта сред наивниците) дефиниция: Глобализацията е система, процес, при който богатите стават по-богати, а бедните — по-бедни.

Из всички европейски държави плъзват комунистически агитатори, предрешени като антиглобалистически такива. Който не се досеща за истинската природа на тези лешояди, се хваща. И той самият започва да агитира против капитализма, най-вече против… кой капитализъм? Разбира се, против американския. Всичко е, както в доброто старо време. Отново има идеи, отново има последователи, отново има демонстрации, разрушителните инстинкти на масите са задействани. Борба! И най-важното — отново има хляб за бившите комунистически идеолози.

В никакъв случай не искам да кажа, че капитализмът е идеален обществен строй. Той има толкова много недостатъци, че не е възможно да се опишат в по-малко от няколко тома. Но, първо — къде е алтернативата? На бунището на историята, ведно с всичките „светли бъдеща“, и на социализма, и на комунизма. Второ, според дъщеря ми Мариана, „никой капитализъм не е цвете за мирисане, обаче вярно е и друго — и американският, и европейският капитализъм са просто прекрасни в сравнение с капитализма в Китай и Русия. Логичен въпрос към добрите антиглобалисти и антиамериканци е, как така, господа, бълвате змии и гущери срещу Америка, която ви е виновна за всички нещастия на човечеството, а не обелвате и дума срещу Русия и Китай, където има чудовищна експлоатация и потъпкване на човешките права? Винаги е правило впечатление, че подобни «хуманисти» са в състояние да хулят Америка с пяна на устата, а в същото време никога не правят коментар за десетките убити журналисти в Русия, за милионите китайци, които работят като роби по 18 часа на ден и спят в работните халета, никога няма да направят коментар за арабските страни, където милиони жени нямат право дори да излязат от къщи, или ако излязат, от тях се виждат само очи, които често са зад мрежички. За всичкото това мракобесие — пълно мълчание. Единственият враг е омразната Америка.“ Разбира се, заедно с нейното вярно куче Израел.

Ето, така аз виждам този проблем. Всички дълбокомислени анализи на антиглобалистите за мен са прах в очите. Няма нищо, освен промиване на мозъци. Не брутално, както беше при соцкомунизма, а префинено, елегантно. „Научен антиглобализъм“ — приемник на пропадналия „На̀учен комунизъм“.