Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

Предговор

Живеем с жена ми от няколко години в Лос Анджелес. За кратко сме били и на други места. Видели сме не съвсем малко от тази огромна и много интересна страна. Но да видиш част от Америка, дори да е голяма част, не означава, че си я разбрал, което се отнася и за всички останали страни и градове. Много е смешно да слушаш някого, който се бие в гърдите, че всичко знае и разбира, защото е живял еди-къде си седмица, месец, или дори 10 години. Защото туристът, гостенинът или имигрантът си остават такива, колкото и да се изсилват. Детето, което израства в тази страна, би могло в голяма степен да твърди, че разбира. Но не напълно. Например, можем ли да се съгласим с мненията и оценките на всички наши съграждани за България? Дори и да искаме, това е невъзможно поради големите разлики в тези мнения, дължащи се на различните гледни точки.

Затова всичко, за което смятам да пиша, има претенции за достоверност само до известна степен. Дано тази степен да бъде достатъчна, за да не се чуе например такава оценка: „Виж го тоя, видял — не видял, разбрал — не разбрал, а има претенции.“ За по-голяма сигурност, да заявя още от сега категорично — Америка не съм я разбрал и няма да я разбера. Всичко, за което пиша, са частни случаи. Някои от тях ще се видят интересни на едни читатели, някои — на други. Специално моите преживелици може да не привличат толкова вниманието. Но се надявам, че сведенията от първа ръка за някои американски порядки, както и малко исторически и географски подробности, ще задоволят любопитството на много от тези, които ще си дадат труда да прочетат моите записки. Естествено, на когото му доскучае едно или друго, давам идея да приложи метода за бързо четене, който съм нарекъл „през пръсти“. Образно казано — разтваряш ръката си върху страницата и четеш между пръстите. Ако говорим сериозно — търсиш само това, което те интересува, останалото прескачаш.

Все пак, всички знаят, че Америка е една много интересна страна, а освен това, се различава доста от Европа. Тези два неоспорими факта ми дават надежда, че може да разчитам на определено внимание към моите записки. Давам си сметка за могъщата конкуренция от пътеписи, излезли досега. Прекланям се пред прекрасните творби на Алеко, на Илф и Петров, на Георги Данаилов („До Чикаго и назад“, „Едноетажна Америка“, „До Чикаго и назад — сто години по-късно“), и не само пред тях.

Не мога да претендирам за всеобхватност на темата, защото контактите ми с американци не са достатъчни. Може би именно заради това съм смесил американските си спомени с такива от живота в родината. При това, понякога отклоненията ми във времето са от порядъка на 20, 30, дори повече от 50 години назад. Надявам се, от висотата на моята солидна възраст (73), да успея да увлека някои читатели така, че да не им е прекалено скучно. Да не бъда, както би могло да се каже, „идеално лош“ автор. Моля за извинение по-младите читатели, които биха се затруднили от някои остарели думи и изрази. Оставям ги нарочно, като характеристика на старото поколение, към което принадлежа.

Не би било зле да се знае още, че записките ми са примесени не само с отколешни спомени, а и с отклонения от описателен характер, а също и с мои разсъждения и виждания. Логично е някои от тях да не се харесат на някои читатели. Затова по-дългите съм поставил в отделни глави (за да могат по-лесно да се прескачат, ако са досадни). Искам особено да подчертая, че в тях често има политически елемент, който вероятно няма да бъде приятен за читателя — „ляв интелектуалец“. Нека отсега помоля за извинение всички, които се причисляват към тази обществена прослойка. Уважавам техните убеждения, дори споделям част от тях. Това обаче няма да ми попречи в някои случаи да бъда (според някои) прекалено остър. Нека по този повод си спомним известната формула: „В този разговор присъстващите се изключват“. Мислете за нея, когато усетите, че кръвното ви се вдига по политически причини. Ако и тази деликатна мъдрост не помогне, или пък ако изпитате обикновена досада, просто ми теглете една благословия, и минете на следващия параграф (или на следващата книга подръка).