Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

35. 11-ти септември 2001-а

На тази дата бях в София. Седях пред телевизора и гледах горящия небостъргач в Ню Йорк. След малко втори самолет се вряза във втория „близнак“. После и двата рухнаха. Бях почти онемял. В такива случаи се казва „не вярвам на очите си“. Всъщност аз вярвах, но съзнанието, или може би подсъзнанието, отказваше да приеме тази реалност. В главата ми постоянно се въртеше „не може да бъде, не е истина“. Това усещане продължи и след като всичко свърши, продължи и месеци след това. Понякога и сега за част от секундата изпитвам същото чувство. Толкова случилото се ми се струва невероятно.

Когато видях скачащите от радост палестинци, като че ли поизтрезнях. Възмутих се, защото приемах реакцията им за нечовешка. Но нима беше по-човешко да кажеш: „Американците най-после си го получиха“? Скоро разбрах, че така се говори и в България, и в Европа, от хора образовани, от необразовани, от интелигентни, от неинтелигентни, от всякакви. Какво оправдание да измисля за тях? За нещастниците от Близкия изток мога да кажа, че от рождение са им внушавали омраза към всичко немюсюлманско, особено към американско и еврейско. Не е оправдание, но е обяснение. А моите сънародници, а французи, италианци и всички останали европейци? Нали са възпитавани в духа на хуманизма и християнските добродетели? Ние си мислим, че християнската религия е преминала отдавна периодите на инквизицията, на покръстването с огън и меч на „езичниците“, на изгарянето живи на „еретиците“. Нищо подобно.

15-ти век — християни гледат равнодушно кладата, на която гори големият философ и реформатор Ян Хус. 21-ви век — християни гледат равнодушно, как хора скачат от 100 метра височина, за да се спасят от адските пламъци и добре знаят, че останалите вътре изгарят живи. Ян Хус казва за бабата, която носи съчки да подсили огъня: „O, sancta simplicitas!“, „О, свещена простота!“. Добрите християни от 21-ви век казват: „Много хубаво, че американците получиха заслужен урок“. Човешките същества в огнените кули не чуват това, не подозират за дяволската радост, която техните мъки предизвикват. Те се надяват на помощ. Малко от тях я получават. От други човешки същества. От такива, които жертват собствения си живот за тях.

Природата на човека, изглежда, си остава до голяма степен първобитна. Цивилизацията дава лустро, златно покритие на низките, на първичните страсти. В определен момент това покритие пада и лъсва грозната същност. Това, което не знаят добрите християни от нашия век е, че техните думи, техните действия, са като съчките на бабата — те подклаждат огъня на мракобесието. Има разлика — бабата не е изгоряла в този огън, а сега вероятно всички ще изгорим. И тези, които подклаждат, и тези, които възкликват с думите на Хус.

В словата на злорадите наблюдатели за „заслужения урок“ има доза истина. Всъщност не беше урок, беше предупреждение. За това, какво може да стане утре. За още по-страшните оръжия, които могат да се използват. За хилядократно по-ужасния апокалипсис, който може да последва. Ползата? Тя се съдържа в две латински думи: „Praemonitus praemunitus“ — „Предупреден значи въоръжен“. Оттогава минаха осем години. Всички опити за подобен удар в Америка бяха пресечени. Значи предупреждението подейства. Имаше смисъл от него. Страшно е да се каже това, защото знаем каква беше цената. Както цената, която е била платена на 7 декември 1941-а в Пърл Харбър. Почти същия брой унищожени човешки животи.

Много ми се искаше американците да построят отново същия Световен търговски център, същите две кули. За да покажат своята известна непримиримост и твърдост пред нещастието. Които качества са възпети в песните им. Ето една класическа, отпреди повече от 50 години:

Pick Yourself Up

Nothing’s impossible. I have found

For when my chin is on the ground

I pick myself up, dust myself off,

start all over again.

 

Don’t lose your confidence if you slip

Be grateful for a pleasant trip

And pick yourself up, dust yourself off

and start all over again.

 

Work like a soul inspired

till the battle of the day is won

You may be sick and tired

but you’ll be a man my son.

 

Don’t you remember the famous men

who had to fall to rise again?

So take a deep breath,

Pick yourself up, dust yourself off,

start all over again.

Изправи се

Няма невъзможни неща. Аз разбрах,

че когато брадичката ми е на земята,

аз ставам, отупвам праха,

започвам всичко отначало.

 

Не губи вяра, ако се подхлъзнеш,

бъди благодарен за красивото падане

и стани, отупай праха

и започни всичко отначало.

 

Работи като вдъхновен човек,

докато спечелиш дневната битка.

Може да си болен и уморен,

но бъди мъж, сине мой.

 

Не си ли спомняш славните мъже,

които трябваше да паднат, за да се дигнат отново?

Затова, поеми дълбоко дъх,

стани, отупай праха,

започни всичко отново.

Тази песен има много изпълнения. Хубаво я пее Diana Ross, гениално я изпълнява Ella Fitzgerald. Народ, който пее такива песни не прекланя глава пред насилника. Той се бори. Това му е в кръвта от времената на първите заселници на Новия свят. В борбите с природни стихии, с индианци, с бандити, той не е отстъпвал. Той не отстъпи и пред терора на 11 септември. Преизбра президента си три години по-късно, въпреки падналия му авторитет, въпреки неодобрението на войната в Ирак, въпреки злословията за участие в терористичните атаки. Имаше съмнения за честността на изборите, но съмнения, че приблизително половината избиратели го подкрепиха, няма.

Какво стана в Испания след Мадридския атентат през 2004 г.? Управляващата партия загуби изборите, а предварителните проучвания сочеха убедителна победа. Говори се, че това е била основната цел на терористите. И те я постигнаха — смениха управлението на страната, испанските войски се изтеглиха от Ирак. Народът се огъна пред насилието. Испания коленичи пред исляма.

С 500 войника испанецът Фернандо Кортес покорява милиони ацтеки в Мексико. Къде са сега наследниците на могъщите конквистадори, завладели половин Америка? Какво е останало от техния дух? Няма отговор.

Не мога да преценя докога Америка ще издържи. Защото не е възможно да устоява, ако остане съвсем сама срещу силите на злото. Испания се предаде. Франция е на път да се ислямизира. Англия все още е верен съюзник, но ислямът и там настъпва. Бъдещето е неясно, но аз помня смисъла на песента „Изправи се“ и вярвам, че цивилизацията ще победи мракобесието. Може да отстъпи временно, но после ще се изправи, ще се отърси от невежеството и злобата, и ще се възроди.